Привет, аз съм Миглен.
Miglen.com е моят личен сайт, в който публикувам това, което ме вълнува и искам да споделя.
Twitter

Свободата на реда и редът на свободата

Свободата за мен е много деликатна тема. Мога да кажа че по приоритет тя е най-важното нещо за мен в духовен, емоционален а във физически план даже няма смисъл да коментирам. С долунаписаното есе спечелих първо място на регионално ниво в конкурс на Младежката структура на НДСВ. Очаквам с нетърпение наградата, която е пътуване до Брюксел и посещение на европейския парламент.

319388601_1ce64a1f81
© Freedom by Madddy


Свободата на реда и редът на свободата
(ЕСЕ)

Без свобода човек не е способен да изживее пълноценно живота си и да изпита каквито и да било добри чувства и емоции. Свободата е онази платформа, онова скеле, върху което се крепи цялата ни личност и ако тя липсва, то остава просто едно безполезно съществуване.

Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се съобразява с нищо друго освен със закона. Ето това е основната връзка между реда и свободата – когато се води политика, която да ни прави пълноправни и свободни. Политика, която да води до закони, които регламентират нашата сигурност на свободата и личността. Тогава всеки от нас ще е спокоен да се заеме с другите важни неща в живота като приятели, семейство, духовност и самоусъвършенстване.

Свободата без ред е хаос. Тя винаги е свършвала там, където започва свободата на другите, затова тази тънка невидима граница между човешките свободи трябва да се регламентира чрез закон и ред. Не всеки одобрява законите, но те служат да има ред в свободата. Свободата е ред между общите ни свободи. Ако някой има абсолютната свобода над всички, тогава другите няма да бъдат свободни и обратното. Затова законите не трябва да ограничават свободата ни, а да определят докъде може да се разпростира тя, че да съществува без да пречи на свободата на другите. Също така да ни поставят на равен старт с другите и да не важи максимата, че се раждаме свободни, а сме навсякъде в окови.

Европейският съюз е може би най-голямото предизвикателство пред съвременния либерализъм. Това голямо обединение главно с икономически аспект се опитва да ни постави пред равен старт и да даде не само пълноправие на страните членки, но и възможност за всеки един гражданин да се чувства равен с другите и свободен. Това, от което всеки радетел на свободата и гражданското участие се страхува, е държавата да няма наднормени надмощия над личната ни свобода. Властта е конституирана вследствие на доброволния договор на индивидите да се лишат от част от своята свобода в името на защита на сигурността, мира и собствеността и тя губи своята легитимност щом надхвърли определени граници. Ето това за мен е свобода вътре в реда и закона. Един от основните либерални проблеми на Европейския съюз е как да бъде осъществяван ефективен контрол върху решенията на тази над национална власт от страна на гражданството. Решението според мен е да се води усилена либерална и отговорна политика.

Свободата може да съществува само там, където всички права в обществото са неотменни. Ние, активните граждани, не бива да позволяваме държавата или съюзът, в който членува тя, да има прекомерни надмощия над свободата ни.

By: |юли 1, 2010|Categories: Друго|Tags: . . . |

RSS
8 Comments
  1. By: Longanlon

    Европейският съюз в сегашният му вид е несъвместим със свободата.

    ЕС действително започна като икономическо обединение, чиято основна цел бе премахването на вътрешните граници и съответно митата и различните разрешителни режими за внос/износ на стоки, хора и технологии, които пречеха на международната търговия и производство.

    Доста скоро след създаването си обаче той бе превзет от бюрокрацията – армии чиновници в Брюксел по цял ден се занимават единствено да измислят нови закони, наредби и регулации и да ги налагат върху членките на ЕС.

    Казваш, че за да се запази свободата е нужна либерална и отговорна политика – но самата организация на институцията ЕС прави невъзможно провеждането на такава политика. Чиновниците (по принцип) не са либерални, нито отговорни – те са буквояди, които се крият зад купища хартия – стратегии, планове, отчети, програми.

    Политиците в Европейския парламент пък, които би трябвало да са отговорни… няма пред кого да отговарят. Ти кога си виждал своя евродепутат, знаеш ли кой е даже? А сметка за това как гласува държиш ли му? Евродепутатите са далече, далече от избирателите си и много, много близо до лобистите в Брюксел.

    Чиновници и Евродепутати няма как да са отговорни, след като няма пред кого да отговарят, нито могат да са либерални, след като само ако НЕ са либерални могат непрекъснато да увеличават властта си. Ти къде виждаш свободата при това положение?

  2. Пропуснал съм много важни неща в есето, аз го карах доста идеалистично и явно не ти е убягнало. Няма свобода там, където властва бюрокрацията.

  3. By: napokriva

    Да, идеалистично е, но все едно.

    Аз обаче виждам друг проблем. Има конфликт на понятията, той всъщност е зададен още в заглавието, с друи думи – в рамката на текста. Ако ми беше попаднало да пиша това есе щях да се занимая само с това, тъй като много, ама много мразя клиширани теми, гранирани с противоечие на понятията.

    Какво означава според вас „ред на свободата“? Една бележка: говоря за понятия, а не за това как ги интерпретираме в демократичен контекст (макар че ще стигна до там), тъй като заглавието не е определило, че става дума изключително и само за него контекст, макар да се подразбира евентуално.

    Сама по себе си свободата не включва в себе си предварително зададен ред. Напротив. По-скоро има (в смисъл съществува) 100% свобода, която, ОК, може да кажем, че е (или произвежда) хаос. За да неутрализираме този хаос ние въвеждаме ред. Тук идва друго – доколко се съгласяваме да отнемаме свобода. В случая се опитваме да намерим оня баланс, за който споменавате – свобода дотолкова, доколкото тя не нарушава чуждата свобода. И върху тая аксиома работим. НО, и това ми се струва особено съществено, в рамките (за които всички сме се съгласили) на собствената ми свобода няма (универсален) ред. Няма защо да има, и няма по дефиниция. Редът в моето неприкосновено пространство, където се намира тая именно свобода, го определям само аз, тоест тук не става дума за общоприет ред. Така че „ред на свободата“ в контекста на текста е оксиморон. Нещо като „течността на твърдото“.

    И така нататък. Има и други проблеми, които виждам във формулировката, но това, струва ми се, е основното.

    Приятно изкарване в Брюксел.
    Поздрав!

  4. Съгласен съм за оксимофона, но някак не ми се щеше да се задълбавам точно в този проблем на понятието. В природата първоначалното състояние е хаос, просто ние обичаме да подреждаме нещата защото ни е трудно да ги осъзнаваме разбъркани. Ако говорим за политическа система идеалистично най-свободната е анархията, но да пиша за това в есе за подобен конкурс е нетактично.

  5. By: napokriva

    Впрочем, доколкото знам (с уговорката, че никак не ги разбирам тези неща) в природата има първоначално (или първоначален) ред, който върви към хаос, според Втория закон на термодинамиката, или Ентропията.

    А политически не е така. За това казах по отношение на нашето общество, че свободата води към хаос и за това тя трябва да се ограничи, което е ОК в определени граници, и тея граници са ключът

  6. Свободата е най-важното нещо на света след здравето, но това много малко хора го осъзнават. За да оцениш нещо, трябва първо да го загубиш – аз имах нещастието да бъда 30 месеца невинен в едни от най-ужасните затвори е света – в Бразилия, докато през Август 2008 успях да избягам оттам. Това, което преживях там е просто неописуемо и няма да ви занимавам с него. Но оттогава наистина ценя свободата си, дори над любовта, която беше идол за мен – както казва Хайне: „Жертвал бих се за любов, дал я бих за СВОБОДАТА“. В тази връзка искам да спомена, че истинската свобода се състои в това, да разполагащ свободно с ВРЕМЕТО си – защото няма нищо по-ценно от времето – можеш ли да си купиш време, или да откраднеш време – НЕ. Отдавна разбрах, че времето не е пари, а ЖИВОТ. За жалост повечето хора не го разбират и работят като идиоти за жълти стотинки. Преди години четох, че направили анкета в целия свят с въпроса: Ако може да избирате, какво искате да имате – повече пари или повече време? Във всички дървени държави като БГ, Румъния, Албания хората искали повече пари, а в западна Европа, САЩ, Япония – повече време. Коментарът е излишен…

  7. Благодаря Марио за интересния коментар, чудесен цитат за свободата но той не е на Хайне а на Шандроф Петьофри. Радвам се, че мирогледа ти се е отворил и съжалявам за случката, но ако тя е донесла за теб такава огромна поука мисля, че не е била грешка.

    Две неща ми трябват на земята -
    те са любовта и свободата.
    Жертвал бих живота безвъзвратно
    за любов,
    любовта да дам за свободата
    съм готов.

    Пеща 1 януари 1847 г.

  8. За бюрокрацията съм абсолютно съгласен.

    Буда е казал: „Умни хора няма, всички сме различно глупави“, а аз съм от най-глупавите, защото вярвам на хората. Повярвах на грешния човек, представящ се за менажер в БГ фирма, изпратиха ме уж за бизнес в Бразилия, направиха ми капан и бях 30 месеца невинен в бразилски затвори, докато през Август 2008 успях да избягам от Бразилия. В следствие на тормоза преживян там (той е просто неописуем), сега съм пенсионер по болест. И сега НЕ МИ ДАВАТ за 3 г. нов паспорт, след всичко което НЕ НАПРАВИХА за мен австрийските власти в Бразилия – всяка нощ първите 8 месеца умирах бавно, задушавайки се с тежки астматични пристъпи в 20 м² килия с още 40 човека… 8 месеца съм спал на пода настрани, вода имаше само по 2 часа дневно… 30 месеца съм ял почти само хляб – когато избягах, бях 59 кг (при ръст 183)! Баща ми почина през Септември 2008 – не можах да отида на погребението… Сега мама е тежко болна и сама (нямам братя и сестри) в Перник и не мога да я гледам – това е безобразие! Разбира се искам да дойде при мен, но тя не ще – не е говорила немски от 1950 – от смъртта на майка й. Жената е на 81 г., диша само с 15% от дроба, сърцето и вече сдава багажа, защото когато няма кислород, мускула умира ;( Загубих първото дело – трудно се съди Държавна сигурност на Австрия… За обжалването ми искат куп пари и резултат може да има най-рано след година – няма смисъл. Написах писмо до президента на Австрия – отговориха ми, че уж внимателно го прочел и не можели да се месят в работата на учрежденията за издаване на паспорти, да съм опитал след няколко години пак… Бюрокрацията явно е непобедима… Гьоте е казал: „Там където глупостта е образец, разумът е безумие…“

    В заключение ще кажа, че „Всеки е толкова свободен, колкото сам си позволи“

Allowed tags

  • <a href="" title="">
  • <abbr title="">
  • <acronym title="">
  • <b>
  • <blockquote cite="">
  • <cite>
  • <code>
  • <del datetime="">
  • <em>
  • <i>
  • <q cite="">
  • <strike>
  • <strong>
Leave a comment