На 22 декември се появих и в шоуто на Миглен Цветков за малко. Някъде точно преди началото на предаването се засякох и с Киро Христов – бивш водещ в MMTV и настоящ блогър.

В края на годината успях да се попързалям на заледено езеро. Това определено ме накара да се почуствам жив и е само за хора, търсещи адреналин. Да чуваш как леда се пука, докато ти се засилваш върху него – безценно. Освен силните усещания на леда, ленивото декемврийско настроение, лошия късмет на питката с късметите и (не)приятните мигове без интернет връзка запомних края на годината и с най-разцепващото парти за посрещането на новата. Мисля, че тук е мястото да се извиня на всички, които спаха на земята заради мене.

Сега възнамерявам да се потопя в януарска подготовка за предстоящите изпити. Имам 6 предстоящи изпита, като смятам да ги преполовя с предварителните изпити за освобождаване. Ако нямате с какво да се забавлявате като мен ви предлагам да посетите международния фестивал Сурва в Перник, който за моя радост а и предполагам на всички перничани вече е ежегодишен а не през година както беше преди.

Имаше група доста добри кънкьори вероятно хокеисти и се опитвах да ги догонвам. Точно след като беше почистен добре леда се пързалях около десетина минути докато на един завой бях засилил адски и кънката ми се подхлъзна на страни и паднах тип – първо главата после краката. Падането беше мигновенно и не усетих никаква болка. Станах и бях леко зашеметен а шапката ми ме предпази от леда, обаче в момента в който се изправих паднах отново от място по подобен начин върху раменната става и този път освен че ме заболя страшно много със доста мъченичешки усилия успях да се добера до страничните ограждения и да се изправя и океся на тях образно като шкембе на тараби.

Болката се търпеше обаче имах лошо предчувствие. Кристиян дойде от някъде и точно зейна да ми разправя как е паднал и аз го прекъснах с „- Не ми говори нищо!“. Обасних му накратко какво стана и излязохме от ограждението на откритата пързалка. Усещах парене в рамото но си движех ръката и пръстите.

- Да ходим до Пирогов. Попита той.
- Карай си към Перник.

Прибрахме се в „миньорската столица“ или иначе казано „градът на вашите кошмари“ и отидохме направо в спешното на болницата.

Взеха ми кръвна проба и ме снимаха на рентген + куп други изследвания. Само като погледнах снимката от рентгена можех да открия разликата с моето непрофесионално око. Ключицата ми се бе извадила. Не знам дали точен термин е извадена защото там има едни съединения, които по скоро се късат. Ключицата (Clavicula) е коста оформяща рамената и свързваща заедно с лопатките гръбначният стълб с ръцете и подпомагащи движението им.

На другия ден, когато се очакваше да ходя на БлогКемп’08 аз бях неприятно обездвижен. За съжаление доста неприятна случка, която ще ми коства доста освен безценно здраве. След около седмица имам отново посещение при един травматолог и се очаква хематома в рамото ми да е спаднал. Предполага се операция обаче не знам със сигурност дали просто ще ме шият, лепят или ще ми слагат винтове. Важното е коста да ми е на мястото преди лятото и да мога да се движа и работя нормално с ръката както преди.