Напоследък все по-често ми се случва да ме канят на по цигара, и се сещам как аз през цялото това време не съм зависим към тази краста. За тези които не знаят или не са се досетили – аз съм активен непушач или поне се опитвам.

Първата ми среща с тютюна от близко беше още когато бях на 6 години. Тъй като аз не съм ходил като нормалните деца по детски градини а живеех на село със баба си докато започна да уча. Баба ми е инвалид първа (тежка) категория с четири крака, както тя сама се олицетворява или по-точно с патерици нямаше възможност много да ме контролира пък и аз не бях нормлано дете, което подлежи на някакъв контрол въобще.
Та в това време незабравено все още от мен имах много приятели, да не кажа че цялото село ме познаваше заради идиотските ми приключения и лудории. Селото ми се казваше Крайници, Дупнишко. Едно китно и спокойно селце в полите на Рила, където всички хора са изключително трудолюбиви. В краят на моята неасфалтирана но опесъчена улица имаше малка рекичка.. то и от другият и край имаше рекичка но тя беше по-голяма а тази по-малката се вливаше в нея. Голямата река се казваше Джерман както и улицата ни а по-малката река просто я наричаха дол. Та до „Доло“ имах един приятел Асен с който по цял ден се скитахме из селото и замисляхме простотии как да откраднем магарето на дядо Кире и да го яздим цял ден или да играем на фунийки в камбанарията на църквата.

More >