Най-после успях да дефинирам любим тип филми и това са пост-апокалиптичните. Никога не съм вярвал, че харесвам някакъв под жанр на научната фантастика, но ето че се случи и това. Идеята на тия филми е за край на цивилизацията чрез ядрена война, пандемия, природно бедствие, нападение от извънземни, киборги или мутация на съществуващи твари които ни изтребват но не до крак а остават няколко от нас. Филмът започва в повечето случаи след някаква катастрофа от горепосочените и представя група оцелели хора продължават да се борят за по-нататъшното си оцеляване заедно.
Интересен въпрос си зададох, що за болен мозък трябва да съм че да харесвам филми в които хората се мъчат да оцелеят? Опитах се да си отговоря, че оцеляването е основното в нашия живот и е интересно да наблюдаваш как хората се справят в изключително екстремни моменти и крайни преживявания. Не отричам, че често фантазирам в тая насока и си представям разни картини на разрушение с пушка в ръка и как трепя големи буболечки и зомбита. В момента в който прекаля с фантазиите, си пускам Half Life или друго FPS и след няколко паднали трупа ми олеква.
Ако и вие харесвате подобни филми, редно е да посетите следния адрес за още ревюта – volumen.net/apoc/ или IMDB.
11 Comments