Наскоро се запознах с едно момиче, което се води Емокид. От начало си помислих че всичко е за „модата“ но след тази кратка интродукция към нейния живот се замислих над това, дали някои хора си даваме сметка как живеем и дали сме доволни от това което сме?
Ами да започнем с това че когато бях на 14 ме изнасилиха и въпросния човек до ден днешен ме тормози и ме е страх от него, от години живея без баща си, и се виждаме мн рядко защото той си има ново семейство и не му пука за мен, когато с майка ми бяха още заедно той я смачкваше от бой, сега тя живее с един пропаднал алкохолик, който прави същото но тя не го оставя, защото я е страх от това да бъде сама, другооо…. ам половината ми приятели са мъртви, а на другата половина така наречени приятли не им пука за мен и се сещат да ме потърсят само когато им трябва помощ, наскоро срещнах човек с който бях готова да прекарам живота си, той също ме обичаше , но послуша един негов приятел и ме заряза, и сега съм си сама, имам предвид напълно, стоя по цял ден и нощ пред компютъра и това е всичко което правя…..
Като начало на нея и дължа извинение за това че си помислих че действа и се държи „модерно“ и се приддържа към някаква култура. А след това ще променя част от мирогледа си за света, защото понякога реагирам неправилно 
6 Comments