1, 2, 3, 4, 5, 6 и така до към 12. Това не е предстартово броене при излитането на съветска совалка, така се драх преди няколко дни със всичка сила. Както и всички нашенски тазгодишни абитуриенти. Сядам чак сега да пиша за това, щото напоследък нямам достатъчно време.

Та събитията горе долу протекоха така:

25 Май 2007 - 12:00ч. : Със семейството в Ресторант “Романтика”

25 Май 2007 - 17:00ч. : В учителската стая на училището със съучениците

25 Май 2007 - 18:00ч. : Малко снимки със съучениците пред паметника “Кракра Пернишки”

25 Май 2007 - 19:00ч. : Празнично влизане му казвам аз, в бар-хотел “Струма”

26 Май 2007 - 04:00ч. : Не толкова празнично, с яко рев и без глас излизане от хотела

26 Май 2007 - 04:20ч. : OMV - Сутринта само бензиностанцията работи

26 Май 2007 - 06:30ч. : Прибиране в къщи, останал съм без крака, без глас, без пари, абе нищо нямам освен хубави спомени

Хронологично това беше първата празнична вечер, втората и третата се състояха в един град, който вече ми стана любим с главно Л - Пловдив. Там отседнахме в хотел Санкт Петербург - 4 звезден. Лично нашия клас не бяхме буйни хорица и не сме разрушавали нищо, въпреки че ни казаха, че ако повредим нещо се заплаща x*3, където x е цената. Както и да е, пътуването до там с влака беше шумно и преживяхме доста авантюри, най-вече когато някоя бабка отидеше до тоалетна докато влака беше спрял и Светлето от нашия клас само пръскаше с някакаъв парфюм за да можем да осъществим нормално дишане. Настаняването в хотела траеше около 1 час, 1 много дълъг час честно казано. След като влезнахме по стаите, не знам кой ме би през устата да се похваля, че само в наща стая има вана, та почти всички момчета от нашия клас още първия ден се топнаха в нея. Гадното беше, че по цялата баня имаше косми.. бля..
Там имахме още една празнична вечеря, която си бяхме платили. Тя се състоеше в някакъф “FLy bar” към хотела. Честно да си кажа, храната беше отвратителна. Аз обрах синьото сирене на хората около мене, щото никой не го ядеше пък аз му се кефя. Влади взе на Даниела порцията да не е по назад и той че сме шопи все пак. ДиДжея, или озвучителя там беше отвратително сакат. Не мога да ви опиша колко неприятно може да ви накара да се чувствате, когато миксира Рамзи Кючек с Пусикет Долс и Бъста Раймс, като ги включи на половина звук и двете песни, и така се получавало ремикс, въобще си нямах и на идея… Цените не бяха идеални, храната отвратителна, алкохола долнопробен, ДиДжея още повече… Наядохме се, пийнах само една глътка от водката там, която по мои скромни наблюдения беше чист разреден спирт от който веднага ми прилоша. Разкарахме се възможно най-бързо от там, защото бяхме на път да си провалим вечерта. Като начало, безориентирани тръгнахме из дългите пловдивски булеварди, без дори да знам къде се намирам, но пък бакшишите (таксетата) там бяха супер ефтиния и си бях спокоен. Понаходихме се десетина километра и не можахме една дискотека да намерим.. Мен ме заболяха краката и първото такси дето ми мина пред погледа го хванахме аз Емката (още познат по Пернишките среди като Дупката, Дупчан, Дебел, Емил-Крокодил и тн.) и Алекс (a.k.a Цигането, Туню, Плехи..) и се прибрахме в хотела, с единствената мисия да се намотаме в стаята с какъвто и да е алкохол, само да прекараме добре проклетата вечер, щото не искахме да я прахосаме в обиколки. Незнайно защо всички други ни се разсърдиха, че сме си тръгнали. Владко и Чачко бяха намерили “Най-клуб” и звъннаха на Емката. От там съзряхме възможност за едно хубаво прекарване и газ към такси от хотела и към “Най-клуб” - цяра на ноща… Там гореспоменатите покемони вече се бяха така умотали до ушите, че танцуваха с ръце във въздуха. Скоро аз и Емил се направихме същите, и купона беше супер. Ест. първата ми работа беше да отида до ДИжейчето и да му кажа “Баце, искам само Ток по тялото на орк. Кристали да чувам поздрав за Перник, това ни е новия химн.”. Супер беше купона там, немога да го опиша, Емката включи неговия запазен танц, така наречената “Паника”, позната в танцувалните среди като едно от най-трудните смесици от ориенталски танци, хора, латино, брейк и още куп чупки. Танца е уникален и е патентован. Самият Емил обаче неможе да го танцува в трезво състояние, за това не го молете да ви показва стъпките, то пък няма и стъпки, основата е в движението на главата и ръцете… дълго за описване..

След вечерта, мисля че някъде към 4-5 сутринта се нахвърляхме в такси аз Влади и Емил, като последните двама се трупираха от зад, а аз се опитвах да се концентрирам и да извадя да платя на таксиметровия шофер. Някак си се нахвърляхме в асансьора, не помня как това ми се губи точно и почнахме да сновем из стаите, докато всички спят. Вечерта поне за мен продължи до към 7. Станах в 9 и половина и след едно топване във ваната бях като нов, без главобол, щото качествения алкохол си заслужава парите

29 Май - Отидохме към обяд, аз Филип и Веско да ядем в една малка механа, точно зад хотела. Поръчах си жабешки бутчета и пилешка супа. Супата беше супер, а бутчетата още повече. Само че ми стана тежко и неможах да ги доям, но нали е лакомото Веско с нас да ги довърши. Както и да е, през деня нищо интересно, ходихме да си купим качествен алкохол и да се налющим преди купона вечерта. Пък и малко да разгледаме града. Аз като привърженик на бързите закуски Мак Доналдс, просто неможах да устоя и да не хапна в Пловдивския “филиал”, от който съм възмутен. Отношението от служителките беше супер, но храната беше отвратителна, дори за МакДоналдс. Както и да е, преживява се. Поразходихме се около фонтаните и набързо се прибрахме в хотела.
Вечерта дойде и трябваше да решим, къде ще си “оставим главите” (условно понятие за безкористно напиване с цел ненормален купон и веселие). Дестинацията беше Клуб EXIT, в който като пристигнахме беше някакси тегаво. От начало всички седнахме на масите, които според мен бяха доста груби. Аз ударих една голяма чашка водка, мисля че беше някаква Sobieski круша или нещо от сорта и се разприказвах. След втората се и разтанцувах а след третата направо скачах. Всички други бяха седнали отначало като дебили по масите. Седят и гледат умно, а на мен ми е кеф… След 2-3 чаши време всичко живо беше станало и танцуваше.. Купон яко, само че почнаха да ми се губят много моменти. Не си спомням нито как съм се прибрал, нито с какво.. Добре че е Миро от нашия клас да бди над нас. Ако не съм споменавал нищо за Миро, да обобщя с няколко думи: Той ни е главен секретар по вътрешните въпроси. Той ни организира и ни е като пазач, майка, учител. Просто през цялото време мислеше за нас и се тревожеше. Човек като го гледа от страни ще си помисли че изпитва някакво удоволствие от това да се грижи за нас, а иначе е супер готино да знаеш, че дори и да се усмъртиш, има някой който да те откара в хотела. Както и да е, спомням си момента в който влезнах в стаята, заключих, засилих се и се проснах на спалнята. От там всичко беше сън. Разбрах че по едно време са се сетили че Никола няма къде да спи, щото бил в моята стая, но аз бях мъртво заспал и никой неможеше да ме събуди. Под никой в случая се има впредвид цял клас да тропа по вратата, някой да ми звъни на мобилния а друг на телефона в хотелската стая. Никой… Наспах се мн. добре, Coco (Никола, това е прякор който аз измислих още в 9-10 клас ) дойде сутринта да ми се накара че е спал по канапетата в другите стаи. Тръгнахме си, без много усложнения и разправии, но и без много интернесности.

Тези дни ще ми останат като спомен, но много държах да си напиша някъде няколко реда, какво чувствам и мисля, и да са пресни.
Ще ми държи топло дълго време..

P.S.: Исках да се похваля, също какво ми се случи в деня преди абитуриентската. Личния ми лекар, който се казва Николай Андреев е много свестен човек. Аз много го уважавам и няколко пъти се е налагало да му поправям компютъра от дребни грешки или да му добавям и премахвам софтуер. Един вид аз съм негов пациент, а неговия компютър - мой. Но когато дойде лично до нас за да ми подари бутилка уиски Grand направо бях изумен от уважението на този човек, че ми направи подобен жест. Рядко се срещат подобни лични лекари нали?

P.P.S.: Снимките от Пловдив и от целия бал скоро ще ги кача, само да си направя галерия.
P.P.P.S.: Цяла категория само за Пловдив: http://miglen.com/gallery/index.php?cat=3

1, 2, 3, 4, 5, 6 i taka do km 12. Tova ne e predstartovo broene pri izlitaneto na svetska sovalka, taka se drakh predi nyakolko dni ss vsichka sila. Kakto i vsichki nashenski tazgodishni abiturienti. Syadam chak sega da pisha za tova, shhoto naposledk nyamam dostatchno vreme. Ta sbitiyata gore dolu protekokha taka: 25 Majj 2007 - 12:00ch. : Ss semejjstvoto v Restorant "Romantika" 25 Majj 2007 - 17:00ch. : V uchitelskata staya na uchilishheto ss suchenicite 25 Majj 2007 - 18:00ch. : Malko snimki ss suchenicite pred pametnika "Krakra Pernishki" 25 Majj 2007 - 19:00ch. : Praznichno vlizane mu kazvam az, v bar-khotel "Struma" 26 Majj 2007 - 04:00ch. : Ne tolkova praznichno, s yako rev i bez glas izlizane ot khotela 26 Majj 2007 - 04:20ch. : OMV - Sutrinta samo benzinostanciyata raboti 26 Majj 2007 - 06:30ch. : Pribirane v kshhi, ostanal sm bez kraka, bez glas, bez pari, abe nishho nyamam osven khubavi spomeni KHronologichno tova beshe prvata praznichna vecher, vtorata i tretata se sstoyakha v edin grad, kojjto veche mi stana lyubim s glavno L - Plovdiv. Tam otsednakhme v khotel Sankt Peterburg - 4 zvezden. Lichno nashiya klas ne byakhme bujjni khorica i ne sme razrushavali nishho, vpreki che ni kazakha, che ako povredim neshho se zaplashha x*3, kdeto x e cenata. Kakto i da e, ptuvaneto do tam s vlaka beshe shumno i prezhivyakhme dosta avantyuri, najj-veche kogato nyakoya babka otideshe do toaletna dokato vlaka beshe spryal i Svetleto ot nashiya klas samo prskashe s nyakakav parfyum za da mozhem da osshhestvim normalno dishane. Nastanyavaneto v khotela traeshe okolo 1 chas, 1 mnogo dlg chas chestno kazano. Sled kato vleznakhme po staite, ne znam kojj me bi prez ustata da se pokhvalya, che samo v nashha staya ima vana, ta pochti vsichki momcheta ot nashiya klas oshhe prviya den se topnakha v neya. Gadnoto beshe, che po cyalata banya imashe kosmi.. blya.. Tam imakhme oshhe edna praznichna vecherya, koyato si byakhme platili. Tya se sstoeshe v nyakakf "FLy bar" km khotela. CHestno da si kazha, khranata beshe otvratitelna. Az obrakh sinuoto sirene na khorata okolo mene, shhoto nikojj ne go yadeshe pk az mu se kefya. Vladi vze na Daniela porciyata da ne e po nazad i tojj che sme shopi vse pak. DiDzheya, ili ozvuchitelya tam beshe otvratitelno sakat. Ne moga da vi opisha kolko nepriyatno mozhe da vi nakara da se chuvstvate, kogato miksira Ramzi Kyuchek s Pusiket Dols i Bsta Rajjms, kato gi vklyuchi na polovina zvuk i dvete pesni, i taka se poluchavalo remiks, vobshhe si nyamakh i na ideya... Cenite ne byakha idealni, khranata otvratitelna, alkokhola dolnoproben, DiDzheya oshhe poveche... Nayadokhme se, pijjnakh samo edna gltka ot vodkata tam, koyato po moi skromni nablyudeniya beshe chist razreden spirt ot kojjto vednaga mi prilosha. Razkarakhme se vzmozhno najj-brzo ot tam, zashhoto byakhme na pt da si provalim vecherta. Kato nachalo, bezorientirani trgnakhme iz dlgite plovdivski bulevardi, bez dori da znam kde se namiram, no pk bakshishite (taksetata) tam byakha super eftiniya i si byakh spokoen. Ponakhodikhme se desetina kilometra i ne mozhakhme edna diskoteka da namerim.. Men me zabolyakha krakata i prvoto taksi deto mi mina pred pogleda go khvanakhme az Emkata (oshhe poznat po Pernishkite sredi kato Dupkata, Dupchan, Debel, Emil-Krokodil i tn.) i Aleks (a.k.a Ciganeto, Tunyu, Plekhi..) i se pribrakhme v khotela, s edinstvenata misiya da se namotame v stayata s kakvto i da e alkokhol, samo da prekarame dobre prokletata vecher, shhoto ne iskakhme da ya prakhosame v obikolki. Neznajjno zashho vsichki drugi ni se razsrdikha, che sme si trgnali. Vladko i CHachko byakha namerili "Najj-klub" i zvnnakha na Emkata. Ot tam szryakhme vzmozhnost za edno khubavo prekarvane i gaz km taksi ot khotela i km "Najj-klub" - cyara na noshha... Tam gorespomenatite pokemoni veche se byakha taka umotali do ushite, che tancuvakha s rce vv vzdukha. Skoro az i Emil se napravikhme sshhite, i kupona beshe super. Est. prvata mi rabota beshe da otida do DIzhejjcheto i da mu kazha "Bace, iskam samo Tok po tyaloto na ork. Kristali da chuvam pozdrav za Pernik, tova ni e noviya khimn.". Super beshe kupona tam, nemoga da go opisha, Emkata vklyuchi negoviya zapazen tanc, taka narechenata "Panika", poznata v tancuvalnite sredi kato edno ot najj-trudnite smesici ot orientalski tanci, khora, latino, brejjk i oshhe kup chupki. Tanca e unikalen i e patentovan. Samiyat Emil obache nemozhe da go tancuva v trezvo sstoyanie, za tova ne go molete da vi pokazva stpkite, to pk nyama i stpki, osnovata e v dvizhenieto na glavata i rcete... dlgo za opisvane.. Sled vecherta, mislya che nyakde km 4-5 sutrinta se nakhvrlyakhme v taksi az Vladi i Emil, kato poslednite dvama se trupirakha ot zad, a az se opitvakh da se koncentriram i da izvadya da platya na taksimetroviya shofer. Nyakak si se nakhvrlyakhme v asansuora, ne pomnya kak tova mi se gubi tochno i pochnakhme da snovem iz staite, dokato vsichki spyat. Vecherta pone za men prodlzhi do km 7. Stanakh v 9 i polovina i sled edno topvane vv vanata byakh kato nov, bez glavobol, shhoto kachestveniya alkokhol si zasluzhava parite :) 29 Majj - Otidokhme km obyad, az Filip i Vesko da yadem v edna malka mekhana, tochno zad khotela. Porchakh si zhabeshki butcheta i pileshka supa. Supata beshe super, a butchetata oshhe poveche. Samo che mi stana tezhko i nemozhakh da gi doyam, no nali e lakomoto Vesko s nas da gi dovrshi. Kakto i da e, prez denya nishho interesno, khodikhme da si kupim kachestven alkokhol i da se nalyushhim predi kupona vecherta. Pk i malko da razgledame grada. Az kato privrzhenik na brzite zakuski Mak Donalds, prosto nemozhakh da ustoya i da ne khapna v Plovdivskiya "filial", ot kojjto sm vzmuten. Otnoshenieto ot sluzhitelkite beshe super, no khranata beshe otvratitelna, dori za MakDonalds. Kakto i da e, prezhivyava se. Porazkhodikhme se okolo fontanite i nabrzo se pribrakhme v khotela. Vecherta dojjde i tryabvashe da reshim, kde shhe si "ostavim glavite" (uslovno ponyatie za bezkoristno napivane s cel nenormalen kupon i veselie). Destinaciyata beshe Klub EXIT, v kojjto kato pristignakhme beshe nyakaksi tegavo. Ot nachalo vsichki sednakhme na masite, koito spored men byakha dosta grubi. Az udarikh edna golyama chashka vodka, mislya che beshe nyakakva Sobieski krusha ili neshho ot sorta i se razprikazvakh. Sled vtorata se i raztancuvakh a sled tretata napravo skachakh. Vsichki drugi byakha sednali otnachalo kato debili po masite. Sedyat i gledat umno, a na men mi e kef... Sled 2-3 chashi vreme vsichko zhivo beshe stanalo i tancuvashe.. Kupon yako, samo che pochnakha da mi se gubyat mnogo momenti. Ne si spomnyam nito kak sm se pribral, nito s kakvo.. Dobre che e Miro ot nashiya klas da bdi nad nas. Ako ne sm spomenaval nishho za Miro, da obobshhya s nyakolko dumi: Tojj ni e glaven sekretar po vtreshnite vprosi. Tojj ni organizira i ni e kato pazach, majjka, uchitel. Prosto prez cyaloto vreme misleshe za nas i se trevozheshe. CHovek kato go gleda ot strani shhe si pomisli che izpitva nyakakvo udovolstvie ot tova da se grizhi za nas, a inache e super gotino da znaesh, che dori i da se usmrtish, ima nyakojj kojjto da te otkara v khotela. Kakto i da e, spomnyam si momenta v kojjto vleznakh v stayata, zaklyuchikh, zasilikh se i se prosnakh na spalnyata. Ot tam vsichko beshe sn. Razbrakh che po edno vreme sa se setili che Nikola nyama kde da spi, shhoto bil v moyata staya, no az byakh mrtvo zaspal i nikojj nemozheshe da me sbudi. Pod nikojj v sluchaya se ima vpredvid cyal klas da tropa po vratata, nyakojj da mi zvni na mobilniya a drug na telefona v khotelskata staya. Nikojj... Naspakh se mn. dobre, Coco (Nikola, tova e pryakor kojjto az izmislikh oshhe v 9-10 klas ;) ) dojjde sutrinta da mi se nakara che e spal po kanapetata v drugite stai. Trgnakhme si, bez mnogo uslozhneniya i razpravii, no i bez mnogo internesnosti. Tezi dni shhe mi ostanat kato spomen, no mnogo drzhakh da si napisha nyakde nyakolko reda, kakvo chuvstvam i mislya, i da sa presni. SHHe mi drzhi toplo dlgo vreme.. P.S.: Iskakh da se pokhvalya, sshho kakvo mi se sluchi v denya predi abiturientskata. Lichniya mi lekar, kojjto se kazva Nikolajj Andreev e mnogo svesten chovek. Az mnogo go uvazhavam i nyakolko pti se e nalagalo da mu popravyam kompyutra ot drebni greshki ili da mu dobavyam i premakhvam softuer. Edin vid az sm negov pacient, a negoviya kompyutr - mojj. No kogato dojjde lichno do nas za da mi podari butilka uiski Grand napravo byakh izumen ot uvazhenieto na tozi chovek, che mi napravi podoben zhest. Ryadko se sreshhat podobni lichni lekari nali? P.P.S.: Snimkite ot Plovdiv i ot celiya bal skoro shhe gi kacha, samo da si napravya galeriya. P.P.P.S.: Cyala kategoriya samo za Plovdiv: http://miglen.com/gallery/index.php?cat=3