На 22 декември се появих и в шоуто на Миглен Цветков за малко. Някъде точно преди началото на предаването се засякох и с Киро Христов – бивш водещ в MMTV и настоящ блогър.

В края на годината успях да се попързалям на заледено езеро. Това определено ме накара да се почуствам жив и е само за хора, търсещи адреналин. Да чуваш как леда се пука, докато ти се засилваш върху него – безценно. Освен силните усещания на леда, ленивото декемврийско настроение, лошия късмет на питката с късметите и (не)приятните мигове без интернет връзка запомних края на годината и с най-разцепващото парти за посрещането на новата. Мисля, че тук е мястото да се извиня на всички, които спаха на земята заради мене.

Сега възнамерявам да се потопя в януарска подготовка за предстоящите изпити. Имам 6 предстоящи изпита, като смятам да ги преполовя с предварителните изпити за освобождаване. Ако нямате с какво да се забавлявате като мен ви предлагам да посетите международния фестивал Сурва в Перник, който за моя радост а и предполагам на всички перничани вече е ежегодишен а не през година както беше преди.

Снега направо ни посрещтна непоготвени. Само за един ден и видях няколко малки катастрофи в моя малък град, представям си каква е суматохата в столицата. Оня ден (миналата година) се повъртях с колата. Това се случи на нормален асфалт. След това като се прибирах се хлъзнах на заледено и така спрях до колата на съседа, че една падаща снежинка се заглави между колите. Срам ме е да си призная, ама това беше щото колата е още със летните гуми. Принципно брат ми се оправя с поддръжката на колата а аз само я карам и си навличам проблеми с полицията. Днес ще бъдат подменени със съответните зимни и вероятно верижки. Просто не беше валяло сняг и той не сметна че е необходимо от тях и беше бутнал едни 20 лева ако ме спрат за гумите, което знам знам не е правилно. Честно казано и зимните гуми не те оправят на тоя сняг – хубав и плътен, леко сух дори. Снощи се въртяхме с кола със зимни гуми, така че едни вериги на автомобила ви ще ви спестят много проблеми.

Днес имах малко работа на вън и се возих с градския транспорт. Преди време бях разправял за невероятната екстремална чалга маршрутка, но това което се случи днес беше още по-яко. Аз не съм от тия дето се трогват от висока скорост, нито пък от влакчетата в парка или от гондоли. Но един полупотрошен тролей, който се пързаля по изнанадолно е способен да ме накара да се хвана за дръжката на облегалката на предната седалка. Волно шофьора натискаше газта много яко и неволно излезе от пътя и мисля че закачи един автомобил, откачи се от жиците и се наложи да се поразходя малко пеша заради аварията.

Цялата снежна обстановка ме подсеща да ви споделя едно литературно произведение от зимния ми цикъл*

Снег вали на парцали,
демек вали.
Он е пухкав он е мек,
демек снег.

* – Да се разбира психологично явление при което съм на периодични емоционални избликвания и няма нищо общо със женски физически състояния.