Един приятел – Петър Николов ми изпрати документ, в който е писал някакви разсъждения върху приятелството и неговото значение, и понеже много ми хареса реших да го споделя със всички Вас след неговото разрешение естественно.
Приятелството
Огромна тема! Може сигурно томове да се изпишат по нея…, но аз
като начинаещ, ще се побера само в няколко реда…или странички.
Какво е приятелството? Нещо, с което храним душата си или
утоляваме жаждата й, или може би нещо, което купуваме с пари?
Не! То е прекрасен ценен дар. Трудно е да си намериш добър приятел, защото важи това:“Интересуваме се от другите, когато те се интересуват от
нас.”А ако няма взаимни усилия, няма и приятелство. Но намериш
ли го – знаеш, че си имаш някой, който би ти подал ръка и в най-трудни за
теб моменти, някой, с когото можеш за споделиш тайните си.
Добрият и истинският приятел остава завинаги, независимо от всички
обстоятелства! Той никога няма да те подведе. Двамата с него можете да
бродите из мечтите си, да преживявате лоши и добри мигове. Приятелят е винаги на разположение, по всяко време на денонощието. Понякога приятелската връзка е толкова хубава и чиста, че може да
се сравни с любовта. Самата любов съдържа приятелството. На приятеля можеш да кажеш неща, които не си споделил и с родителите си. Приятелството е душевно привличане. То прилича на красива ваза, в която има букет цветя, подарени в знак на обич и вярност. Цветя, които никога не увяхват. Имам много приятели – едни по-близки, други, не чак толкова…И
една огромна група от познати. И неприятели имам… Имах един приятел, който вече не е в моя приятелски кръг. Допаднахме си още от
детската градина. В училище сядахме на един чин. Учихме заедно, играехме
заедно, правихме куп щуротии заедно. С една дума-бяхме почти винаги заедно. Вярвах, че той ще си ми остане най-добър приятел…Вярвах в него, защото нямаше друг като него…беше, все едно, че сме родени заедно. Беше като приказка…но…ето, че и тази приказка си имаше своя край! Някои хора
казват, че истински приятели са тези, които са често заедно и че ако сте
разделени, то означава, че не сте приятели. Аз не мисля така. Може би, разстоянието между приятелите показва това, колко сте приятели. Това е един вид изпит за връзката ви. Преди година се разделихме-той учи сега на друго място или по-точно в друго училище, но в същия град. Ето, че си пролича колко ми е бил приятел. Сега дори не си говорим…Той все е зает…дори на нова година, на хорото, той пак беше зает! Не дойде поне да ми честити Новата Година. Тогава не се съобразих с това, което е казал Обрегон: „Не се страхувай от неприятеля, който те напада,
страхувай се от приятелите, които те ласкаят“. Всичко се оказа, че е било
лъжа… а аз съм бил основната част от нея…Тогава не ми направи впечатление, че и двамата сме прекалено еднакви, защото “Когато двамата партньори винаги са съгласни един с друг, единият е излишен.”(Дейл Карнеги) И от това се поучих – да не бързам да лепя етикета „приятел“!
Някога бях припрян и приемах приятелските клетви като чиста монета, наричах този, който ми се усмихне „приятел“, и се чувствах щастлив и привилегирован. Но се научих да не пилея чувствата си, и да не наказвам себе си заради хора без лица…и без душа. И сега съм убеден, че приятелството се доказва, че всеки е потенциален
предател – докато докаже, че е приятел! ДА ДОКАЖЕ! За мен приятелството е лоялност преди всичко! ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ МИ Е ПРИЯТЕЛ, НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ВЗИМА ПУБЛИЧНО СТРАНАТА НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ МИ – БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ СЪМ ПРАВ! Това е основен закон, който много хора забравят, но по това се отличават истинските приятели! Аз обаче не го забравям! И не бъда ли подкрепен – имената
в шепичката ми оредяват – защото да застанеш редом до приятел е вътрешна
необходимост, а не разум и полза…Защото има две неща – приятелството, и
любовта – при които разума, и ползата, а дори и истината – ги превръщат в
сделка и ги правят подли…Не можеш да обичаш, или да бъдеш приятел заради нещо – просто си приятел и обичаш – или не! Единственната трудност е, когато мои приятели се изправят един срещу друг – тогава наистина не зная какво да правя. Може би, една от най-големите пречки в приятелството е споренето, но то никога не помага…дори винаги вреди: “Ако спориш, лютиш се и противоречиш, може понякога и да спечелиш, но победата ти ще бъде измама, защото никога няма да спечелиш благоразположението на опонента си“(Бен Франклин). Има и друго, по-важно и по-трудно изпълнимо: „Ако въобще има тайна на успеха, тя е в умението да разбираме гледната точка на другия, да се опитаме да видим нещата от неговия ъгъл, а след това от своя собствен?”(Хенри Форд), защото “Можеш да спечелиш повече приятелиза два месеца, като искрено се интересуваш от другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да се интересуват от теб.”(Дейл Карнеги) Ето тук, отново ще използвам цитат и отново ще спомена името на Дейл Карнеги, защото той наистина е прав…и много конкретен: „Когато ходим за риба,не слагаме на кукичката ягода със сметана, както на нас ни харесва, а слагаме червей или скакалец пред устата на някоя риба и сякаш й казваме: “не ти ли се иска да похапнеш от това?”Защо не полагаме същия здрав разум, когато се опитваме да спечелим хората?“
Мисля като за финал, да бъда по-нетрадиционен. Бих предпочел да
завърша с някое по-“изтъркано“ заключение:Защо така се случва много често -
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим…Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи…
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди.30.05.2007 – Петър Николов / jonadan(а)abv(.)bg /
5 Comments