В последствие от травмата ще се наложи да легна на операционната маса. За първи път ми е и коремът ме свива като се присетя. В момента прибирам малко багаж в една раница защото след два часа отивам до травматолога и след това в Пирогов. Между другото разбрах че последно ще съм в Пирогов преди около час. Вероятно в сряда или четвъртък ми е операцията на рамото и за това ме прибират по-рано за да ме изследват и подготвят.
Операцията сигурно няма да трае дълго време и според моето скромно предположение от половин до един час. Предполагам с помоща на някакви инструменти коста трябва да се притисне и да се закачи с винт който да може да я задържи на място статична. Травматологът ми спомена че има и възможност там да се зашива, защото тъканта която е в края на коста е по-мека но последно ще бъде с нещо подобно на винт.
Не мога да отрека че се притеснявам, та аз ще съм в пълна упойка и ще завинтват винтове по костите ми. Освен това точно под ключицата се намира артерия с дебелината на човешки пръст и никога на никого да не се случва, но спука ли се ще се постави под съмнение теорията ми, че съм безсмъртен.
В неделя трябва да съм си в къщи. Сиреч ако другата седмица не съм онлайн ме отпишете от Skype абонатите, Facebook приятелите и RSS четците. Надявам се разбира се лятото да си спомням с усмивка всичко това и да имам един готин белег и нищо повече.
Подсещам се за един разговор с доктора:
- Докторе, операцията тежка ли ще бъде?
- То няма тежка и лека операция, операцията си е операция.
Като цяло не се притеснявайте, има и по-тежки случаи от моя така че ще се върна на сцената възможно най-бързо. Не знам дали усещате но може би още не осъзнавам точно колко съм се прецакал с това падане.
Woody Allen: „It’s not that I’m afraid to die. I just don’t want to be there when it happens.“
6 Comments