Уеб разработчик от Перник
Posts tagged НБУ
Първата учебна година в НБУ отмина
14 юли
Първата година в НБУ вече е приключи. Взех си почти всички изпити – на една математика ме скъсаха и на друг не се явих въобще, но благодарение на нашата радикална образователна система университета мога да продължа обучението си и да ги взема втората година. За първи път в живота ми съм скъсан на изпит между другото и чувството беше неприятно.
За една учебна година натрупах доста знания и впечатления и мога да кажа, че съм един пълноценен и доволен студент. Основните неща, които ми правят добро впечатление в НБУ са най-вече образователната програма – аз избирам какво да уча и по колко. Е има някои задължителни предмети но като цяло по-голям процент от програмта аз я определям, като кога и какво да уча. Например вторият семестър си бях събрал програмта в два дни специални предмети + спорта в друг ден. За добро или не всички общообразователни предмети, спорт и изкувства свършиха и от втората година се започват само специални предмети. Аз дори вече съм си подредил програмата за третият семестър, в която ще изучавам задълбочено Обектно-ориентирано програмиране не C++ и Java, Компютърни архитектури + малко математически анализ.
Всичко не може да бъде розово разбира се, имам и някои забележки за обучението в НБУ но моите са незначителни в сравнение с тези на Марио Пешев – Липсата на Minor програми и трудното взимане на стипендии.
С колегите ми създадохме и вътрешна система за комуникация чрез която се поддържаме в трудните моменти покрай изпитите и се информираме. Освен това се занимавам с администрацията на форума на НБУ и съм част от студентското представителство в университета.
Лятото възнамерявам да наваксам в някои пропуски, които допуснах по време на втори семестър и не възнамерявам да си почивам много, защото следващият семестър ще стане доста напечено.
Какво дава университета, знания или умения?
27 октомври
Подобна тема, нo не абсолютно същата дискутирахме в упражненията по „Български език и есе“ при г-ца Лора Шумкова рано сутринта днес. По-скоро писахме само тези и ги аргументирахме, на следната тема: Кое е по-важно да дава университетът – знания или умения?
Тъй като темата беше с условие – или знания или умения, аз не успях да избера нито една от двете тези и си съставих моя отделна и сега ще ви я представя и защита, защото не ни достигна времето да се изкажа напълно и се почувствах недоразбран.
Първо темата е обширна и не може да се конкретизира – унверситетът дава знания или умения, не може да се избере едно от двете докато не сме дефинирали точно университетът. Ако той е НСА например, определено дава умения. Ако е Икономомическия – дава повече знания. Но моята теза е следната:
Университетът дава знания и умения едновременно, тъй като уменията са приложението на знанието и те са идентични. Примерно дали знаеш да направиш нещо, или умееш да направиш нещо са напълно еднакви неща. Или по-скоро знанието се намира в някакво психично измерение и е с определен размер, докато умението е неговото психично или физично изявление. Умението е следствие от знанието, без да познаваш нещо не може да се развиеш. Умението е развитие на знанието, защото то е умелост да ръководиш и употребяваш знанието или знание как да управляваш знанието.
А и най-важното – независимо кой и какъв е университетът, той не може да ти даде нищо – нито знание нито умение. Факта че е университет, е ясно че до там се стига по собствена воля и трябва да се премине пак по собствена воля и лична мотивация а не допълнително да се стимулира и дава – от университета. Той просто те предразполага и ти дава база, ти трябва да си дисциплиниран и готов да усвоиш знанията и така да ги разбереш че да може да ги приложиш и умееш наистина.
Чувството отново да си студент
21 октомври
Почти месец след като започнах втори дубъл на образованието си, този път в Нов Български Университет мога гордо да заявя, че това е най-добрият университет който съм виждал а и учил вече. Мога по много неща да сравня Софийски и Нов Български, но мнението ми ще бъде доста субективно и за това просто ще му се радвам. Честно казано не смятам времето във ФМИ за пропиляно. Когато някои от мечтите и познанията ти за света се разбият на парчета, осъзнаваш колко заблуден може да си в определен момент. Дали не съм заблуден отново?
Трудно ми е да преценя, защото човек вижда само това което познава. Дори и да познава нещо е възможно то да стои пасивно в паметта му и да вижда съвсем мъничко от неясния свят. Тъй де, по-добре щастлив и заблуден от колкото информиран и разочарован. Все пак се чувствам по-скоро информиран и щастлив, опознал от части българското образование и открил своето място, където се чувствам най-добре.
Какви са предимствата строго за мен от университета, в сравнение със Софийски например:
- Базата е в пъти по-добра от който и да е било университет
- Отношението на преподавателите е великолепно, неповторимо и несравнимо
- Мога да си ползвам и разнасям лаптопа навсякъде, какво по-хубаво за един компютърджия
- Либералната политика за присъствие и избор на учебни занятие е зашеметяващо удобна, само че подобно нещо може да е много опасно за студентите, които нямат поне малко лична дисциплина
- Университета се намира на възможно най-удобно място за мен, не ми се налага да пътувам много
Но всичко това си има цена, тя е 1200лв на семестър или средно по десетина на учебна лекция. Освен това ако си от хората плащащи данък обществено мнение, ученето в университета си е направо модно ревю. Добре че не ми пука особенно за тая част 
Освен това нищо не може да бъде перфектно, още не откривам много бъгове в системата, но знам че ги има и рано или късно ще се покажат. Колегите споменават проблем с общуването с администрацията и други дреболии, на които както казах все още не съм се натъкнал.
Все пак има и още един неприятен проблем, мога да го илюстрирам с един диалог:
- Ти са къде учиш?
- Нов Български Университет, Информатика.
- Ааа. Там само дупета ходат щото си плащат и е лесно.
Или по-просто все още мита че Там само дупета ходат щото си плащат и е лесно. е доста популярен. Казвам мит, щото не е чак толкова лесно но пък първото твърдение е вярно някак си. Но не си мислете че всички дупета от изпита са влезли. Едва 10% от кандидатстудентите са приети, при това още на първо класиране местата на по-хубавите специалности бяха заети. Ще мине време и този мит ще се развенчае, пък и мен не ме касае много резултата от него, освен ако някой ден не кандидатствам за работа при някой с подобно мнение. Ако е толкова сляп, че да не вижда уменията а да преценява прибързано значи тази бъдеща работа не е за мен. (прозвуча малко като писмо за мен в бъдещето)
Бях забравил колко е хубаво да си студент, дори по-хубаво от това да си ученик. Разликата е в това да си студент е, че имаш повече свобода от това да си ученик, иначе удоволствието от това да усвояваш знания е приятно на всяка възраст. Свободата се изразява също в това, че не учиш по задължение а по желание, но и това може да има изключения. В моя случай е по лично желание и задължение към самият себе си, защото според мен лишаването от образование е гавра с личността на един човек. За това отивам да се позабавлявам с релации и после с едно есе, защото и при нас се пише домашна работа.
Първи учебен ден в НБУ
1 октомври
Днес беше първият учебен ден в Нов Български Университет. Ново място, нови хора с някои от които вече се познавам и нови преподаватели и предмети.
Всичко започна още в 10 със сформирата малка ИТ групичка и няколко бири. В 11 трябваше да слушаме речта на ректора, но не успяхме и пак отидохме на кафе. Колегите са свежи, имаше балони с хелии и други простотии за които харчат парите от скъпите ни такси, но началото не би могло да се сравни с това във ФМИ през 2006, на което присъствах, защото това беше с класи над него. Беше претъпкано, но предполагам че така е само покрай кандидатстудентските кампании и началото на годината, иначе е по-спокойно.
Тепърва ще е суматоха с проблемите покрай курсовете и невъзможноста да ходя на някои лекции и още утре смятам да се заема с оправянето на индивидуалния ми график. Имам чувството, че там ще се учи с лекота и удоволствие. Сега очаквам някой да каже – Ама нали си плащаш. – В този живот, поне аз така съм научен че всяко удоволствие и лукс, всяко ценно нещо се заплаща. Образованието ми се струва едно от най-ценните неща в живота и мисля че то няма цена, а и не може да се купи а само да се вземе с желание и старание.
Успех на всички колеги и колежки и приятна учебна година!
Христиан Даскалов – още един блогър
12 август
Радвам се че привлякох към блогърското съсловие още един. Казва се Христиан Даскалов и освен че е мой съгражданин и стар познат, е и мой бъдещ колега в НБУ.
Горд съм че и името на блога му е мое дело – Съперник.com, това ще е мястото където Христиан ще пише воден от идеята, че всеки трябва достойно и открито да отстоява позициите и идеите си, както самият той споделя. Хубавото е, че наистина има какво да каже и сподели, поради факта че е деен младеж и с доста богат опит в младежкия и политически живот в града ни.
Трудов стаж до момента:
1. Зам. министър на образованието (май 2007 – за ден)
2. Кмет на Община Перник (юни 2007 – за ден)
3. Областен управител на Област Перник (август 2007 – за ден)
Хмм….явно не го свърта на едно място за дълъг период от време
Пожелавам му много бъдещи успехи и приятни моменти свърани с блога му. Повече за него, в неговият блог – Съперник.com
