За една учебна година натрупах доста знания и впечатления и мога да кажа, че съм един пълноценен и доволен студент. Основните неща, които ми правят добро впечатление в НБУ са най-вече образователната програма – аз избирам какво да уча и по колко. Е има някои задължителни предмети но като цяло по-голям процент от програмта аз я определям, като кога и какво да уча. Например вторият семестър си бях събрал програмта в два дни специални предмети + спорта в друг ден. За добро или не всички общообразователни предмети, спорт и изкувства свършиха и от втората година се започват само специални предмети. Аз дори вече съм си подредил програмата за третият семестър, в която ще изучавам задълбочено Обектно-ориентирано програмиране не C++ и Java, Компютърни архитектури + малко математически анализ.

Всичко не може да бъде розово разбира се, имам и някои забележки за обучението в НБУ но моите са незначителни в сравнение с тези на Марио Пешев – Липсата на Minor програми и трудното взимане на стипендии.

С колегите ми създадохме и вътрешна система за комуникация чрез която се поддържаме в трудните моменти покрай изпитите и се информираме. Освен това се занимавам с администрацията на форума на НБУ и съм част от студентското представителство в университета.

Лятото възнамерявам да наваксам в някои пропуски, които допуснах по време на втори семестър и не възнамерявам да си почивам много, защото следващият семестър ще стане доста напечено.

Първо темата е обширна и не може да се конкретизира – унверситетът дава знания или умения, не може да се избере едно от двете докато не сме дефинирали точно университетът. Ако той е НСА например, определено дава умения. Ако е Икономомическия – дава повече знания. Но моята теза е следната:
Университетът дава знания и умения едновременно, тъй като уменията са приложението на знанието и те са идентични. Примерно дали знаеш да направиш нещо, или умееш да направиш нещо са напълно еднакви неща. Или по-скоро знанието се намира в някакво психично измерение и е с определен размер, докато умението е неговото психично или физично изявление. Умението е следствие от знанието, без да познаваш нещо не може да се развиеш. Умението е развитие на знанието, защото то е умелост да ръководиш и употребяваш знанието или знание как да управляваш знанието.

А и най-важното – независимо кой и какъв е университетът, той не може да ти даде нищо – нито знание нито умение. Факта че е университет, е ясно че до там се стига по собствена воля и трябва да се премине пак по собствена воля и лична мотивация а не допълнително да се стимулира и дава – от университета. Той просто те предразполага и ти дава база, ти трябва да си дисциплиниран и готов да усвоиш знанията и така да ги разбереш че да може да ги приложиш и умееш наистина.

Трудно ми е да преценя, защото човек вижда само това което познава. Дори и да познава нещо е възможно то да стои пасивно в паметта му и да вижда съвсем мъничко от неясния свят. Тъй де, по-добре щастлив и заблуден от колкото информиран и разочарован. Все пак се чувствам по-скоро информиран и щастлив, опознал от части българското образование и открил своето място, където се чувствам най-добре.

Какви са предимствата строго за мен от университета, в сравнение със Софийски например:

• Базата е в пъти по-добра от който и да е било университет
• Отношението на преподавателите е великолепно, неповторимо и несравнимо
• Мога да си ползвам и разнасям лаптопа навсякъде, какво по-хубаво за един компютърджия
• Либералната политика за присъствие и избор на учебни занятие е зашеметяващо удобна, само че подобно нещо може да е много опасно за студентите, които нямат поне малко лична дисциплина
• Университета се намира на възможно най-удобно място за мен, не ми се налага да пътувам много

Но всичко това си има цена, тя е 1200лв на семестър или средно по десетина на учебна лекция. Освен това ако си от хората плащащи данък обществено мнение, ученето в университета си е направо модно ревю. Добре че не ми пука особенно за тая част

Освен това нищо не може да бъде перфектно, още не откривам много бъгове в системата, но знам че ги има и рано или късно ще се покажат. Колегите споменават проблем с общуването с администрацията и други дреболии, на които както казах все още не съм се натъкнал.

Все пак има и още един неприятен проблем, мога да го илюстрирам с един диалог:

- Ти са къде учиш?
- Нов Български Университет, Информатика.
- Ааа. Там само дупета ходат щото си плащат и е лесно.

Или по-просто все още мита че Там само дупета ходат щото си плащат и е лесно. е доста популярен. Казвам мит, щото не е чак толкова лесно но пък първото твърдение е вярно някак си. Но не си мислете че всички дупета от изпита са влезли. Едва 10% от кандидатстудентите са приети, при това още на първо класиране местата на по-хубавите специалности бяха заети. Ще мине време и този мит ще се развенчае, пък и мен не ме касае много резултата от него, освен ако някой ден не кандидатствам за работа при някой с подобно мнение. Ако е толкова сляп, че да не вижда уменията а да преценява прибързано значи тази бъдеща работа не е за мен. (прозвуча малко като писмо за мен в бъдещето)

Бях забравил колко е хубаво да си студент, дори по-хубаво от това да си ученик. Разликата е в това да си студент е, че имаш повече свобода от това да си ученик, иначе удоволствието от това да усвояваш знания е приятно на всяка възраст. Свободата се изразява също в това, че не учиш по задължение а по желание, но и това може да има изключения. В моя случай е по лично желание и задължение към самият себе си, защото според мен лишаването от образование е гавра с личността на един човек. За това отивам да се позабавлявам с релации и после с едно есе, защото и при нас се пише домашна работа.

Всичко започна още в 10 със сформирата малка ИТ групичка и няколко бири. В 11 трябваше да слушаме речта на ректора, но не успяхме и пак отидохме на кафе. Колегите са свежи, имаше балони с хелии и други простотии за които харчат парите от скъпите ни такси, но началото не би могло да се сравни с това във ФМИ през 2006, на което присъствах, защото това беше с класи над него. Беше претъпкано, но предполагам че така е само покрай кандидатстудентските кампании и началото на годината, иначе е по-спокойно.

Тепърва ще е суматоха с проблемите покрай курсовете и невъзможноста да ходя на някои лекции и още утре смятам да се заема с оправянето на индивидуалния ми график. Имам чувството, че там ще се учи с лекота и удоволствие. Сега очаквам някой да каже – Ама нали си плащаш. – В този живот, поне аз така съм научен че всяко удоволствие и лукс, всяко ценно нещо се заплаща. Образованието ми се струва едно от най-ценните неща в живота и мисля че то няма цена, а и не може да се купи а само да се вземе с желание и старание.

Успех на всички колеги и колежки и приятна учебна година!

Горд съм че и името на блога му е мое дело – Съперник.com, това ще е мястото където Христиан ще пише воден от идеята, че всеки трябва достойно и открито да отстоява позициите и идеите си, както самият той споделя. Хубавото е, че наистина има какво да каже и сподели, поради факта че е деен младеж и с доста богат опит в младежкия и политически живот в града ни.

Трудов стаж до момента:
1. Зам. министър на образованието (май 2007 – за ден)
2. Кмет на Община Перник (юни 2007 – за ден)
3. Областен управител на Област Перник (август 2007 – за ден)

Хмм….явно не го свърта на едно място за дълъг период от време

Пожелавам му много бъдещи успехи и приятни моменти свърани с блога му. Повече за него, в неговият блог – Съперник.com

От днес официално съм студент в Нов Български Университет. След дълги колебания в началото на годината в кой университет да влезна и след неуспешният опит за висше образование в Софийски университет бях дълго време депресиран и разочарован от българското образование. Не казвам че в момента нещо се е променило, просто поемам в нова посока и правя втори опит.

Едно от качествата на университета, заради които го избрах са добрите преподаватели и материална база. Това е много важно – базата, защото на нея се правят компютърните упражнения. Имаше едно мнение че „алуминиевата дограма и климатиците не ни карат да учим повече“ но пък ни кара да се чувстваме в по-цивилизован свят. Преподавателите са същите като в повечето държавни висши учебни заведения, защото често гостуват и в НБУ. Разликата в преподаването от това в държавно и частно заведение според мен е в отношението към студента, а това е много важно за учебният процес. Хубавото също е че мога сам да избера кога да посещавам лекции и упражнения.

Според мен НБУ има най-добра електронна система за студентите, като се започне от Кандидатстудентските модули и се стигне до Студентският модул, ми изглеждат в пъти по-напред технически от други университети. Да не говорим че сайтът им освен че има и добър вид, върши полезна работа и снабдява с информация. Радвам се също че и университетският форум тази година видя бял свят, така студенти, кандидат студенти и преподаватели могат да обменят информация и да си помагат. Аз от там взех доста полезни съвети и участвах в много интересни дискусии.

Не очаквам университета да ме научи на нещо, никой университет не може да направи това. Очаквам той да ми даде възможноста сам да се развия. Това, което притеснява много хора да не изберат НБУ а и мен поне малко ме притесни е че университета е частен, което означава че много хора гледат на него с друго око. Но в ИТ сектора, в който аз се стремя да работя и да се развивам не е важно къде си завършил а какво можеш на клавиатурата.

Друга причина, която внася малко смут е високата такса. Близо 5 пъти по-висока от тази, която плащах през 2006 в СУ, а именно 1200лв семестриално за моята специалност – Информатика. Това за българският стандарт не са хич малко пари, защото правим сравнение с държавните университети в които е доста по-евтино. В момента, без да имам личен опит като студент в университета вярвам в системата „плащаш и получаваш“, но да видим дали ще опровергае моите очаквания.

Освен всичко положително за университета изоброено до тук получаваш бонус – присъствие на ослепителни мадами. Притеснявам ме факта че много хора се оплакват от униерситетската администрация и мудното и действие, но това за момента не съм го забелязал лично и ще имам едно на ум.