Един приятел - Петър Николов ми изпрати документ, в който е писал някакви разсъждения върху приятелството и неговото значение, и понеже много ми хареса реших да го споделя със всички Вас след неговото разрешение естественно.

Приятелството

Огромна тема! Може сигурно томове да се изпишат по нея…, но аз
като начинаещ, ще се побера само в няколко реда…или странички.
Какво е приятелството? Нещо, с което храним душата си или
утоляваме жаждата й, или може би нещо, което купуваме с пари?
Не! То е прекрасен ценен дар. Трудно е да си намериш добър приятел, защото важи това:“Интересуваме се от другите, когато те се интересуват от
нас.”А ако няма взаимни усилия, няма и приятелство. Но намериш
ли го - знаеш, че си имаш някой, който би ти подал ръка и в най-трудни за
теб моменти, някой, с когото можеш за споделиш тайните си.
Добрият и истинският приятел остава завинаги, независимо от всички
обстоятелства! Той никога няма да те подведе. Двамата с него можете да
бродите из мечтите си, да преживявате лоши и добри мигове. Приятелят е винаги на разположение, по всяко време на денонощието. Понякога приятелската връзка е толкова хубава и чиста, че може да
се сравни с любовта. Самата любов съдържа приятелството. На приятеля можеш да кажеш неща, които не си споделил и с родителите си. Приятелството е душевно привличане. То прилича на красива ваза, в която има букет цветя, подарени в знак на обич и вярност. Цветя, които никога не увяхват. Имам много приятели - едни по-близки, други, не чак толкова…И
една огромна група от познати. И неприятели имам… Имах един приятел, който вече не е в моя приятелски кръг. Допаднахме си още от
детската градина. В училище сядахме на един чин. Учихме заедно, играехме
заедно, правихме куп щуротии заедно. С една дума-бяхме почти винаги заедно. Вярвах, че той ще си ми остане най-добър приятел…Вярвах в него, защото нямаше друг като него…беше, все едно, че сме родени заедно. Беше като приказка…но…ето, че и тази приказка си имаше своя край! Някои хора
казват, че истински приятели са тези, които са често заедно и че ако сте
разделени, то означава, че не сте приятели. Аз не мисля така. Може би, разстоянието между приятелите показва това, колко сте приятели. Това е един вид изпит за връзката ви. Преди година се разделихме-той учи сега на друго място или по-точно в друго училище, но в същия град. Ето, че си пролича колко ми е бил приятел. Сега дори не си говорим…Той все е зает…дори на нова година, на хорото, той пак беше зает! Не дойде поне да ми честити Новата Година. Тогава не се съобразих с това, което е казал Обрегон: “Не се страхувай от неприятеля, който те напада,
страхувай се от приятелите, които те ласкаят”. Всичко се оказа, че е било
лъжа… а аз съм бил основната част от нея…Тогава не ми направи впечатление, че и двамата сме прекалено еднакви, защото “Когато двамата партньори винаги са съгласни един с друг, единият е излишен.”(Дейл Карнеги) И от това се поучих - да не бързам да лепя етикета “приятел”!
Някога бях припрян и приемах приятелските клетви като чиста монета, наричах този, който ми се усмихне “приятел”, и се чувствах щастлив и привилегирован. Но се научих да не пилея чувствата си, и да не наказвам себе си заради хора без лица…и без душа. И сега съм убеден, че приятелството се доказва, че всеки е потенциален
предател - докато докаже, че е приятел! ДА ДОКАЖЕ! За мен приятелството е лоялност преди всичко! ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ МИ Е ПРИЯТЕЛ, НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ВЗИМА ПУБЛИЧНО СТРАНАТА НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ МИ - БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ СЪМ ПРАВ! Това е основен закон, който много хора забравят, но по това се отличават истинските приятели! Аз обаче не го забравям! И не бъда ли подкрепен - имената
в шепичката ми оредяват - защото да застанеш редом до приятел е вътрешна
необходимост, а не разум и полза…Защото има две неща - приятелството, и
любовта - при които разума, и ползата, а дори и истината - ги превръщат в
сделка и ги правят подли…Не можеш да обичаш, или да бъдеш приятел заради нещо - просто си приятел и обичаш - или не! Единственната трудност е, когато мои приятели се изправят един срещу друг - тогава наистина не зная какво да правя. Може би, една от най-големите пречки в приятелството е споренето, но то никога не помага…дори винаги вреди: “Ако спориш, лютиш се и противоречиш, може понякога и да спечелиш, но победата ти ще бъде измама, защото никога няма да спечелиш благоразположението на опонента си”(Бен Франклин). Има и друго, по-важно и по-трудно изпълнимо: “Ако въобще има тайна на успеха, тя е в умението да разбираме гледната точка на другия, да се опитаме да видим нещата от неговия ъгъл, а след това от своя собствен?”(Хенри Форд), защото “Можеш да спечелиш повече приятели

за два месеца, като искрено се интересуваш от другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да се интересуват от теб.”(Дейл Карнеги) Ето тук, отново ще използвам цитат и отново ще спомена името на Дейл Карнеги, защото той наистина е прав…и много конкретен: “Когато ходим за риба,не слагаме на кукичката ягода със сметана, както на нас ни харесва, а слагаме червей или скакалец пред устата на някоя риба и сякаш й казваме: “не ти ли се иска да похапнеш от това?”Защо не полагаме същия здрав разум, когато се опитваме да спечелим хората?”
Мисля като за финал, да бъда по-нетрадиционен. Бих предпочел да
завърша с някое по-”изтъркано” заключение:

Защо така се случва много често -
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим…

Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,

че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.

Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи…
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди.

30.05.2007 – Петър Николов / jonadan(а)abv(.)bg /

Edin priyatel - Petr Nikolov mi izprati dokument, v kojjto e pisal nyakakvi razszhdeniya vrkhu priyatelstvoto i negovoto znachenie, i ponezhe mnogo mi kharesa reshikh da go spodelya ss vsichki Vas sled negovoto razreshenie estestvenno. Priyatelstvoto

Ogromna tema! Mozhe sigurno tomove da se izpishat po neya..., no az kato nachinaeshh, shhe se pobera samo v nyakolko reda...ili stranichki. Kakvo e priyatelstvoto? Neshho, s koeto khranim dushata si ili utolyavame zhazhdata jj, ili mozhe bi neshho, koeto kupuvame s pari? Ne! To e prekrasen cenen dar. Trudno e da si namerish dobr priyatel, zashhoto vazhi tova:“Interesuvame se ot drugite, kogato te se interesuvat ot nas.”A ako nyama vzaimni usiliya, nyama i priyatelstvo. No namerish li go - znaesh, che si imash nyakojj, kojjto bi ti podal rka i v najj-trudni za teb momenti, nyakojj, s kogoto mozhesh za spodelish tajjnite si. Dobriyat i istinskiyat priyatel ostava zavinagi, nezavisimo ot vsichki obstoyatelstva! Tojj nikoga nyama da te podvede. Dvamata s nego mozhete da brodite iz mechtite si, da prezhivyavate loshi i dobri migove. Priyatelyat e vinagi na razpolozhenie, po vsyako vreme na denonoshhieto. Ponyakoga priyatelskata vrzka e tolkova khubava i chista, che mozhe da se sravni s lyubovta. Samata lyubov sdrzha priyatelstvoto. Na priyatelya mozhesh da kazhesh neshha, koito ne si spodelil i s roditelite si. Priyatelstvoto e dushevno privlichane. To prilicha na krasiva vaza, v koyato ima buket cvetya, podareni v znak na obich i vyarnost. Cvetya, koito nikoga ne uvyakhvat. Imam mnogo priyateli - edni po-blizki, drugi, ne chak tolkova...I edna ogromna grupa ot poznati. I nepriyateli imam... Imakh edin priyatel, kojjto veche ne e v moya priyatelski krg. Dopadnakhme si oshhe ot detskata gradina. V uchilishhe syadakhme na edin chin. Uchikhme zaedno, igraekhme zaedno, pravikhme kup shhurotii zaedno. S edna duma-byakhme pochti vinagi zaedno. Vyarvakh, che tojj shhe si mi ostane najj-dobr priyatel...Vyarvakh v nego, zashhoto nyamashe drug kato nego...beshe, vse edno, che sme rodeni zaedno. Beshe kato prikazka...no...eto, che i tazi prikazka si imashe svoya krajj! Nyakoi khora kazvat, che istinski priyateli sa tezi, koito sa chesto zaedno i che ako ste razdeleni, to oznachava, che ne ste priyateli. Az ne mislya taka. Mozhe bi, razstoyanieto mezhdu priyatelite pokazva tova, kolko ste priyateli. Tova e edin vid izpit za vrzkata vi. Predi godina se razdelikhme-tojj uchi sega na drugo myasto ili po-tochno v drugo uchilishhe, no v sshhiya grad. Eto, che si prolicha kolko mi e bil priyatel. Sega dori ne si govorim...Tojj vse e zaet...dori na nova godina, na khoroto, tojj pak beshe zaet! Ne dojjde pone da mi chestiti Novata Godina. Togava ne se sobrazikh s tova, koeto e kazal Obregon: "Ne se strakhuvajj ot nepriyatelya, kojjto te napada, strakhuvajj se ot priyatelite, koito te laskayat". Vsichko se okaza, che e bilo lzha... a az sm bil osnovnata chast ot neya...Togava ne mi napravi vpechatlenie, che i dvamata sme prekaleno ednakvi, zashhoto “Kogato dvamata partnuori vinagi sa sglasni edin s drug, ediniyat e izlishen.”(Dejjl Karnegi) I ot tova se pouchikh - da ne brzam da lepya etiketa "priyatel"! Nyakoga byakh pripryan i priemakh priyatelskite kletvi kato chista moneta, narichakh tozi, kojjto mi se usmikhne "priyatel", i se chuvstvakh shhastliv i privilegirovan. No se nauchikh da ne pileya chuvstvata si, i da ne nakazvam sebe si zaradi khora bez lica...i bez dusha. I sega sm ubeden, che priyatelstvoto se dokazva, che vseki e potencialen predatel - dokato dokazhe, che e priyatel! DA DOKAZHE! Za men priyatelstvoto e loyalnost predi vsichko! EDIN CHOVEK, KOJJTO KAZVA, CHE MI E PRIYATEL, NIKOGA NE TRYABVA DA VZIMA PUBLICHNO STRANATA NA NEPRIYATELITE MI - BEZ ZNACHENIE DALI S'M PRAV! Tova e osnoven zakon, kojjto mnogo khora zabravyat, no po tova se otlichavat istinskite priyateli! Az obache ne go zabravyam! I ne bda li podkrepen - imenata v shepichkata mi oredyavat - zashhoto da zastanesh redom do priyatel e vtreshna neobkhodimost, a ne razum i polza...Zashhoto ima dve neshha - priyatelstvoto, i lyubovta - pri koito razuma, i polzata, a dori i istinata - gi prevrshhat v sdelka i gi pravyat podli...Ne mozhesh da obichash, ili da bdesh priyatel zaradi neshho - prosto si priyatel i obichash - ili ne! Edinstvennata trudnost e, kogato moi priyateli se izpravyat edin sreshhu drug - togava naistina ne znaya kakvo da pravya. Mozhe bi, edna ot najj-golemite prechki v priyatelstvoto e sporeneto, no to nikoga ne pomaga...dori vinagi vredi: “Ako sporish, lyutish se i protivorechish, mozhe ponyakoga i da spechelish, no pobedata ti shhe bde izmama, zashhoto nikoga nyama da spechelish blagorazpolozhenieto na oponenta si"(Ben Franklin). Ima i drugo, po-vazhno i po-trudno izplnimo: "Ako vobshhe ima tajjna na uspekha, tya e v umenieto da razbirame glednata tochka na drugiya, da se opitame da vidim neshhata ot negoviya gl, a sled tova ot svoya sobstven?”(KHenri Ford), zashhoto “Mozhesh da spechelish poveche priyateli za dva meseca, kato iskreno se interesuvash ot drugite, otkolkoto za dve godini, kato se opitvash da gi nakarash da se interesuvat ot teb.”(Dejjl Karnegi) Eto tuk, otnovo shhe izpolzvam citat i otnovo shhe spomena imeto na Dejjl Karnegi, zashhoto tojj naistina e prav...i mnogo konkreten: "Kogato khodim za riba,ne slagame na kukichkata yagoda ss smetana, kakto na nas ni kharesva, a slagame chervejj ili skakalec pred ustata na nyakoya riba i syakash jj kazvame: “ne ti li se iska da pokhapnesh ot tova?”Zashho ne polagame sshhiya zdrav razum, kogato se opitvame da spechelim khorata?" Mislya kato za final, da bda po-netradicionen. Bikh predpochel da zavrsha s nyakoe po-"iztrkano" zaklyuchenie: Zashho taka se sluchva mnogo chesto - privrzvame se, s nyakojj se sblizhim, a sled tova ranyavame se tezhko i nyamame kurazh da si prostim... Zashho taka e? Kojj shhe otgovori? Zashho e strashno da se razdadesh na svoite najj-blizki, skpi khora? Akh, kak boli, kogato razberesh, che nyakojj, na srceto ti doveren, vnezapno i bez sram te e predal, okazal se podlec i licemeren, nelepo obichta ti proigral. Priyatelstvoto trudno se otkriva - do nego vodyat khilyadi slzi... Zashhoto vsichko istinski krasivo izstradva se, predi da se rodi. 30.05.2007 – Petr Nikolov / jonadan(a)abv(.)bg /