Образование

От днес официално съм студент в Нов Български Университет. След дълги колебания в началото на годината в кой университет да влезна и след неуспешният опит за висше образование в Софийски университет бях дълго време депресиран и разочарован от българското образование. Не казвам че в момента нещо се е променило, просто поемам в нова посока и правя втори опит.

Едно от качествата на университета, заради които го избрах са добрите преподаватели и материална база. Това е много важно – базата, защото на нея се правят компютърните упражнения. Имаше едно мнение че „алуминиевата дограма и климатиците не ни карат да учим повече“ но пък ни кара да се чувстваме в по-цивилизован свят. Преподавателите са същите като в повечето държавни висши учебни заведения, защото често гостуват и в НБУ. Разликата в преподаването от това в държавно и частно заведение според мен е в отношението към студента, а това е много важно за учебният процес. Хубавото също е че мога сам да избера кога да посещавам лекции и упражнения.

Според мен НБУ има най-добра електронна система за студентите, като се започне от Кандидатстудентските модули и се стигне до Студентският модул, ми изглеждат в пъти по-напред технически от други университети. Да не говорим че сайтът им освен че има и добър вид, върши полезна работа и снабдява с информация. Радвам се също че и университетският форум тази година видя бял свят, така студенти, кандидат студенти и преподаватели могат да обменят информация и да си помагат. Аз от там взех доста полезни съвети и участвах в много интересни дискусии.

Не очаквам университета да ме научи на нещо, никой университет не може да направи това. Очаквам той да ми даде възможноста сам да се развия. Това, което притеснява много хора да не изберат НБУ а и мен поне малко ме притесни е че университета е частен, което означава че много хора гледат на него с друго око. Но в ИТ сектора, в който аз се стремя да работя и да се развивам не е важно къде си завършил а какво можеш на клавиатурата.

Друга причина, която внася малко смут е високата такса. Близо 5 пъти по-висока от тази, която плащах през 2006 в СУ, а именно 1200лв семестриално за моята специалност – Информатика. Това за българският стандарт не са хич малко пари, защото правим сравнение с държавните университети в които е доста по-евтино. В момента, без да имам личен опит като студент в университета вярвам в системата „плащаш и получаваш“, но да видим дали ще опровергае моите очаквания.

Освен всичко положително за университета изоброено до тук получаваш бонус – присъствие на ослепителни мадами. Притеснявам ме факта че много хора се оплакват от униерситетската администрация и мудното и действие, но това за момента не съм го забелязал лично и ще имам едно на ум.