Защо в българското здравеопазване трябва да се чувствам едва ли не виновен че нещо ми се случва, някакъв инцидент заради който съм им създал работа на санитари, доктори и мед. сестри и трябва да ме гледат лошо.
- Абе Юле, че ходиш ли за кафенце?
- Да бе, чакай е тоя младеж си няма работа и се е осакатил и ни разваля почивката.
Влизам в спешното на местната болница и..
- Защо па си толкова усмихнат, кажи какво е толкова смешно и ние да се посмееме?
И след малко идва втората нощтна смяна, която мисля че трябва да влиза незабелязано и да се сменяват а не пациентите да са длъжни да чакат.
- Стефке, на тебе да ти кажем само ако ми влезнеш тая нощ у кабинето.
- А па ти ако ми влезнеш у моя…
Причината да съм в болницата беше срязване на ходилото на плажа в село Рударци. Случват се и такива сакътлъци, даже тоя ми е не знам кой подред точно от Рударци.
5 Comments