Напоследък все по-често ми се случва да ме канят на по цигара, и се сещам как аз през цялото това време не съм зависим към тази краста. За тези които не знаят или не са се досетили – аз съм активен непушач или поне се опитвам.
Първата ми среща с тютюна от близко беше още когато бях на 6 години. Тъй като аз не съм ходил като нормалните деца по детски градини а живеех на село със баба си докато започна да уча. Баба ми е инвалид първа (тежка) категория с четири крака, както тя сама се олицетворява или по-точно с патерици нямаше възможност много да ме контролира пък и аз не бях нормлано дете, което подлежи на някакъв контрол въобще.
Та в това време незабравено все още от мен имах много приятели, да не кажа че цялото село ме познаваше заради идиотските ми приключения и лудории. Селото ми се казваше Крайници, Дупнишко. Едно китно и спокойно селце в полите на Рила, където всички хора са изключително трудолюбиви. В краят на моята неасфалтирана но опесъчена улица имаше малка рекичка.. то и от другият и край имаше рекичка но тя беше по-голяма а тази по-малката се вливаше в нея. Голямата река се казваше Джерман както и улицата ни а по-малката река просто я наричаха дол. Та до „Доло“ имах един приятел Асен с който по цял ден се скитахме из селото и замисляхме простотии как да откраднем магарето на дядо Кире и да го яздим цял ден или да играем на фунийки в камбанарията на църквата.
Един хубав летен ден с Асен обикаляхме около малкото кафе на площада и случайно си намерихме една паднала цяла цигара. Аз като професионален пакостник в мене имах кибрит и още куп други пособия за бели. Бях виждал как майка ми пушеше цигари и имах представа как се пали цигарата и как се държи. Запалихме я и почнахме да дърпаме. Отначало ни се зачервиха очите и така яко се разкашляхме ама понеже знаехме че правим беля и е готино я допушихме с доста мъки. Естественно после отидохме да се хвалим на момичетата че сме пушили цигара, обаче те не ни повярваха.
За да се докажем с Асен събрахме стотинки, мисля че тогава и някакъв негов братовчед се присъедини и отидохме до кафето да купим цигари. Понеже бях по-представителен и хитър ми дадоха парите на мене. Може и само така да съм си мислел, може и по-глупав и наивен да съм бил ама все едно дадоха ми парите и отидох в кафето да купя цигари. Естественно взех няколко фаса Шипка, щото другите ми се струваха доста скъпи. Взехме цигарите и се върнахме на наща улица да ги пушим пред момичетата и да се правим на големи. Запалихме по една цигара и седнахме на пейката пред Асен. Точно в тоя момент обаче баща на Асен се прибра от града с колата и ни видя как ние петгодишните лапета дърпаме фасове на пейката и веднага сграбчи Асен и го прибра в двора и такъв бой му сложи, че не бях виждал до тоя момент така да се превива от викане. Аз естественно гледах през оградата и хладнокръвно си допуших цигарата с малко прикашляне.
След този освежаващ бой с Асен повече не пушихме цигари. Няколко месеца след тази случка, когато дойде есента с един друг приятел тафнахме няколко листа от изсушения тютюн на баба му която го готвеше за продан и се опитахме да го пушим но беше отвратително неприятно. Спомням си че опитвахме да пушим и най-различни трастики, които срещахме покрай реката но по едно време просто ни писна защото не беше толкова интересно.
Свършиха и тези хубави луди лета, от които си пазя куп белези и много луди спомени за които обещавам отново някой път пак да доразказвам и започнах училище. Първите шест години от обучението бях много примерен ученик и тогава доста влязох в релси и не се занимавах със странични дейности пък и нямаше толкова време за бели. След като станах седми клас и пубертета ме удари доста сериозно се влоши и присъствието ми в училище. Тогава точно до училището имаше клуб със джаги, игри и билиард и се казваше Райко – на името на собственика. Естественно аз бях един от най-редовните там и се спуквах от Мортал Комбат. Та точно там по-големите често пушеха цигари и ме подучваха и мен. И от ден на ден, от цигарка две почнах да пуша но не кой знае колко сериозно. Събирахме се с няколко момчета и пушехме зад училището или в тоалетните. Не че не е било забранено, просто ние бяхме печени и не ни хващаха иначе щеше да има сериозни последствия.
След като завърших седми клас със 3.99 и имаше доста разочаровани от мен че не съм влязъл вече във гимназия сам се замислих над това. Спрях да пуша и започнах да съм доста по-редовен в училище, като следващият клас го завърших почти с отличен. Това не беше толкова отдавна и последвалият период пуша по няколко годишно. Често се случва да пуша цигари на моя си рожден ден или на някакъв купон или просто да покажа че мога да правя кръгчета, но не гълтам дима.
Като се замисля косвено съм изпушил повече цигари отколкото пряко, защото в къщи си имам доста пушачи пък и голяма част от компаниите с които излизам има пушачи но това никога не ми е пречело. Освен това живея в достатъчно мръсен град и мисля че натравянето на дробовете ми към текущ момент се равнява на един доста закоравял пушач в някой по-чист район на страната.
Казвам че не ми е проблем когато пушат покрай мен във вентилирано помещение но докато карам в колата не обичам около мен да се чади. Не обичам миризмата на цигари нито вкуса на дима излизащ от тях и може би това е причината никога да не пропуша сериозно. Въпросът който често си задавам обаче е – Ако съм пушач, ще имам ли волята да спра?
Цигарите несъмнено са голяма краста и аз съм щастлив, че до този ден не съм се пристрастил но като ме викнат за по цигарка не отказвам, само че не пуша а просто си приказвам със хората. Не заради друго, защото не искам да се отцепвам от колектива защото не пуша. Има неща които не бих направил за колектива естественно но не смятам че по горния начин си вредя особенно на дробовете. Наскоро гледах кампания за спирането на цигарите в която се твърдеше че на година умират по 19 000 пушачи в Европата, които не пушат. Честно казано дали точно от това умират предполагам е спорен въпрос. Същевреммно си спомням една девойка по телевизията, която твърдеше че по една цигарка дневно помага на кръвообръщението и метаболизма – е ако това е вярно значи моето косвено пушене не е чак толкова вредно.
Ако сте пушили, кога това беше за първи път и как точно пробвахте?
13 Comments