Има една мъдра мисъл с много смисъл която ми дойде на ум и ми се върти в главата напоследък. Горе долу звучи така:

Живеем днес, миналото е във паметта ни, бъдещето във въображението ни а любовта в сърцето ни. Миглен

Ако приемем факта че живеем днес, аз не живея много щастливo. Денят ми започна от рано, с трудно и неприятно събуждане, не че имаше спане въобще. Като цяло напоследък имам и отвратителната възможност да се разочаровам от хора, за които съм градил добро мнение. Малко по-късно ми вързаха тенекия, но да не ти пука.. Най-гадното беше след това. Имах работа до районния съд, да си извадя така нареченото Свидетелство за съдимост. (Лицето Миглен Евлогиев НЕ Е ОСЪЖДАНО ) Първия път, когато тръгнах, колата нямаше желание да запали, напоследък забравям я включени фарове я музиката вътре и акумулатора е издал багажа. След като успях да запаля и тръгнах, покарах малко и се сетих че съм си забравил личните документи и тези за колата. Върнах се, и ги взех.

Тръгнах отново, заваля най-отвратителния дъжд, пуснах чистачките но ефект никакъв. Прецакаха ми се точно на гадното време, на всичкото от горе на спирката видях една приятелка, която не можах да откарам до крайната и дестинация, защото не можех да продължа с развалени чистачки, не виждах нищо. Върнах се и изчаках.. спря да вали, бях твърдо решен този път да отида и да взема проклетото свидетелство.

Точно когато седнах в колата видях това:

Някак си успях да стигна до съда, но по “закона на всички гадости” или закона на Мърфи все едно, съда беше в почивка. Изчаках ги, дадоха ми документа и газ към вкъщи. Можете да си представите, всички сфетофари ме хванаха, въпреки че в Перник има десетина сфетофара, всички днес ми сфетеха ярко червено.

Имал съм всякакви дни, ама ден като тоя НЕ. Най-неприятното е че тепърва е започнал е направо ме побират тръпки. В момента мисля само как да го пропилея без да излизам и да правя нищо особенно щото може да стане некой сакатлък. Някой хора казват, наслаждавай се на дните.. елате да се понаслаждавате и Вие на този ден.

Не се издържа, току що докато го пиша това ненадейно се включи алармата на колата а на вън вали като из ведро. Отидох да я изключа тъй като скапания модел на алармата е направен така, че да се изключва с ключа, но докато стигнах до колата тя спря да свири а аз станах целия кален и мокър. Да отбележа - няколко секунди след като се прибрах, спря да вали.

Както се пееше в една песен: Има дни във които не върви… Този е от тези, и се притеснявам какво още ме очаква до края му.

Продължението…
Аз не казах че денят е свършил, обещах си да не излизам ама излезнах.. и си понесох последиците. Бях на кафе за около 2-3 часа. Прибрах се без никакви ядове както казват, но след като паркирах колата, видях че съм забравил фаровете. Излезнах да ги изключа и да прибера колата щото не се предвиждаха повече излизания, и видях.. изненада. Спукана задна лява гума.

Не забравяйте, денят не е приключил!

Ima edna mdra misl s mnogo smisl koyato mi dojjde na um i mi se vrti v glavata naposledk. Gore dolu zvuchi taka:

ZHiveem dnes, minaloto e vv pametta ni, bdeshheto vv vobrazhenieto ni a lyubovta v srceto ni. Miglen

Ako priemem fakta che zhiveem dnes, az ne zhiveya mnogo shhastlivo. Denyat mi zapochna ot rano, s trudno i nepriyatno sbuzhdane, ne che imashe spane vobshhe. Kato cyalo naposledk imam i otvratitelnata vzmozhnost da se razocharovam ot khora, za koito sm gradil dobro mnenie. Malko po-ksno mi vrzakha tenekiya, no da ne ti puka.. Najj-gadnoto beshe sled tova. Imakh rabota do rajjonniya sd, da si izvadya taka narechenoto Svidetelstvo za sdimost. (Liceto Miglen Evlogiev NE E OS'ZHDANO ) Prviya pt, kogato trgnakh, kolata nyamashe zhelanie da zapali, naposledk zabravyam ya vklyucheni farove ya muzikata vtre i akumulatora e izdal bagazha. Sled kato uspyakh da zapalya i trgnakh, pokarakh malko i se setikh che sm si zabravil lichnite dokumenti i tezi za kolata. Vrnakh se, i gi vzekh. Trgnakh otnovo, zavalya najj-otvratitelniya dzhd, pusnakh chistachkite no efekt nikakv. Precakakha mi se tochno na gadnoto vreme, na vsichkoto ot gore na spirkata vidyakh edna priyatelka, koyato ne mozhakh da otkaram do krajjnata i destinaciya, zashhoto ne mozhekh da prodlzha s razvaleni chistachki, ne vizhdakh nishho. Vrnakh se i izchakakh.. sprya da vali, byakh tvrdo reshen tozi pt da otida i da vzema prokletoto svidetelstvo. Tochno kogato sednakh v kolata vidyakh tova: Nyakak si uspyakh da stigna do sda, no po "zakona na vsichki gadosti" ili zakona na Mrfi vse edno, sda beshe v pochivka. Izchakakh gi, dadokha mi dokumenta i gaz km vkshhi. Mozhete da si predstavite, vsichki sfetofari me khvanakha, vpreki che v Pernik ima desetina sfetofara, vsichki dnes mi sfetekha yarko cherveno. Imal sm vsyakakvi dni, ama den kato toya NE. Najj-nepriyatnoto e che teprva e zapochnal e napravo me pobirat trpki. V momenta mislya samo kak da go propileya bez da izlizam i da pravya nishho osobenno shhoto mozhe da stane nekojj sakatlk. Nyakojj khora kazvat, naslazhdavajj se na dnite.. elate da se ponaslazhdavate i Vie na tozi den. Ne se izdrzha, toku shho dokato go pisha tova nenadejjno se vklyuchi alarmata na kolata a na vn vali kato iz vedro. Otidokh da ya izklyucha tjj kato skapaniya model na alarmata e napraven taka, che da se izklyuchva s klyucha, no dokato stignakh do kolata tya sprya da sviri a az stanakh celiya kalen i mokr. Da otbelezha - nyakolko sekundi sled kato se pribrakh, sprya da vali. Kakto se peeshe v edna pesen: Ima dni vv koito ne vrvi... Tozi e ot tezi, i se pritesnyavam kakvo oshhe me ochakva do kraya mu. Prodlzhenieto... Az ne kazakh che denyat e svrshil, obeshhakh si da ne izlizam ama izleznakh.. i si ponesokh posledicite. Byakh na kafe za okolo 2-3 chasa. Pribrakh se bez nikakvi yadove kakto kazvat, no sled kato parkirakh kolata, vidyakh che sm zabravil farovete. Izleznakh da gi izklyucha i da pribera kolata shhoto ne se predvizhdakha poveche izlizaniya, i vidyakh.. iznenada. Spukana zadna lyava guma. Ne zabravyajjte, denyat ne e priklyuchil!