Виновен е всеки пациент, до доказване на противното

Защо в българското здравеопазване трябва да се чувствам едва ли не виновен че нещо ми се случва, някакъв инцидент заради който съм им създал работа на санитари, доктори и мед. сестри и трябва да ме гледат лошо.

- Абе Юле, че ходиш ли за кафенце?
- Да бе, чакай е тоя младеж си няма работа и се е осакатил и ни разваля почивката.


Влизам в спешното на местната болница и..

- Защо па си толкова усмихнат, кажи какво е толкова смешно и ние да се посмееме?


И след малко идва втората нощтна смяна, която мисля че трябва да влиза незабелязано и да се сменяват а не пациентите да са длъжни да чакат.

- Стефке, на тебе да ти кажем само ако ми влезнеш тая нощ у кабинето.
- А па ти ако ми влезнеш у моя...


Причината да съм в болницата беше срязване на ходилото на плажа в село Рударци. Случват се и такива сакътлъци, даже тоя ми е не знам кой подред точно от Рударци.