За една учебна година натрупах доста знания и впечатления и мога да кажа, че съм един пълноценен и доволен студент. Основните неща, които ми правят добро впечатление в НБУ са най-вече образователната програма – аз избирам какво да уча и по колко. Е има някои задължителни предмети но като цяло по-голям процент от програмта аз я определям, като кога и какво да уча. Например вторият семестър си бях събрал програмта в два дни специални предмети + спорта в друг ден. За добро или не всички общообразователни предмети, спорт и изкувства свършиха и от втората година се започват само специални предмети. Аз дори вече съм си подредил програмата за третият семестър, в която ще изучавам задълбочено Обектно-ориентирано програмиране не C++ и Java, Компютърни архитектури + малко математически анализ.

Всичко не може да бъде розово разбира се, имам и някои забележки за обучението в НБУ но моите са незначителни в сравнение с тези на Марио Пешев – Липсата на Minor програми и трудното взимане на стипендии.

С колегите ми създадохме и вътрешна система за комуникация чрез която се поддържаме в трудните моменти покрай изпитите и се информираме. Освен това се занимавам с администрацията на форума на НБУ и съм част от студентското представителство в университета.

Лятото възнамерявам да наваксам в някои пропуски, които допуснах по време на втори семестър и не възнамерявам да си почивам много, защото следващият семестър ще стане доста напечено.

Първо темата е обширна и не може да се конкретизира – унверситетът дава знания или умения, не може да се избере едно от двете докато не сме дефинирали точно университетът. Ако той е НСА например, определено дава умения. Ако е Икономомическия – дава повече знания. Но моята теза е следната:
Университетът дава знания и умения едновременно, тъй като уменията са приложението на знанието и те са идентични. Примерно дали знаеш да направиш нещо, или умееш да направиш нещо са напълно еднакви неща. Или по-скоро знанието се намира в някакво психично измерение и е с определен размер, докато умението е неговото психично или физично изявление. Умението е следствие от знанието, без да познаваш нещо не може да се развиеш. Умението е развитие на знанието, защото то е умелост да ръководиш и употребяваш знанието или знание как да управляваш знанието.

А и най-важното – независимо кой и какъв е университетът, той не може да ти даде нищо – нито знание нито умение. Факта че е университет, е ясно че до там се стига по собствена воля и трябва да се премине пак по собствена воля и лична мотивация а не допълнително да се стимулира и дава – от университета. Той просто те предразполага и ти дава база, ти трябва да си дисциплиниран и готов да усвоиш знанията и така да ги разбереш че да може да ги приложиш и умееш наистина.

Трудно ми е да преценя, защото човек вижда само това което познава. Дори и да познава нещо е възможно то да стои пасивно в паметта му и да вижда съвсем мъничко от неясния свят. Тъй де, по-добре щастлив и заблуден от колкото информиран и разочарован. Все пак се чувствам по-скоро информиран и щастлив, опознал от части българското образование и открил своето място, където се чувствам най-добре.

Какви са предимствата строго за мен от университета, в сравнение със Софийски например:

• Базата е в пъти по-добра от който и да е било университет
• Отношението на преподавателите е великолепно, неповторимо и несравнимо
• Мога да си ползвам и разнасям лаптопа навсякъде, какво по-хубаво за един компютърджия
• Либералната политика за присъствие и избор на учебни занятие е зашеметяващо удобна, само че подобно нещо може да е много опасно за студентите, които нямат поне малко лична дисциплина
• Университета се намира на възможно най-удобно място за мен, не ми се налага да пътувам много

Но всичко това си има цена, тя е 1200лв на семестър или средно по десетина на учебна лекция. Освен това ако си от хората плащащи данък обществено мнение, ученето в университета си е направо модно ревю. Добре че не ми пука особенно за тая част

Освен това нищо не може да бъде перфектно, още не откривам много бъгове в системата, но знам че ги има и рано или късно ще се покажат. Колегите споменават проблем с общуването с администрацията и други дреболии, на които както казах все още не съм се натъкнал.

Все пак има и още един неприятен проблем, мога да го илюстрирам с един диалог:

- Ти са къде учиш?
- Нов Български Университет, Информатика.
- Ааа. Там само дупета ходат щото си плащат и е лесно.

Или по-просто все още мита че Там само дупета ходат щото си плащат и е лесно. е доста популярен. Казвам мит, щото не е чак толкова лесно но пък първото твърдение е вярно някак си. Но не си мислете че всички дупета от изпита са влезли. Едва 10% от кандидатстудентите са приети, при това още на първо класиране местата на по-хубавите специалности бяха заети. Ще мине време и този мит ще се развенчае, пък и мен не ме касае много резултата от него, освен ако някой ден не кандидатствам за работа при някой с подобно мнение. Ако е толкова сляп, че да не вижда уменията а да преценява прибързано значи тази бъдеща работа не е за мен. (прозвуча малко като писмо за мен в бъдещето)

Бях забравил колко е хубаво да си студент, дори по-хубаво от това да си ученик. Разликата е в това да си студент е, че имаш повече свобода от това да си ученик, иначе удоволствието от това да усвояваш знания е приятно на всяка възраст. Свободата се изразява също в това, че не учиш по задължение а по желание, но и това може да има изключения. В моя случай е по лично желание и задължение към самият себе си, защото според мен лишаването от образование е гавра с личността на един човек. За това отивам да се позабавлявам с релации и после с едно есе, защото и при нас се пише домашна работа.

До колкото разбрах курса не е конкретно и само за Ruby, т.е. ще ни въведат в неговата структура в детайли но не и в синтаксиса и същевременно ще отделят внимание на разработването и реализирането на реални решения от бита чрез платформата Rails, като например Уеб приложения. Лекциите вярвам, че няма да са скучни ако съдя по първата.

Никога до сега не съм писал и дори виждал код на Ruby, просто искам да разширя кръгозора си отидох на курса, ако сте уеб разработчик този курс е за вас също!

http://fmi.rails-bg.net

Всичко започна още в 10 със сформирата малка ИТ групичка и няколко бири. В 11 трябваше да слушаме речта на ректора, но не успяхме и пак отидохме на кафе. Колегите са свежи, имаше балони с хелии и други простотии за които харчат парите от скъпите ни такси, но началото не би могло да се сравни с това във ФМИ през 2006, на което присъствах, защото това беше с класи над него. Беше претъпкано, но предполагам че така е само покрай кандидатстудентските кампании и началото на годината, иначе е по-спокойно.

Тепърва ще е суматоха с проблемите покрай курсовете и невъзможноста да ходя на някои лекции и още утре смятам да се заема с оправянето на индивидуалния ми график. Имам чувството, че там ще се учи с лекота и удоволствие. Сега очаквам някой да каже – Ама нали си плащаш. – В този живот, поне аз така съм научен че всяко удоволствие и лукс, всяко ценно нещо се заплаща. Образованието ми се струва едно от най-ценните неща в живота и мисля че то няма цена, а и не може да се купи а само да се вземе с желание и старание.

Успех на всички колеги и колежки и приятна учебна година!

От днес официално съм студент в Нов Български Университет. След дълги колебания в началото на годината в кой университет да влезна и след неуспешният опит за висше образование в Софийски университет бях дълго време депресиран и разочарован от българското образование. Не казвам че в момента нещо се е променило, просто поемам в нова посока и правя втори опит.

Едно от качествата на университета, заради които го избрах са добрите преподаватели и материална база. Това е много важно – базата, защото на нея се правят компютърните упражнения. Имаше едно мнение че „алуминиевата дограма и климатиците не ни карат да учим повече“ но пък ни кара да се чувстваме в по-цивилизован свят. Преподавателите са същите като в повечето държавни висши учебни заведения, защото често гостуват и в НБУ. Разликата в преподаването от това в държавно и частно заведение според мен е в отношението към студента, а това е много важно за учебният процес. Хубавото също е че мога сам да избера кога да посещавам лекции и упражнения.

Според мен НБУ има най-добра електронна система за студентите, като се започне от Кандидатстудентските модули и се стигне до Студентският модул, ми изглеждат в пъти по-напред технически от други университети. Да не говорим че сайтът им освен че има и добър вид, върши полезна работа и снабдява с информация. Радвам се също че и университетският форум тази година видя бял свят, така студенти, кандидат студенти и преподаватели могат да обменят информация и да си помагат. Аз от там взех доста полезни съвети и участвах в много интересни дискусии.

Не очаквам университета да ме научи на нещо, никой университет не може да направи това. Очаквам той да ми даде възможноста сам да се развия. Това, което притеснява много хора да не изберат НБУ а и мен поне малко ме притесни е че университета е частен, което означава че много хора гледат на него с друго око. Но в ИТ сектора, в който аз се стремя да работя и да се развивам не е важно къде си завършил а какво можеш на клавиатурата.

Друга причина, която внася малко смут е високата такса. Близо 5 пъти по-висока от тази, която плащах през 2006 в СУ, а именно 1200лв семестриално за моята специалност – Информатика. Това за българският стандарт не са хич малко пари, защото правим сравнение с държавните университети в които е доста по-евтино. В момента, без да имам личен опит като студент в университета вярвам в системата „плащаш и получаваш“, но да видим дали ще опровергае моите очаквания.

Освен всичко положително за университета изоброено до тук получаваш бонус – присъствие на ослепителни мадами. Притеснявам ме факта че много хора се оплакват от униерситетската администрация и мудното и действие, но това за момента не съм го забелязал лично и ще имам едно на ум.

Явих се на изпит за специалността Информационни Технологии, която смятам да уча задочно там. Нямаше голям наплив, чух че за цялата кандидат студентска кампания там се явяват около 1500 – 2000 кандидата. Сградата се намира до Цариградско шосе от страната на жк.Дружба-1. Аз до скоро не знаех за съществуването на този университет, докато един мой бивш съученик не записа там редовно ИТ. Държавно учебно заведние – за тях няма такова нещо като реклама.

(c) Любезно предоставена снимка от Добри / Bak.dobri.biz

Сградата на университета е трудно достъпна и хич не ми допада, но все пак само ще уча там и то не през цялата година – стига да ме приемат. Изпитът не беше от трудните, като си приеме факта че бях недоспал си написах отговорите доста бързо. Изпитната форма е тест, имаш право и на три промени в отговорите ако сгрешиш. Състоеше се от общо 90 въпроса – 50 Математика, 20 – Български език и 20 Информационни технологии. В ИТ теста имаше няколко неправилно зададени въпроса, което според мен често се случва в подобни тестове пък и ще имам какво да виня ако имам по-слаб резултат.

Хубаво е че имат компютърен клуб и някаква извънкласна дейност. Не искам да приказвам много че не съм наясно с нещата около този университет, но има доста неща които не ми харесват и исках да си изразя мнението. Не ми харесва и факта че когато се записвах за изпита изкаха да купя едни листя, да ги подпълня, да ходя пак в една стая да платя някаква такса, после да ги проверят… дълго мотане което може да се спести, но поне бяха любезни.

Успех на всички кандидат студенти, независимо къде се явяват и за какво се борят. За съжаление мнението ми за българското висше образование много се промени през последните 2 години към негативно, за други неща си мечтаех и мислех но това ще обсъждам някой друг път.

Не след дълго, по стечение на обстоятелствата се явих на регионални олимпиади по Информационни Технологии, от там на Национална и хоп без да искам се случи случка. Спечелих първо място в категорията Уеб сайтове през далечната вече 2006 година. Знам много хора подставят под съмнение много неща в тази олимпиада, аз не искам да я коментирам до колко е била компетентна или пък критериите за оценяване са били равилни, но съм сигурен че бях най-добър в категорията си макар и не всички да бяхме на ниво.

Когато се случи всичкото това бях в 11 клас, не знам дали знаете но всеки първенец получава освен хубави грамоти, снимки и похвали възможност да влезне в СУ или ПУ без изпит по математика, или по-точно получава отличен 6 на изпита по математика. И така тогава реших да се пробвам, птичката беше кацнала на рамото и нямаше време за губене. Тогава моите учители във средното проявиха много специално отношение за което ще съм им благодарен цял живот разбира се. Първоначално трябваше да довърша вторият срок на 11 клас във кратко време и след това да започна със концентрираното завършване на 12 клас. Нещата се случваха доста бързо, на всичкото от горе имаше и проблеми със специалната Диплома от министерството, която министърът трябваше да подписва. Той трябваше и да разреши съкратеното ми завършване разбира се и всичко се случи. На рожденният си ден в края на Юни имах готова диплома за средно образование, току що навършил 18 бях изключително щастлив от постигнатото и се чувствах готов за следващата стъпка, колкото и тежка и да бъде тя.

Отидох в ректората, подпълних формалностите и документите и ми обясниха кога да се явя на откриването във ФМИ. Още тогава напраих голяма грешка, ама няма кой да ти каже за какво става въпрос пък и сам си бях виновен че не бях се информирал по-добре за специалностите и тяхното съдържание от към Математика и се записах да уча Информатика редовно. Щастлив и доволен се отпуснах в лятната почивка, че чак и работа започнах в една фирмичка по това време, което беше част от голямата грешка която осъзнах после. Лятото бързо отмина и дойде Септември, че и Октомври след него. Първите дни в университета ми се сториха много забавни, почувствах го същото като да започваш в гимназия, абсолютно същата обстановка. Естественно ФМИ не може да се сравнява със нито една гимназия, това е място пълно с такива образи че ти е трудно да ги асимилираш от първата среща. Закоравели математици със 3.7 диоптърови очила и рошави прически, смятащи биквадратните уравнения на ум бяха само малка част от нещата на които се нагледах.

Първите 2-3 месеца докато учех се стараех много, освен че ходех от сутрин до вечер на всички лекции и упражнения посещавах и лекциите на други групи. От начало ми беше много интересно. Паралелно с това работех както споменах и естественно опитвах с големи шепи от нощтният Студентски живот (…ах сладък живот, захвърлен и вечно отнесен!). Всичко това ми се сторваше нормално, докато не започнах да се пренатоварвам, на лекциите ми беше трудно да схващам всичко за работа почнах да закъснявам или да нямам време за нея въобще. А и все пак това си беше ФМИ, не става да разбереш всичко само от лекциите и упражненията, трябваше и малко вкъщи да поседнеш. Естественно Информатиката или по-точно заигравката със C++ ми беше що годе лесна, а Английският направо елементарен но математиките.. ах математиките. Добре де, не съм математик и никога не съм бил. В това беше основният проблем. Натрупваше се незнание през годините и сега си отдаде значимото. Не съм бил слаб ученик, но просто не обичах математиката и не съм си писал редовно домашните. Разбирах я в училище което е достатъчно да си завършиш средното но недостатъчно да започнеш висшето.

И така от ден на ден ставаше все по-трудно да ходя на упражнения, а на лекциите все повече не схващах, като предишното не си го разбрал за какво ти е да започваш следващото? И така по този път започнах да се отчайвам, да си задавам въпроса защо изобщо да продължавам? В един момент прекъснах работата, която беше една от основните причини да ми е много трудно. Но нещата не се оправиха кой знае колко, защото се изискваха доста големи усилия. Изведнъж дойде сесийно време, и аз не се явих на нито един изпит, естественно това ми гарантираше оставане до септември но объркването ми беше толкова голямо че не знаех къде се намирам и какво да правя.

Естественно в такива моменти помислих че ако се прибера в къщи и помисля ще се съсредоточа и ще продължа на пред, прибрах се ама не се получи точно така. Пък и ми предстоеше абитуриентски бал. Той си мина и замина, времето много бързо се стелеше да отбележа и реших че вече с университета е свършено, до тук. Отидох и си взех дипломата, подчертавам това беше най-глупавото от всичките най-глупави неща дето съм правил. Всех си я с единственното намерение да кандидатствам през Юни във ПУ на изпита по Информатика върху хартиен носител. Когато си изтеглих дипломата, нямах представа че все още може да се направи нещо по въпроса с проблемите и все още може да имам шанс. Взех я и изчезнах, но след няколко дни един бивш колега и настоящ приятел ме напъти да разговарям със заместник Декана на ФМИ по бакалавърските програми за проблема, да поразпитам за всеки случай. Отидох и тогава за първи път срещтнах някой толкова любезен служител във ФМИ. Много отзивчив и приятен човек беше. Тъкмо си помислих че всичко ще се нареди, докато не споменах за белята със дипломата и тя звънна един телефон и ме погледна леко намръщено и в този момент от устата и се изрониха думите – Виждам те като нов кандидат студент. Тъй като никой не ми беше обяснил че ако до седем дневен срок не върна дипломата един вид сам се отказвам и точно така се бе случило, на всичкото от горе и Ректорът се беше разписал и имаше нов студент на мое място.

Как го приех всичкото това ли? Ми как – като пропуснат шанс, може би шанс на живота ама той не е свършил че да се нервирам толкова. Пък и се нанервирах достатъчно през периода Декември 2006 – Май 2007. Проблемите с университета миналата година бяха една част от общото, заради което смятам годината за лоша. Тази годнина е ново начало, отново съм на пазара за студенти. Мъча се с едни курсове по математика, редовен съм и разбирам нещата, но не съм сигурен дали съм готов за СУ ФМИ отново, твърде ми е тежко там и твърде много Математика има. Знам че Математиката е основата на програмирането, моята страст но все пак искам да седя повече от 2-3 часа седмично пред компилатори. Както се казва вече имам други приоритети, други желания и малка представа за това което се случва там. Аз исках да изляза подготвен програмист, а не учител по Информатика със афинитет към математиката. Според мен ФМИ е авторитет, име но не и правилното място за такива като мен – хора които обичат ИТ но не и Математиката. Говоря така, защото знам и познавам други хора които си приличаме. Някои останаха да се борят, други се преместиха а на трети им изгубих дирята но все пак не съжалявам. Не мисля че времето ми там бе изгубено, защото малко или много там порастнах и осъзнах много неща, научих ценни уроци и срещтнах още по-ценни приятели.

Как си обяснявам грешката? – Според мен е комплексно и зависи от много неща.
- Първо личният ми шопски манталитет и мързел, ако бях борбен тогава щях да си продължа със сигурност.
- Второ работата, която ми беше в повече за да се доказвам, да покажа че мога да върша по много неща едновременно и то добре – ама ето от два стола на земята.
- Трето Студентският град – това място пълно с личности и събития, нещата там се случват бързо и ти се все да опитваш се повече и повече, ще ти се времето там да спре за теб и да останеш завинаги там. Готино е ама не всичко е купон, трябва и ъкъл.
- И не на последно място, пропуските по математика през годините които тогава осъзнах. Имало и неща за които не съм прав както се казва, ама после ги разбрах.

Сега имам други приоритети и мечти, други желания. Искам да уча отново някаква ИТ специалност но искам да и се отдам, искам освен да имам образованието да създавам впечатлението че то наистина е добро. Програмист не се става в университета а пред компютъра. Искам специалност, която освен да е в хубав Университет да бъде и достатъчно приятна за учене и с по-малко количества Математика. Не казвам хич, но по-малко.. На долната картинка съм изобразил Университетите подредени под определеният ред, под който искам да уча в техните специалности.

В момента от мен се изисква само да съм редовен в курсовете по математика, да се готвя и да стискам зъби за дните на изпитите. Не се притеснявам, вече съм бил вътре и знам какво е, не съм по-малко мотивиран но някак си е по-различен възгледът ми. Следващият път обаче, ако има такъв няма да допусна същите грешки и съм си обещал да съм по-последователен и да се информирам за всичко.

Човек без никакво образование може само да почисти някой товарен вагон, докато университетски възпитаник може да открадне целия релсов път е казал Рузвелт, но аз нито искам да чистя нито да крадя вагони а искам да имам образование с което да се гордея.