Имало едно време междуградски маршрутки. Не, не е това което си мислите – по-лошо е. Качвам се аз в една такава и по невероятна случайност не е препълнена. Сядам зад шофьора и спокойно си гледам на посоки и си мисля глупости. Обаче веднага ми направи впечатление натрапчивоста на шофьора с непрекъснатото риплейване на една отвратителна поп фолк песен Азис – Забрави ме. Това го приех някак си, не съм някое хленчало нека си слуша. Обаче по едно време така силно увеличи и в този момент усетих че тоя шофьор е изперкал и вече знаех причината за празната маршрутка. Пусна си климатика и си отвори прозореца, ела го разбери. Изкара си едната ръка, с другата говореше по единия от двата мобилни които имаше и сменяваше и чат пат натискаше Rewind за да си пусне пак Забрави ме на Азо на аудио уредбата. По едно време засили доволно. Сега отново си спомнете картината – едната ръка от вънка и гали ветъра, с другата говори по мобилния и риплейва cd-то а с корема държи волана и дава газ. И в тоя момент затваря телефона и се обръща и почва без дори да ме познава и да ме интересува да ми обяснява за положението по пътя, колко лоши били настилките, как никой от управниците не го боли и някакви подобни за него екзестенциални теми. А аз през цялото време се държа здраво за седлаката и му викам внимавай внимавай… Какво ти внимавай – Забрави ме, нарани ме.. и нека да умрааа, във оган да горяя. Така ми се впи в главата тая картина че като слезнах не знаех къде се намирам. Като цяло осъзнах че можете да заместите много екстремни спортове само с возене в маршрутно такси. Даже можете да наемете едно само за фирмата и да си направите екстремен тийм билдинг в градски условия.
9 Comments