Бейлис (Bayleys)
Резлива боза с домашна ракия.

Блъди-Мери
Аптекарски спирт разреден с домашна салца.

Космополитан (Cosmopolitan)
Водка и компот от боровинки. Ако нямате компот от боровинки става всякакъв друг компот важното е да сме космополитни.

Мохито (Mojito)
Голяма ракия с малко настъргана марулка.

Секс на плажа (Sex on the Beach)
Това не е коктейл, това е мястото на което го правиш след запоя в дискотеката в Приморско.

Отверка (Screwdriver)
Ракия или водка, разредена с портокалов сок и разбира се отверка с която да го разбъркаш, иначе защо да се казва така?

Кубалибре (Cubalibre)
Ром с кола. Човека не пие, кво толкова? Ти може да люснеш една водка с кола.

Мръсно Мартини (Dirty Martini)
Обикновено Мартини с маслинка, но си забравил да си измиеш ръцете след като смени онази главина и тропащия носач на голфа, и си го разбъркал мартинито с пръст.

Миньор, Кукер и Винкел освен фази в препиването подредени в нарастване на промилите са и три уникални за региона коктейли, които всеки уважаващ себе си гастрольор трябва да опита.

Миньор (Minner)
Жълто-черния коктейл съдържа алкохолен концентрат без значение от спирта, разреден с лимонада и кола.

Кукер (Kuker)
Домашно вино разредено със спирт. Дезинфекцира и гони всички болести като кукер по Сурва.

Винкел (Vinkell)
100 градусов чист спирт. Не се разрежда, пие се без мезе на гладно. Правиш се винкел и всичко ти е равно.

Надяваме се следващият път да се съберем повече хора и да направим много по-голяма обиколка. Ако сте заинтересовани, може да следите facebook групата където ще си организираме подобни походи. Имаме идеи и желание, останалото е движение.

Все по-малко българските кукери приличат на кукери, и все повече чуждите кукери са по-хубави от нашите.

Кукерите трябва да са страшни, да плашат и да се възхищаваш как могат да носят тези огромни маски и звънци, а не тийнеджъри да се преобличат като травестити. Сурва не е фестивал на простотията, екстравагантното и розови зайчета а празник в който гоним злите духове с още по-зли маски.

Както никой друг път имаше много чуждестранни групи които представиха невероятно шоу. Моите любимци от чужбина бяха хърватите – Grobnički Dondolaši които имаха огромни животински черепи с рога за маски и се удряха един в друг с огромните си звънци на гърба. Бях много впечатлен и очарован колко си приличаме в обичаите и колко интересни различия имаме.

Не мога да отрека, че организацията беше на ниво по-добро от минали години и очаквам догодина фестивалът да надмине моите най-смели очаквания.

Снимки в линкове:

• Фоторепортаж от откриването – 29 Януари2010
• Фоторепортаж от първия ден на дефлието – 30 Януари2010
• Фоторепортаж от втория финален ден на дефилето – 31 Януари 2010
• Фоторепортаж от Боян Пищиков – Архиватора .com

В „Шоуто на Суави“ напосуедък се зачестява с хумора към Перник и перничанье. Нищо уично просто смех да има, пък и аз немога да се убидя на нещо, което не е така в действителност. На цялата тая присмешка гледам точно като на хумор и не го приемам за лична обида. Обаче има хора, които си обичат града и са честолюбиви и да не се учудите когато видите Суави пак с патерици, пък после нека да разправя, че е паднал в банята.

Само да спомена два факта, които са изопачени:

• В Перник не караме само голфове а по-популярни автомобили са други немски марки като Audi и BMW.
• Говорещите на „Уъ“ в Перник са по-малко от 1% и Димитър Корчев, мой приятел и съсед е част от този процент, който през 2003-та година беше в „Риск печели, риск губи“. Той трябваше да познае думата „СКА-А-Е-“, чието определение беше „насекомо, обожествявано в Древен Египет“. И той тогава се изцепи с популярното вече: „Я това го знам бе, мене ми жокер не требва!“ и изрече „Скакауец“ вместо правилното „скарабей“. И от 6 години вече, Сакакауец та Скакауец. Даже и на моя квартал викат „Скакауово“.

В момента Перник е един приличен град за живеене на фона на всичко останало в България. Близо е до София, има развит транспорт, футболен отбор в А група (Само Миньоро!), богато историческо наследство и хората са изключително трудолюбиви. Да не говорим за индустриалния облик, който лично на мен ми харесва много. За сметка на добрите си страни е замърсен, има висока престъпност и много ама много корупция. Но винаги живеем с надеждата, че всичко това ще се поправи нали така?

Ако сте се въудушевили по темата за моя град, прочетете и тази интересна статия за Перник от сп. Едно.

Постановката беше прекрасна, но преди това да се оплача, че публиката се държа малко невъзпитано. Аз имах неприятния късмет да седна близо до най-шумната и част, която коментираше всяко действие и бездействие, че дори и тъмнината. Въпреки това и въпреки звуковите дефекти които се получиха с колоните по едно време успях да се абстрахирам и да се наслаждавам на актьорската игра и сюжет.

Когато едно театрално представление успее да ме „вкара“ в играното действието и да го изживявам в момента, знам че е било много добро. Точно такова беше и „Отблизо“ за това ви препоръчвам да го посетите ако имате възможност. Много ми хареса дуалистичното действие, което виждах за първи път на сцена. Имаше и приятен хумор съчетан с отлично майсторство на драмата.

Утре възнамерявам да посетя от 19. 00 ч. отново в ОДК комедията „Две сватби и едно прелюбодеяние“ с участието на Светослав Пеев, тъй като пропуснах представянето и в началото на годината а и сега всичко е безплатно.

С жигула

С рейс

Моето мнение е, че по-добре с жигулата на тати от колкото с бентлито на чичо на приятел на шурея на шефа му на брат. Или поне ако се пристига с някакъв скъп автомобил под наем, нека е някой класически красив ретро вместо някакво порше, в което сигурно няма да имате честта да стъпите отново.

На 22 декември се появих и в шоуто на Миглен Цветков за малко. Някъде точно преди началото на предаването се засякох и с Киро Христов – бивш водещ в MMTV и настоящ блогър.

В края на годината успях да се попързалям на заледено езеро. Това определено ме накара да се почуствам жив и е само за хора, търсещи адреналин. Да чуваш как леда се пука, докато ти се засилваш върху него – безценно. Освен силните усещания на леда, ленивото декемврийско настроение, лошия късмет на питката с късметите и (не)приятните мигове без интернет връзка запомних края на годината и с най-разцепващото парти за посрещането на новата. Мисля, че тук е мястото да се извиня на всички, които спаха на земята заради мене.

Сега възнамерявам да се потопя в януарска подготовка за предстоящите изпити. Имам 6 предстоящи изпита, като смятам да ги преполовя с предварителните изпити за освобождаване. Ако нямате с какво да се забавлявате като мен ви предлагам да посетите международния фестивал Сурва в Перник, който за моя радост а и предполагам на всички перничани вече е ежегодишен а не през година както беше преди.

Още една песен снимана не къде да е, а в пернишкия пейзаж на полу-разрушения тец. Между другото очаквам да го използват скоро за декори на някое FPS. Друга песен, която преди време се възползва от неверотните визуални ефекти на „ТЕЦ Република“ е тази на Азис и Десислава – Жадувам.

В последно време пернишкият тец ни задушава с около 60 пъти над нормата. Централата си работи в нарушение от доста време и никой не може да я спре. Освен неприятните газове и прахове създава и много силен шум, който е неприятен за живущите в близост до нея. Замърсяването е видимо с просто око и може да се чуе на няколко километра от тец-а.

Общинският съветник от ГЕРБ – Петър Петров към депутата Ненко Темелко:

Слава Богу, че в Перник има ТЕЦ, а не АЕЦ. Иначе става Чернобил.

Илюстрирам това, което бълва тец-а със следното любителско видео и малко любителски фотоси на мои приятели.

Следващата двойка, която ще изнася концерт в теца може свободно да ползва този текст за своята си песен:

Именно ти задуши изцяло живота ми. Именно ти ме спираш да продължа, дишам и виждам. Именно ти ме убиваш само с дим и прах. Именно ти ме убиваш и не спирам да не виждам нищо, защото ти правиш сив света.

Първо да ви се похваля – аз съм министър или областен управител, а може би и кмет, но моля да ме извините че не съм почерпил но и аз не го знаех до днес. Отварям първото писмо, от г-жа Цветанка Кирилова, която е забележете Началник Отдел „Оперативна съвместимост и информационна сигурност“ някъде в Даитс. Ето направо снимка на писмото:


В станалата изключително сериозна бъркотия съм получил и архиви съдържащи приложения, указания и заповед лично от Станишев. Става въпрос за нещо като отчет на всичките информационни системи в общините, за да се направи проверка дали са в готовност за прилагането на Закона за електронното управление.

На мен в момента не ми го побира ума, как са тръгнали да правят Закони за електронно управление и планове да го прилагат като нямат ни най-малка Интернет култура да го наречем и не могат да пратят един e-mail на точното място, при това не някой случаен чиновник а началник отдел разбираш ли.

Освен това съобщението не е пратено индивидуално или поне с копия а направо в основното поле за адрес са въведени obshtina1@domain.tdl, obshtina2@domain.tdl, obshtina3@domain.tdl….

Понеже имам представа как е станала грешката, нека да я разясня на всички. Община Перник си има сайт (www.pernik.bg) и те вероятно са потърсили някаква възможност за контакт с общината по e-mail но поради добрата оптимизация на моят регионален сайт за Перник (www.pernik-bg.com) са намерили там e-mail (office[at]pernik-bg.com, който препраща точно в моята пощенска кутия.

Между другото на личният си е-mail който е посочен в заглавието на блога ми с удоволствие ще очаквам предложение от министерството, ако желаят консултации по явно заболелите проблеми със сигурността които тепърва ще възникват лавинообразно в следващите години поради внедряването на Закона за електронното управление, но най-много да получа някоя призовка за показването на това писмо.