Защо в българското здравеопазване трябва да се чувствам едва ли не виновен че нещо ми се случва, някакъв инцидент заради който съм им създал работа на санитари, доктори и мед. сестри и трябва да ме гледат лошо.

- Абе Юле, че ходиш ли за кафенце?
- Да бе, чакай е тоя младеж си няма работа и се е осакатил и ни разваля почивката.

Влизам в спешното на местната болница и..

- Защо па си толкова усмихнат, кажи какво е толкова смешно и ние да се посмееме?

И след малко идва втората нощтна смяна, която мисля че трябва да влиза незабелязано и да се сменяват а не пациентите да са длъжни да чакат.

- Стефке, на тебе да ти кажем само ако ми влезнеш тая нощ у кабинето.
- А па ти ако ми влезнеш у моя…

Причината да съм в болницата беше срязване на ходилото на плажа в село Рударци. Случват се и такива сакътлъци, даже тоя ми е не знам кой подред точно от Рударци.

Zashho v blgarskoto zdraveopazvane tryabva da se chuvstvam edva li ne vinoven che neshho mi se sluchva, nyakakv incident zaradi kojjto sm im szdal rabota na sanitari, doktori i med. sestri i tryabva da me gledat losho.

- Abe YUle, che khodish li za kafence? - Da be, chakajj e toya mladezh si nyama rabota i se e osakatil i ni razvalya pochivkata.

Vlizam v speshnoto na mestnata bolnica i..

- Zashho pa si tolkova usmikhnat, kazhi kakvo e tolkova smeshno i nie da se posmeeme?

I sled malko idva vtorata noshhtna smyana, koyato mislya che tryabva da vliza nezabelyazano i da se smenyavat a ne pacientite da sa dlzhni da chakat.

- Stefke, na tebe da ti kazhem samo ako mi vleznesh taya noshh u kabineto. - A pa ti ako mi vleznesh u moya...

Prichinata da sm v bolnicata beshe sryazvane na khodiloto na plazha v selo Rudarci. Sluchvat se i takiva saktlci, dazhe toya mi e ne znam kojj podred tochno ot Rudarci.