Догодина в нашата мила татковина предстои да влязат в употреба нови биометрични паспорти по Регламент (ЕО) № 390/2009, които ще съдържат пръстовите ни отпечатъци. Подобни мерки за сигурност и контрол са стара фиксидея на правителствата и ЕС и благодарение на поевтиняването на ключови елементи в разпознаването на пръстовите отпечатъци и технологиите за съхраняване това се случва.

Страх ме е от въвеждането на подобни мерки и събирането на нашите биометрични данни, защото познавам колко зле до сега се пазеха личните ни данни и колко лесно новите биометрични данни могат да станат притежание на не когото трябва.

Знам, че ще има много злоупотреби, но нека да греша и ако това наистина ще подобри нашата национална сигурност съм до известна степен съгласен с мерките. До сега сме виждали много случаи на електронни измами и дупки в сигурността и мисля, че липсата на качествени специалисти в националната ни сигурност ще бъде проблем за сигурността на събираните данни.

Неприятно ми е също да събират подобна информация за мен, защото не искам да се чувствам като говедо с ушна марка.

Какво са пръстовите отпечатъци?

Това е отпечатъка на уникалните извивки, форма и размер на хребетите и долините на върха на всеки пръст. Всеки един хребет на пръстовия отпечатък е свързан към потните жлези под кожата. Те са абсолютно уникални и до сега не са открити двама души с еднакви пръстови отпечатъци. Всъщност те са по-уникални дори от ДНК-то – генетичния материал на нашите клетки.
Например два еднояйчни близнака могат да имат идентично ДНК но задължително ще са с различни отпечатъци.
Те са един от методите използвани в биометрията за разпознаване на хора и не са скъпи за събиране, сортиране и съхраняване. Те не се променят със стареенето на човека.
Човек оставя пръстови отпечатъци заради потта и мазнината по пръстите която се отделя от жлезите под кожата.

Всъщност пръстовите отпечатъци са доста лесни за фалшификация. Има няколко начина с които те могат да се променят, тъй като са уникални. Един от тях е физическо увреждане и премахване на епидермиса и части от дермата с цел увреждане на отпечатъка. Възможно е и хирургическа трансплантация на чужди пръстови отпечатъци която варира между 20-30 хиляди лева, защото е необходим „донор“.
Разбира се има евтин и безболезнен начин за фалшифициране за който са нужни обикновен принтер и лепило. Ето тук е описано как става този метод: http://www.youtube.com/watch?v=3M8D4wWYgsc
Показаният метод понякога може да не е абсолютно точен, но ще надхитри повечето устройства за проверка.

С тази статия искам да ви покажа, че човек с малко повече знания може да използва користно вашите данни без значение, че те са биометрични. Нека се надяваме новите паспорти и мерките за сигурност наистина да са в добри ръце.