© Freedom by Madddy


Свободата на реда и редът на свободата
(ЕСЕ)

Без свобода човек не е способен да изживее пълноценно живота си и да изпита каквито и да било добри чувства и емоции. Свободата е онази платформа, онова скеле, върху което се крепи цялата ни личност и ако тя липсва, то остава просто едно безполезно съществуване.

Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се съобразява с нищо друго освен със закона. Ето това е основната връзка между реда и свободата – когато се води политика, която да ни прави пълноправни и свободни. Политика, която да води до закони, които регламентират нашата сигурност на свободата и личността. Тогава всеки от нас ще е спокоен да се заеме с другите важни неща в живота като приятели, семейство, духовност и самоусъвършенстване.

Свободата без ред е хаос. Тя винаги е свършвала там, където започва свободата на другите, затова тази тънка невидима граница между човешките свободи трябва да се регламентира чрез закон и ред. Не всеки одобрява законите, но те служат да има ред в свободата. Свободата е ред между общите ни свободи. Ако някой има абсолютната свобода над всички, тогава другите няма да бъдат свободни и обратното. Затова законите не трябва да ограничават свободата ни, а да определят докъде може да се разпростира тя, че да съществува без да пречи на свободата на другите. Също така да ни поставят на равен старт с другите и да не важи максимата, че се раждаме свободни, а сме навсякъде в окови.

Европейският съюз е може би най-голямото предизвикателство пред съвременния либерализъм. Това голямо обединение главно с икономически аспект се опитва да ни постави пред равен старт и да даде не само пълноправие на страните членки, но и възможност за всеки един гражданин да се чувства равен с другите и свободен. Това, от което всеки радетел на свободата и гражданското участие се страхува, е държавата да няма наднормени надмощия над личната ни свобода. Властта е конституирана вследствие на доброволния договор на индивидите да се лишат от част от своята свобода в името на защита на сигурността, мира и собствеността и тя губи своята легитимност щом надхвърли определени граници. Ето това за мен е свобода вътре в реда и закона. Един от основните либерални проблеми на Европейския съюз е как да бъде осъществяван ефективен контрол върху решенията на тази над национална власт от страна на гражданството. Решението според мен е да се води усилена либерална и отговорна политика.

Свободата може да съществува само там, където всички права в обществото са неотменни. Ние, активните граждани, не бива да позволяваме държавата или съюзът, в който членува тя, да има прекомерни надмощия над свободата ни.

Първо темата е обширна и не може да се конкретизира – унверситетът дава знания или умения, не може да се избере едно от двете докато не сме дефинирали точно университетът. Ако той е НСА например, определено дава умения. Ако е Икономомическия – дава повече знания. Но моята теза е следната:
Университетът дава знания и умения едновременно, тъй като уменията са приложението на знанието и те са идентични. Примерно дали знаеш да направиш нещо, или умееш да направиш нещо са напълно еднакви неща. Или по-скоро знанието се намира в някакво психично измерение и е с определен размер, докато умението е неговото психично или физично изявление. Умението е следствие от знанието, без да познаваш нещо не може да се развиеш. Умението е развитие на знанието, защото то е умелост да ръководиш и употребяваш знанието или знание как да управляваш знанието.

А и най-важното – независимо кой и какъв е университетът, той не може да ти даде нищо – нито знание нито умение. Факта че е университет, е ясно че до там се стига по собствена воля и трябва да се премине пак по собствена воля и лична мотивация а не допълнително да се стимулира и дава – от университета. Той просто те предразполага и ти дава база, ти трябва да си дисциплиниран и готов да усвоиш знанията и така да ги разбереш че да може да ги приложиш и умееш наистина.