След тази забавна реч на другаря Живков искам да ви пожелая няколко неща. Първо приятно прекарване днес, това е един от 365-те празника в годината на студента. Второто по-скоро ще си остане само пожелание – иска ми се студентски град отново да има академична атмосфера, както преди години. Аз лично когато бях там не съм го усетил и бях малко разочарован. Вместо това ти предлагат леко притоплена ефтина и некачествена храна и много клубове в които да си умреш от кеф и купон, но не мисля, че този заместител си струва.

Не след дълго, по стечение на обстоятелствата се явих на регионални олимпиади по Информационни Технологии, от там на Национална и хоп без да искам се случи случка. Спечелих първо място в категорията Уеб сайтове през далечната вече 2006 година. Знам много хора подставят под съмнение много неща в тази олимпиада, аз не искам да я коментирам до колко е била компетентна или пък критериите за оценяване са били равилни, но съм сигурен че бях най-добър в категорията си макар и не всички да бяхме на ниво.

Когато се случи всичкото това бях в 11 клас, не знам дали знаете но всеки първенец получава освен хубави грамоти, снимки и похвали възможност да влезне в СУ или ПУ без изпит по математика, или по-точно получава отличен 6 на изпита по математика. И така тогава реших да се пробвам, птичката беше кацнала на рамото и нямаше време за губене. Тогава моите учители във средното проявиха много специално отношение за което ще съм им благодарен цял живот разбира се. Първоначално трябваше да довърша вторият срок на 11 клас във кратко време и след това да започна със концентрираното завършване на 12 клас. Нещата се случваха доста бързо, на всичкото от горе имаше и проблеми със специалната Диплома от министерството, която министърът трябваше да подписва. Той трябваше и да разреши съкратеното ми завършване разбира се и всичко се случи. На рожденният си ден в края на Юни имах готова диплома за средно образование, току що навършил 18 бях изключително щастлив от постигнатото и се чувствах готов за следващата стъпка, колкото и тежка и да бъде тя.

Отидох в ректората, подпълних формалностите и документите и ми обясниха кога да се явя на откриването във ФМИ. Още тогава напраих голяма грешка, ама няма кой да ти каже за какво става въпрос пък и сам си бях виновен че не бях се информирал по-добре за специалностите и тяхното съдържание от към Математика и се записах да уча Информатика редовно. Щастлив и доволен се отпуснах в лятната почивка, че чак и работа започнах в една фирмичка по това време, което беше част от голямата грешка която осъзнах после. Лятото бързо отмина и дойде Септември, че и Октомври след него. Първите дни в университета ми се сториха много забавни, почувствах го същото като да започваш в гимназия, абсолютно същата обстановка. Естественно ФМИ не може да се сравнява със нито една гимназия, това е място пълно с такива образи че ти е трудно да ги асимилираш от първата среща. Закоравели математици със 3.7 диоптърови очила и рошави прически, смятащи биквадратните уравнения на ум бяха само малка част от нещата на които се нагледах.

Първите 2-3 месеца докато учех се стараех много, освен че ходех от сутрин до вечер на всички лекции и упражнения посещавах и лекциите на други групи. От начало ми беше много интересно. Паралелно с това работех както споменах и естественно опитвах с големи шепи от нощтният Студентски живот (…ах сладък живот, захвърлен и вечно отнесен!). Всичко това ми се сторваше нормално, докато не започнах да се пренатоварвам, на лекциите ми беше трудно да схващам всичко за работа почнах да закъснявам или да нямам време за нея въобще. А и все пак това си беше ФМИ, не става да разбереш всичко само от лекциите и упражненията, трябваше и малко вкъщи да поседнеш. Естественно Информатиката или по-точно заигравката със C++ ми беше що годе лесна, а Английският направо елементарен но математиките.. ах математиките. Добре де, не съм математик и никога не съм бил. В това беше основният проблем. Натрупваше се незнание през годините и сега си отдаде значимото. Не съм бил слаб ученик, но просто не обичах математиката и не съм си писал редовно домашните. Разбирах я в училище което е достатъчно да си завършиш средното но недостатъчно да започнеш висшето.

И така от ден на ден ставаше все по-трудно да ходя на упражнения, а на лекциите все повече не схващах, като предишното не си го разбрал за какво ти е да започваш следващото? И така по този път започнах да се отчайвам, да си задавам въпроса защо изобщо да продължавам? В един момент прекъснах работата, която беше една от основните причини да ми е много трудно. Но нещата не се оправиха кой знае колко, защото се изискваха доста големи усилия. Изведнъж дойде сесийно време, и аз не се явих на нито един изпит, естественно това ми гарантираше оставане до септември но объркването ми беше толкова голямо че не знаех къде се намирам и какво да правя.

Естественно в такива моменти помислих че ако се прибера в къщи и помисля ще се съсредоточа и ще продължа на пред, прибрах се ама не се получи точно така. Пък и ми предстоеше абитуриентски бал. Той си мина и замина, времето много бързо се стелеше да отбележа и реших че вече с университета е свършено, до тук. Отидох и си взех дипломата, подчертавам това беше най-глупавото от всичките най-глупави неща дето съм правил. Всех си я с единственното намерение да кандидатствам през Юни във ПУ на изпита по Информатика върху хартиен носител. Когато си изтеглих дипломата, нямах представа че все още може да се направи нещо по въпроса с проблемите и все още може да имам шанс. Взех я и изчезнах, но след няколко дни един бивш колега и настоящ приятел ме напъти да разговарям със заместник Декана на ФМИ по бакалавърските програми за проблема, да поразпитам за всеки случай. Отидох и тогава за първи път срещтнах някой толкова любезен служител във ФМИ. Много отзивчив и приятен човек беше. Тъкмо си помислих че всичко ще се нареди, докато не споменах за белята със дипломата и тя звънна един телефон и ме погледна леко намръщено и в този момент от устата и се изрониха думите – Виждам те като нов кандидат студент. Тъй като никой не ми беше обяснил че ако до седем дневен срок не върна дипломата един вид сам се отказвам и точно така се бе случило, на всичкото от горе и Ректорът се беше разписал и имаше нов студент на мое място.

Как го приех всичкото това ли? Ми как – като пропуснат шанс, може би шанс на живота ама той не е свършил че да се нервирам толкова. Пък и се нанервирах достатъчно през периода Декември 2006 – Май 2007. Проблемите с университета миналата година бяха една част от общото, заради което смятам годината за лоша. Тази годнина е ново начало, отново съм на пазара за студенти. Мъча се с едни курсове по математика, редовен съм и разбирам нещата, но не съм сигурен дали съм готов за СУ ФМИ отново, твърде ми е тежко там и твърде много Математика има. Знам че Математиката е основата на програмирането, моята страст но все пак искам да седя повече от 2-3 часа седмично пред компилатори. Както се казва вече имам други приоритети, други желания и малка представа за това което се случва там. Аз исках да изляза подготвен програмист, а не учител по Информатика със афинитет към математиката. Според мен ФМИ е авторитет, име но не и правилното място за такива като мен – хора които обичат ИТ но не и Математиката. Говоря така, защото знам и познавам други хора които си приличаме. Някои останаха да се борят, други се преместиха а на трети им изгубих дирята но все пак не съжалявам. Не мисля че времето ми там бе изгубено, защото малко или много там порастнах и осъзнах много неща, научих ценни уроци и срещтнах още по-ценни приятели.

Как си обяснявам грешката? – Според мен е комплексно и зависи от много неща.
- Първо личният ми шопски манталитет и мързел, ако бях борбен тогава щях да си продължа със сигурност.
- Второ работата, която ми беше в повече за да се доказвам, да покажа че мога да върша по много неща едновременно и то добре – ама ето от два стола на земята.
- Трето Студентският град – това място пълно с личности и събития, нещата там се случват бързо и ти се все да опитваш се повече и повече, ще ти се времето там да спре за теб и да останеш завинаги там. Готино е ама не всичко е купон, трябва и ъкъл.
- И не на последно място, пропуските по математика през годините които тогава осъзнах. Имало и неща за които не съм прав както се казва, ама после ги разбрах.

Сега имам други приоритети и мечти, други желания. Искам да уча отново някаква ИТ специалност но искам да и се отдам, искам освен да имам образованието да създавам впечатлението че то наистина е добро. Програмист не се става в университета а пред компютъра. Искам специалност, която освен да е в хубав Университет да бъде и достатъчно приятна за учене и с по-малко количества Математика. Не казвам хич, но по-малко.. На долната картинка съм изобразил Университетите подредени под определеният ред, под който искам да уча в техните специалности.

В момента от мен се изисква само да съм редовен в курсовете по математика, да се готвя и да стискам зъби за дните на изпитите. Не се притеснявам, вече съм бил вътре и знам какво е, не съм по-малко мотивиран но някак си е по-различен възгледът ми. Следващият път обаче, ако има такъв няма да допусна същите грешки и съм си обещал да съм по-последователен и да се информирам за всичко.

Човек без никакво образование може само да почисти някой товарен вагон, докато университетски възпитаник може да открадне целия релсов път е казал Рузвелт, но аз нито искам да чистя нито да крадя вагони а искам да имам образование с което да се гордея.

Между другото Студентски град все повече си заприличва на един курорт. В момента както винаги там има масово строителство и малкото зелени площи ги застроиха. Много ме е яд и за спирката на 280 и 94 до Баба Яга дето е. Преди там можеше да влезнеш на завет и да не те вали дъжда а сега построиха кафе и стрийт бар и няма подслон. Те сградите там през последните две години никнат като гъби. Визирам и пространството зад 42 блок, което беше прекрасна зелена поляна със дървета а сега се строи жилищен комплекс. Гледката от там беше неуписуема – виждаше се почти цяла Витоша и голяма част от центъра на София (по някаква невероятна случайност снимките са от 31 октомври миналата година), а сега се вижда покрива на нов жилищен комплекс. Толкова са близко че ще може да си играят карти от двете тераси на блоковете. А и впечатление ми прави че новостроящия се е във огражденията на блоковете на Софийския университет, има нещо гнило, освен ако сградата не е на самият университет и е за студенти.

Днес посетих Byte Expo 2007 и ми се стори някак си доста празно – поне 30% от щандовете бяха empty. Пък и като цяло няма какво толкова да се види, пълно с какчики раздаващи брушурки. Ако хич нямате какво да правите, посетете го но като цяло не е ИТ събитието на годината. Предпочитам OpenFest и Уебтех. Малко след експото червена бабка бесепарка ме агитира да гласувам за регион кмет на регион Младост. Как не ги мързи старите да са толкова деятелни покрай изборите нямам представа.

Поправка – не се пише Byte Expo (Байт Експо) а Bait Expo (Баит Експо) защото не идва от единицата за измерване на информация а от съкращението на латински на Българска Асоциация по Информационните Технологии. За мен това изложение има само и единственно комерсиална цел и предлага на фирмите възможност да се представят пред широката им публика в Интер Експо центъра. Изложението няма учебна насоченост а просто хората си търсят клиенти.

Минах и до офиса на Tophost. Естественно исках обяснение за зачестилите проблеми с хостинга им и отговорът беше че на сървъра Rita е изгоряла паметта и са я били подменили. Имали и проблем с доставката на нова, щото сървърите им били на Dell пък от там ги забавили незнам си какво. Нелогични обяснения от всякъде а и сървърите им са на HP След това исках да си платя хостинга за половин година, обаче хитрата им политика не ти го позволява, можеш само за периоди от 1 година. Ми тогава що ми давате цени за месец бе драги? Дори докато пишех това съобщение, The MySQL Server has gone away – не пак, а отново. Все пак благодаря на Данчо за хостинг подкрепата!

Честит Хелоуин ^(en) на всички

Ако и в България сайтовете ни приветстваха така на празниците.