Установих че напоследък не съм прочел нито една свястна книга. Чета предимно списания, специализирани издания или книги тясно свързани с технологиите но не и нещо outside of the box. Последната ми прочетена книга която не влиза в горепосоченото множество беше … замислих се, дори не мога да си спомня какво е последното. Лятото четох малко Вазов и май това беше.
За което искам да се извиня, на себе си разбира се че на кой му пука че младите не четат. Срещтнах едно прочуване показващо че 42% от хората в България не четат. Това едва ли се отразява положително на цялостното им умствено състояние включително и аз забелязвам че най-малко въображението ми не е същото като преди а е малко по-необичайно и повлияно от филми които гледам в повече.
Хората казват че една прочетена книга не може да се равнява на един филм, въпреки че е по-лесно да изгледаш един филм но там паралелно възприемаш по няколко неща наведнъж и внушението е съвсем различно от това, което авторът на книгата се е опитал да ни каже.
Както и да е, реших да отделям повече време на четенето, поне 30-50 страници дневно няма да са излишни а ако имам и повече време – повече страници. Реших да започна с Тери Пратчет и неговите приказки за възрастни.
Влизам днес в една книжарница. – Добър ден, имате ли художественна литература или фантастика? -Продавачката: Не, нямаме никаква литература. -Аз: Извинете, мислех че съм влязъл в книжарница. В следващата след 5 минути търсене продавачката ми намери „Малки Богове“. Още не съм я отворил но много ми се чете, да се обзаложим ли колко бързо ще я прочета? Аз съм малко запалянко, ако нещо ми хареса – прекалявам много с него и обратното.
Като приключа с „Историите от света на диска“ ще разгледам списъка на Eneya и Co. за други заглавия, срам ме е че не чета напоследък но това ще се поправи. Идва нова година и съм си обещал много промени в нея.
9 Comments