Финансовата криза има и добри аспекти. Поради поевтиняването на металите и свиването на обема на работа на местния завод „Стомана Индъстри“ в Перник вече не вали черен сняг а отново снежинките са бели. Супер, сега като чистя пред въкщи и лопатите тежат по-малко.

След този толкова забавен увод искам да ви разкажа какво се случва с мен и защо ме няма в последно време в блога и всекъде другаде онлайн. От седем-осемнайсти декември ме хвана силно лениво настроение, което не ме пусна до 2-3 тоя месец. Освен това от 20 декември нямам интернет връзка у дома, но така прекарах доста по-приятни и спокойни празници. Причината за липсата е умишлено срязани кабели наблизо и немърливото отношение на служителите на бТК по отношение на проблема. Повярвайте, за последните16 дни сме звъняли на 0800100 близо 30 пъти и положителна развръзка до момента няма.

На 22 декември се появих и в шоуто на Миглен Цветков за малко. Някъде точно преди началото на предаването се засякох и с Киро Христов – бивш водещ в MMTV и настоящ блогър.

В края на годината успях да се попързалям на заледено езеро. Това определено ме накара да се почуствам жив и е само за хора, търсещи адреналин. Да чуваш как леда се пука, докато ти се засилваш върху него – безценно. Освен силните усещания на леда, ленивото декемврийско настроение, лошия късмет на питката с късметите и (не)приятните мигове без интернет връзка запомних края на годината и с най-разцепващото парти за посрещането на новата. Мисля, че тук е мястото да се извиня на всички, които спаха на земята заради мене.

Сега възнамерявам да се потопя в януарска подготовка за предстоящите изпити. Имам 6 предстоящи изпита, като смятам да ги преполовя с предварителните изпити за освобождаване. Ако нямате с какво да се забавлявате като мен ви предлагам да посетите международния фестивал Сурва в Перник, който за моя радост а и предполагам на всички перничани вече е ежегодишен а не през година както беше преди.