Чувството отново да си студент

Почти месец след като започнах втори дубъл на образованието си, този път в Нов Български Университет мога гордо да заявя, че това е най-добрият университет който съм виждал а и учил вече. Мога по много неща да сравня Софийски и Нов Български, но мнението ми ще бъде доста субективно и за това просто ще му се радвам. Честно казано не смятам времето във ФМИ за пропиляно. Когато някои от мечтите и познанията ти за света се разбият на парчета, осъзнаваш колко заблуден може да си в определен момент. Дали не съм заблуден отново?

Трудно ми е да преценя, защото човек вижда само това което познава. Дори и да познава нещо е възможно то да стои пасивно в паметта му и да вижда съвсем мъничко от неясния свят. Тъй де, по-добре щастлив и заблуден от колкото информиран и разочарован. Все пак се чувствам по-скоро информиран и щастлив, опознал от части българското образование и открил своето място, където се чувствам най-добре.

Какви са предимствата строго за мен от университета, в сравнение със Софийски например:

  • Базата е в пъти по-добра от който и да е било университет

  • Отношението на преподавателите е великолепно, неповторимо и несравнимо

  • Мога да си ползвам и разнасям лаптопа навсякъде, какво по-хубаво за един компютърджия

  • Либералната политика за присъствие и избор на учебни занятие е зашеметяващо удобна, само че подобно нещо може да е много опасно за студентите, които нямат поне малко лична дисциплина

  • Университета се намира на възможно най-удобно място за мен, не ми се налага да пътувам много


Но всичко това си има цена, тя е 1200лв на семестър или средно по десетина на учебна лекция. Освен това ако си от хората плащащи данък обществено мнение, ученето в университета си е направо модно ревю. Добре че не ми пука особенно за тая част ;)

Освен това нищо не може да бъде перфектно, още не откривам много бъгове в системата, но знам че ги има и рано или късно ще се покажат. Колегите споменават проблем с общуването с администрацията и други дреболии, на които както казах все още не съм се натъкнал.

Все пак има и още един неприятен проблем, мога да го илюстрирам с един диалог:
- Ти са къде учиш?
- Нов Български Университет, Информатика.
- Ааа. Там само дупета ходат щото си плащат и е лесно.

Или по-просто все още мита че Там само дупета ходат щото си плащат и е лесно. е доста популярен. Казвам мит, щото не е чак толкова лесно но пък първото твърдение е вярно някак си. Но не си мислете че всички дупета от изпита са влезли. Едва 10% от кандидатстудентите са приети, при това още на първо класиране местата на по-хубавите специалности бяха заети. Ще мине време и този мит ще се развенчае, пък и мен не ме касае много резултата от него, освен ако някой ден не кандидатствам за работа при някой с подобно мнение. Ако е толкова сляп, че да не вижда уменията а да преценява прибързано значи тази бъдеща работа не е за мен. (прозвуча малко като писмо за мен в бъдещето)

Бях забравил колко е хубаво да си студент, дори по-хубаво от това да си ученик. Разликата е в това да си студент е, че имаш повече свобода от това да си ученик, иначе удоволствието от това да усвояваш знания е приятно на всяка възраст. Свободата се изразява също в това, че не учиш по задължение а по желание, но и това може да има изключения. В моя случай е по лично желание и задължение към самият себе си, защото според мен лишаването от образование е гавра с личността на един човек. За това отивам да се позабавлявам с релации и после с едно есе, защото и при нас се пише домашна работа.