- Абе Юле, че ходиш ли за кафенце?
- Да бе, чакай е тоя младеж си няма работа и се е осакатил и ни разваля почивката.

Влизам в спешното на местната болница и..

- Защо па си толкова усмихнат, кажи какво е толкова смешно и ние да се посмееме?

И след малко идва втората нощтна смяна, която мисля че трябва да влиза незабелязано и да се сменяват а не пациентите да са длъжни да чакат.

- Стефке, на тебе да ти кажем само ако ми влезнеш тая нощ у кабинето.
- А па ти ако ми влезнеш у моя…

Причината да съм в болницата беше срязване на ходилото на плажа в село Рударци. Случват се и такива сакътлъци, даже тоя ми е не знам кой подред точно от Рударци.

По пътя спряхме на бензиностанция където един мой приятел работи и вътре имаха проблем на касата момичето не знаеше чужди езици а имаше някаква група чужденци с някакъв проблем. Кристиян ме посъветва да видя дали говорят английски а пък той знаеше немски и ако можем да помогнем.

Отидох и любезно заговорих младото момиче което отчаяно се опитваше да изкопчи някаква информация от служителката на касата но усилията и не бяха наградени. Обясни ми че имат проблем – повреда на двигателя на рейса с който пътуват от Гърция до Румъния. Бяха група румънци (49 души) пътуващи транзитно през България.

След като разбрахме каква е повредата, оказа се че никой не може да ти помогне ако закъсаш с рейс посреднощ. Първо се обадих на един приятел да потърси в дебрите на Българския Интернет някаква пътна помощ на разположение 24 часа или някой който може да помогне. След това се разходихме до един локален денонощен автосервиз да видим дали биха могли да помогнат или да ни дадат поне малко информация но нищо не стана.
Обадих се на 166 защото нямах идея как е номера на пътна помощ. Те ми дадоха един номер на мобилен телефон на който се обадих в последствие. От там казаха че нямат възможност да помогнат за този случай защото са заети и нямат подобна техника но ми дадоха номера на техният шеф който бил „да измисли нещо“. Обадих се на човека и май го събудих и накратко му обясних ситуацията а но той потвърди думите на неговия подчинен, че не могат нищо да направят и ми даде номера на пътната помощ – 146. Обадих се и там разбира се но представяте ли си пътната помощ не може да ви помогне на пътя ако закъсате с автобус.

Логично след всичко опитано да изчезне и капката надежда че може да помогнеш на тия хора ама някак си не искаш да им кажеш че няма работата да стане и потърсихме Полиция. Открихме един патрулиращ автомобил, спряхме и им обяснихме ситуацията. Интересна беше реакцията на единия от полицаите – никаква. Другият – явно човек се обади по радиостанцията и каза да пратят един екип на мястото и ни каза и ние да отидем там, защото никой от полицаите не знае Английски а аз все си мисля че е наложително.

Отидохме до румънците които бяха още по притеснени и изнервени. Веднага ме налетяха да им обясня какво е станало, защото техният проблем не се е случил преди малко а от 18:00 часа и чакаха там доста време. Обясних възможно най-накратко какво се опитваме да направим и след две минути пристигна полицейският автомобил. Румънката дето говореше най-разбираемо английски отиде до полицая обаче той нищо не разрба. Отидох да превеждам защото беше доста сложно да ви кажа. Полицаите първо огледаха проблема, разяснихме ситуацията обаче никой не можеше да помогне от техните екипи нито от пътна помощ. Аз в тоя момент се чудех как на едно от най-натоварените кръстовища в страната автобус с чужденци може да стои близо 5 часа и никой да не го забележи и да им помогне.

Полицаите се обадиха на диспечера и стигнахме до консенсус, че само от румънското посолство биха могли да направят нещо. Обадих отново на един приятел да открие телефона на посолството защото никой не разполагаше с него. (Тия диспечери нямат ли достъп до Интернет или указатели?) Една от жените ме попита, ама не може ли да си платим колкото трябва и някой да ни помогне? – Отговорих че няма на кой да платят в момента.

Малко преди да се свържем с посолството един от румънците каза че автобус на техната фирма – превозвач идва да ги транспортира и след около час ще бъде на мястото и да прекратим опита за връзка с посолството. Тъй като автобусът в дясната лента на платно с 3 ленти полицаите настояха да го преместят ако е възможно защото ще пречи на огромният трафик на сутринта защото там стават километрични задръствания и без да има аварарирал румънски автобус.

Та в този късен час, аз, Кристиян и още няколко здрави румънци почнахме да бутаме целият автобус. Не бутахме много и не ни се опря само че Кристиян се подхлъзна на петното от масло останало от двигателя и румънките доста му се посмяха. Естественно Кристиян стана отупа се и каза че го е направил умишлено за да разведри настроението им. Полицаите казаха да пожелая на румънците приятна вечер и да има кажа довиждане и патрулният автомобил отиде по задачи. Ние с Кристиян също си тръгнахме и им пожелахме лек път.

След това се прибрахме и аз веднага написах това. Колко готино е да имаш блог и да споделяш подобни случки, които след време да прочиташ и да си спомняш