10 Comments

1. By: Daskalov

   Много добре казано, разсъждавал съм по този въпрос. Наистина една дума може да накара някого с дни да се чувства добре!

   Противоположното обяснява защо някои хора не ми говорят още от 7ми клас )

2. By: Arrowsss

   Кратко и едновременно с това много… дълго. Ще запомня тази статия

3. By: Апостол Апостолов

   Далай Лама ни съветва да не мислим за отминали неприятности. Де да беше толкова лесно… Дали това изобщо е възможно?…

   Познавах един стар германец, който от 1933 до 1945 г. е бил в концлагер. Не говореше за това, но би ли могъл той да забрави целия този дългогодишен ужас?

4. By: Миглен

   Аз лично не вярвам, че може целия терор да е забравил. Все пак щом е защитен механизъм на нашата памет, явно е по-силно от самите нас.

5. By: Daskalov

   Братче, защитния механизъм действа точно по обратния начин. Кара ни да забравим неприятните неща, не да ги помним. за това след много силни травми, хората нищо не си спомнят. Защото болката е ужасяваща. Така действа механимът, не само при физически, но и при психически травми. Пост-травматичния стрес е отражение на мал-функцията на този механизъм-

6. By: lyust

   Аз мисля, че като мине време помним повече хубавите моменти, защото по някакъв начин се открояват и са по-малко от лошите.
   В същото време, обаче, ако ти се е случило нещо наистина много лошо, никога не можеш да го забравиш и ти е гадно винаги, когато си го помислиш, докато много от хубавите спомени са ти просто безразлични.

7. By: Миглен

   Идеята не е ли да се учим от грешките? Ако приемем, че лошите случки са грешки и то си е така, значи трябва да ги запомним, че да се поучим от тях. Това си представям, че нашата памет прави.

8. By: Mariyana

   Честно да си призная, аз съм от тези животни, които помнят всичко :/, явно за момента е малко количеството инфо, но …факт е.
   Същия пример, който си дал мога да подкрепя, завършила съм от преди 5 години гимназията, помня не само имената им, а и по номера мога пак да ти ги наредя и най-интересното е, че с поне половината от тях нямаме досег на характерите и рядко сме комуникирали. Човек според мен има избирателна активност на помнене, за емоциите – ясно. Най интересно е, че аз примерно лично помня и хора, които съм видял докато се возя в автобуса да речем преди 2 години само защото е бил с различни чорапи…асоциациите са хубаво нещо.
   Между другото, това на Пикасо ли е? Доста актуални последно време и доста безинтересни.

9. By: Ирина

   Хубава публикация

   При мен нещата стоят малко по-различно. Смятам, че всеки човек може да контролира собствената си способност за запаметяване, дори било то заради вид самозащита, както беше споменато и тук. Аз, например, не помня лошите неща, защото излишно ме обременяват и ме карат да губя надежда в хората, в доброто, в принципите си. Много биха го свързали с наивността (е, разликата не е голяма), но аз мисля, че съм намерила границата си на търпимост, която премина ли, няма връщане назад..

   Иначе е хубаво да си спомняме красивите мигове от минато ни, но не и да живеем с тях и заради тях. Те ни помагат да продължим тогава, когато ни е трудно и да ни покажат светлината в края на тунела, когато всичко ни се струва черно и мрачно. И после.. да създаваме още по-красиви спомени

10. By: Цветелин Сираков.

    Ако трябва да съм откровен опрелено помня повече моментите изпълнени с хубави емоции и хората които са ме карали да се чувствам добре. За съжаление защитният механизъм при мен работи доста добре, и колкото и да се опитвам да не бъда злопаметен помня лошите мигове и оМрази(образи) в детайли.