Миглен.com
Уеб разработчик от Перник
Мисия Лондон е добър филм, като за български
27 април
Аз не съм кино критик, но имам собствено мнение и блог за трибуна, в който мога да ви го пробутам. Колко съм компетентен от филми и кино е особен въпрос, обичам да гледам филми и съм станал доста деликатен в избора си на кинце. Предпочитам да чета книги, защото ми гъделичкат въображението. Тези филми, които ги очаквам дълго време и предвещават уникална история и преживяване ги гледам на кино, за останалите – „p2p will never die“.
Филма е добър, като за български.
Всички това говорят, като напускат кино салона. Да уважим българското кино както се казва. Във филма не усетих онази тръпка от нещо очаквано, нещо да се случи, както е в добрите филми. Или пък онази тръпка, в която се случват непрекъснато неочаквани неща, както е в страхотните филми. Т.е. в крайна сметка все се случваще нещо очаквано и лесно предположимо. Може би това се дължеше на факта, че прочетох няколко рецензии и мнения преди да го гледам.
Въпреки, че филма ми се стори скучен ви съветвам, даже направо ви умолявам да го гледате за да подкрепим българското кино. Аз не се сещам за друг подобен филм след „промените“ и се надявам това да е началото на хубави български филми.
Не знам дали знаете, но 50% от субсидията за филма е от държавни пари. В „Мисия Лондон“ държавата участва със сумата от 1.31 млн. лв. Това е около 50% от общия бюджет на филма, който е 2.74 млн.лева. Тези средства се разпределят и отпускат от Националния филмов център (НФЦ) чрез конкурс. Парите всъщност идват от Министерството на културата.
Димитър Митовски (който е и един от съсобствениците в продуцентска компания SIA и режисьор) смята, че „в Европа се прави кино с държавни пари, защото от него пари не могат да се върнат, а държавите правят кино, защото е част от тяхната културна идентичност. И тези пари са пари за култура.“ (източник: Капитал)
Инвестицията в този филм няма да се върне и парите вложени в него са пари за култура и българско кино. За това ви приканвам да го гледате, защото така или иначе сте платили за него като данъкоплатци.
(1)Miss teen Pernik
22 април
Мога вече да се похваля, че съм организатор и водещ на първия конкурс „Miss teen Pernik“ в моя град. Идеята дойде още миналата година за подобен конкурс, но поради неясен сценарий и място се случи чак сега. Разбира се събитието нямаше да се осъществи без подкрепата на Консултативния съвет за младежка политика и помощта на екипа на Младежкия дом в Перник.
Догодина имаме много по-големи амбиции за това събитие, като да направим по-мащабна рекламна кампания и да осигурим големи спонсори за да има по-голяма мотивация защото си признавам, че очаквах повече кандидатки.
В крайна сметка се получи непринуден младежки купон, за който ние – аз и колегата Адриан Скримов положихме доста усилия и се надяваме да е бил забавен и на другите колкото и на нас. Не минахме и без гафове – по средата на мероприятието спря тока, но бързо възстановиха електрозахранването и продължихме с лекота.
Благодарим на всички, които уважиха събитието и дойдоха. Да не забравя най-важното. Miss teen Pernik стана 18 годишната Корнелия Инкьова. Повече информация в новините на ipernik.com или на официалния сайт на конкурса: http://miss.ipernik.com
(2)X среща на БДМП в Силистра
18 април
Последните няколко дни бях на състоялата се в Силистра 10-та национална пролетна сесия на Български детски и младежки парламенти. Целта на БДМП е „Да бъде мястото, където талантливите, амбициозни и енергични млади хора намират поле за изява и развитие.“ На срещата бях като член на Общински младежки съвет гр. Перник, който е част от Консултативния съвет за младежка политика към общината ни. Членовете на Ученическият парламент в Силистра, които бяха нашите домакини и организатори на събитието се справиха повече от отлично. Моите искрени адмирации! Беше ми толкова приятно, че чак изгубих представа за времето. Организацията бъ отлична и всичко протече много добре и напълно естествено. Имахме време да се представим, поговорим и да се забавляваме. Благодаря на всички, най-искрено на Ники и Даяна, както и на всички други силистренци и гости, които ни накараха да се чувстваме добре и работиха толко усилено за срещата и благотворителния концерт.
Силистра ще я запомня със спокойствието, готините и амбициозни млади хора. Вековната история – факта, че Марк Аврелий е посещавал Силистра ме срази, аз съм голям фен на неговата философска творба – Книга към себе си. Крепостната стена и Меджиди табия. С хубавите танци и ансамбъл „Ритъм“, с равните като море изорани ниви и разбира се с усмивките на сърдечните и граждани.
(3)10 урока за живота от Айнщайн
6 април
1. Следвайте любопитството си!
„Нямам специален талант. Просто съм страшно любопитен.”
Какво възбужда любопитството ти? Аз съм любопитен, какво кара един човек да успее, докато друг човек се проваля; затова отделих години изучавайки успеха. Към какво си най-много любопитен? Преследването и задоволяването на любопитството ти е тайната към твоя успех.
2. Упоритостта е безценна!
„Не че съм толкова умен, просто отделям повече време на проблемите.”
Чрез постоянство костенурката достига финала. Готов ли си да упорстваш докато стигнеш мястото, на което искаш да бъдеш? Казват, че цялата стойност на пощенската марка се заключва в способността й да остава залепена за нещо докато то стигне там, където трябва. Бъди като пощенска марка, довърши надбягването, което си започнал!
3. Концентрирай се върху настоящето!
„Всеки мъж, които може да шофира безопасно докато целува красиво момиче прост не отдава на целувката вниманието, което тя заслужава.”
Баща ми винаги казваше – не можеш да яздиш два коня едновременно. Бих искал да кажа, можеш да направиш всяко нещо, но не всичко. Научи се да бъдеш в настоящето – тук, където си; давай всичко от себе си в нещото, което правиш в момента.
Насоченото действие е сила, това прави разликата между успех и провал.
More >
(2)Защо не ходя на църква на великден
3 април
Единственото, което харесвам на Великден са козунаците и чукането. А не ходя на църква поради две прости причини – първата е, че не съм силно вярващ в християнството и още по-малко в църквата като място където човек да се свърза с Бог. Аз имам своите виждания и философия за религията. Втората причина, която още повече ме отблъсква от събирането покрай цървки в този светъл за християните празник е простотията, която се случва покрай този обичай да се обикаля църква на ноща преди великден.
Тълпи от „вярващи“ се събират веднъж в годината покрай църква, да запалят свещ за здраве и да изкупят греховете си като закупят свещи на тройна цена от иначе щедрият и хрисим игумен. Ама нали знаете, не всеки ден е Великден а и ден – година храни. И така в приказки докато трае молитвата, с някой друг изгорен кичур и накапани с парафин ръце, разправяйки мръсни вицове за монахини и разменяйки пич водка скрита под блузата минава времето до полунощ, когато попа бие камбаната и всички правят обиколка на църквата. И какъв е смисъла, нима тези души ще се приберат вкъщи по-пречистени и по-вярващи? На утрешния ден тези хора по-добри ли ще са? Не смятам. Най-много на утрешния ден да миришат не само на алкохол, но и на тамян.
Много добре знаем нашия поп как през цялата година си прекарва времето в кръчмата и е константно опиянен и то не от религия. Как такъв човек може да учи мен или някой друг на морал или нещо възвишено като религия? Бил съм и свидетел на физически саморазправи и побои пред църквите в пернишко, това какво общо с вярата има? Духовник и пияница днес са почти синоними, но не всеки, който е пиян е духовит и не всеки духовник е алкохолик.
Да ме извиняват всички вярващи и добри хора, които наистина търсят своята връзка с бога по това време на годината в църквите, но аз на такива неща съм свидетел, че няма как да не се погнуся и да откажа да стъпвам в църква. И в крайна сметка това не е вярно, аз почти цял живот живея в църква – квартал Църква. Даже като умра може и светец да ме направят, защото силно съм убеден, че имам повече морал от много български духовници.
