Едва ли бих имал възможността да проведа директен разговор с г-н Трифонов, но използвайки трибуната на своя блог, бих искал да го помоля да не губи човещинката в себе си. Признавам си, че имаше период, в който Слави ми беше кумир. Всяка вечер с нетърпение очаквах да гледам неговото шоу и оригиналните актьорски вечери, както и всички други мероприятия и интересни сценарии, които правеха. Освен че сценаристите им отдавна са преминали активната си младежка възраст и са им поизмрели доста мозъчни клетки, а оттам и креативността, с която грабваха, се появиха и много други алтернативи за гледане.

Какво имам в предвид с това – „да не губи човещинката в себе си“?
Не ми казвайте, че не сте забелязали как се държи с екипа си. Разбирам, че един водещ трябва да бъде ерудиран, строг и отговорен, но понякога арогантността му надминава границите на нормалното междучовешко поведение. Може би от годините популярност и слава се е поразвалил или, както казват, е станал куче, може би заради функциите му на директор и управител на шоуто се е поизнервил, но не е само мое мнение, че се е превърнал в арогантен.

В крайна сметка, правете си анкетите и проучванията, но не забравяйте, че трябва да сте човечни и положителни. Трябва да показвате нещо креативно, защото ако вие се задържате на едно равнище в интелектуалното си развитие, то хората в тая държава се развиват. Аз не искам да се опитвам да свалям от екран „Шоуто на Слави“ или да издигам лозунги. Просто споделям не само своето мнение, че ни е писнало от еднаквите формати и отвратителното държание на водещия. Не случайно много хора бягат от него и правят други предавания, при това с висок рейтинг, в същтата телевизия.

И най-накрая – уважавам професионалистите, които работят там. Уважавам Слави, Сиромахов, Светльо Митев, Годжи, Радков и всички други хора които са ни забавлявали през цялото това време, но не харесвам шоуто напоследък и това не е само мое мнение. Можеше да е анонимен коментар в някой форум, но е открито мнение в моя блог. Благодаря за вниманието.

Догодина в нашата мила татковина предстои да влязат в употреба нови биометрични паспорти по Регламент (ЕО) № 390/2009, които ще съдържат пръстовите ни отпечатъци. Подобни мерки за сигурност и контрол са стара фиксидея на правителствата и ЕС и благодарение на поевтиняването на ключови елементи в разпознаването на пръстовите отпечатъци и технологиите за съхраняване това се случва.

Страх ме е от въвеждането на подобни мерки и събирането на нашите биометрични данни, защото познавам колко зле до сега се пазеха личните ни данни и колко лесно новите биометрични данни могат да станат притежание на не когото трябва.

Знам, че ще има много злоупотреби, но нека да греша и ако това наистина ще подобри нашата национална сигурност съм до известна степен съгласен с мерките. До сега сме виждали много случаи на електронни измами и дупки в сигурността и мисля, че липсата на качествени специалисти в националната ни сигурност ще бъде проблем за сигурността на събираните данни.

Неприятно ми е също да събират подобна информация за мен, защото не искам да се чувствам като говедо с ушна марка.

Какво са пръстовите отпечатъци?

Това е отпечатъка на уникалните извивки, форма и размер на хребетите и долините на върха на всеки пръст. Всеки един хребет на пръстовия отпечатък е свързан към потните жлези под кожата. Те са абсолютно уникални и до сега не са открити двама души с еднакви пръстови отпечатъци. Всъщност те са по-уникални дори от ДНК-то – генетичния материал на нашите клетки.
Например два еднояйчни близнака могат да имат идентично ДНК но задължително ще са с различни отпечатъци.
Те са един от методите използвани в биометрията за разпознаване на хора и не са скъпи за събиране, сортиране и съхраняване. Те не се променят със стареенето на човека.
Човек оставя пръстови отпечатъци заради потта и мазнината по пръстите която се отделя от жлезите под кожата.

Всъщност пръстовите отпечатъци са доста лесни за фалшификация. Има няколко начина с които те могат да се променят, тъй като са уникални. Един от тях е физическо увреждане и премахване на епидермиса и части от дермата с цел увреждане на отпечатъка. Възможно е и хирургическа трансплантация на чужди пръстови отпечатъци която варира между 20-30 хиляди лева, защото е необходим „донор“.
Разбира се има евтин и безболезнен начин за фалшифициране за който са нужни обикновен принтер и лепило. Ето тук е описано как става този метод: http://www.youtube.com/watch?v=3M8D4wWYgsc
Показаният метод понякога може да не е абсолютно точен, но ще надхитри повечето устройства за проверка.

С тази статия искам да ви покажа, че човек с малко повече знания може да използва користно вашите данни без значение, че те са биометрични. Нека се надяваме новите паспорти и мерките за сигурност наистина да са в добри ръце.

В „Шоуто на Суави“ напосуедък се зачестява с хумора към Перник и перничанье. Нищо уично просто смех да има, пък и аз немога да се убидя на нещо, което не е така в действителност. На цялата тая присмешка гледам точно като на хумор и не го приемам за лична обида. Обаче има хора, които си обичат града и са честолюбиви и да не се учудите когато видите Суави пак с патерици, пък после нека да разправя, че е паднал в банята.

Само да спомена два факта, които са изопачени:

• В Перник не караме само голфове а по-популярни автомобили са други немски марки като Audi и BMW.
• Говорещите на „Уъ“ в Перник са по-малко от 1% и Димитър Корчев, мой приятел и съсед е част от този процент, който през 2003-та година беше в „Риск печели, риск губи“. Той трябваше да познае думата „СКА-А-Е-“, чието определение беше „насекомо, обожествявано в Древен Египет“. И той тогава се изцепи с популярното вече: „Я това го знам бе, мене ми жокер не требва!“ и изрече „Скакауец“ вместо правилното „скарабей“. И от 6 години вече, Сакакауец та Скакауец. Даже и на моя квартал викат „Скакауово“.

В момента Перник е един приличен град за живеене на фона на всичко останало в България. Близо е до София, има развит транспорт, футболен отбор в А група (Само Миньоро!), богато историческо наследство и хората са изключително трудолюбиви. Да не говорим за индустриалния облик, който лично на мен ми харесва много. За сметка на добрите си страни е замърсен, има висока престъпност и много ама много корупция. Но винаги живеем с надеждата, че всичко това ще се поправи нали така?

Ако сте се въудушевили по темата за моя град, прочетете и тази интересна статия за Перник от сп. Едно.

Вече имам година опит в социализирането чрез Facebook и мисля да споделя с Вас малко съвети за по-добро прекарване в мрежата на Facebook. В общи линии съм събрал впечатления за по-добро управление на профила, сигурност, поверителност и удобство при ползването на социалната мрежа.

Не прекалявайте с Facebook! Това е първото, което искам да ви посъветвам. Моля, имайте поне малко милост над себе си и прекарайте свободния си следобяд в неделята с истинските си приятели на живо сред природа. Знам, случва се да сте самотни, на работа сте в момента и ви е скучно или просто не ви се спи тази вечер и искате да се размотаете. За това решавата да направите дузина въпросника и после да споделите няколко клипа с крилати фрази, които ви харесват, но само може да получите неодобрението на другите и някой друг отказал се приятел. Ако сте красива млада дама с много почитатели обаче, всичко ви е позволено.

Някои ще кажат, това е само някакъв си сайт в който има неформално общуване. Първо Facebook за мен е медия, освен от множеството други канали от които се информирам там научавам също доста интересни и полезни неща. Второ, от там се запознах с множество приятели в последствие и на живо и изживях приятни емоции. От Facebook научавам за нови събития, гледам снимките на приятелите ми от последната им почивка или купон или просто се наслаждавам на общуването с готини хора. Освен да не прекалявате с Facebook, не подценявайте случващото се там!

Не добавяйте всеки срещнат за приятел, и без това няма да имате времето да общувате със всички или ако го правите ще сте досадни. Аз имам проста логика в отношенията си с приятелите: Плюс и плюс дава плюс, което значи приятелите на моите приятели са и мои приятели. Но внимавам да не прекалявам, защото приятелите на моите приятели имат приятели и тях не е нужно да добавям и познавам, преди да съм опознал приятелите преди тях. При всички положения не добавайте приятели на случаен принцип, нека поне да са ви малко симпатични и да ги познавате бегло.

Пишете на стените на приятелите си. Това е по-различен вид комуникация, някак си отворена и за трета до n-та страна и всеки може да се включи. Когато добавяте нов приятел, който познавате най-малко и на живо поздравете го на стената му. Когато някой приятел има рожден ден, най-малкото му честите на стената му но незабравяйте и да му/и се обадите и да го поздравите на живо ако ви е наистина близък приятел и не само във Facebook.

Променяйте статуса си от време на време а не по всяко време. Ядете пъпеш или правите зарзават, не е нужно да споделяте всички ваши малки ежедневни преживявания. Разкажете нещо интересно от деня или момента, крилата фраза, интересен видеоклип или линк но не пишете само „Лалалялаляяяяяя“ в жалък опит някой да ви обърне внимание в два през нощта. Ако толкова ви се общува, чат функцията е свободна за ползване. Заговорете някой и си подарете кратъко и приятно общуване.

Не използвайте функцията Сръчкване.. никога. Сериозно, това е една от безмислиците и се надявам скоро да изчезне. По-добре напишете нещо на стената или лично съобщение от колкото да кликвате безумно на тоя линк. Даже вместо това може да излезете на кафе, от кога не сте се виждали offline както се казва?


Не сравнявайте приятелите си в разни приложения. Най-много да ги обидите. Споделете, че имате най-добър приятел или няколко такива, но не споделяйте колко НЕ държите на другите. Понякога някой от „другите“ онлайн приятелчета ще ви помогне за нещо, което близките не биха. Както в училище, не взимайте парите за обяд на очилатковците защото един ден някой от тях може да ви е шеф и тогава той ще реже от твоите пари за обяд.

Свържете профилите си в другите социални мрежи с Facebook. В моя случай съм вързал Twitter, Last.fm и Youtube канала си, така че приятелите ми знаят какви клипове харесвам, какво правя в момента и каква музика слушам. Самите канали се обновяват на няколко часа с изключение на Twitter, като не прекаляват със споделената информация и не препълват профила ми.


Създавайте събития и канете хора в тях. Това е едно от най-любимите ми неща в целия сайт. До сега съм бил поканен и съм посетил не едно или две събития. Имате фолклорен събор на село, някаква група ще забива на площада на вашия град и се чудите дали приятелите ви знаят? Какво по-добро от това да направите събитие и да го споделите със света, или поне вашият микро свят.


Направете страници на вашият бизнес, клуб, музикална група или домашен любимец. Силата на Facebook се крие и в свободата да създаваш. Направете фен страница на нещо любимо. Аз например съм автор на няколко страници – Джулая, Голф двойка с пернишка регистрация и на страницата на приятелите ми музиканти от рок бандата Twist. Така вие откривате нови приятели и съмишленици.

Избягвайте да коментирате нещо което е много популярно. Знам, че искате да кликнете, че го харесвате, но не го правете, защото след вас ще го коментират още десетки а може би и стотина души и вие ще получите известия за всяко тяхно действие. Спестявайте си запълването на бутона с известия, но ако все пак неудържимо искате да покажете съпричастност – давайте смело.

Не бъдете зомбита, блокирайте приложенията които спамят вашите приятели. Често ме канят с автоматични приложения да съм зайче, да си отглеждам някакво животно, да се бием с мечове във виртуална игра или да участвам в техната банда във виртуалната война на мафиите. И това го правят хора минали трийсетте.

Не се присъединявайте в групи, които се ползват за социален спам. Една таква група, в която присъствах и в последствие напуснах е Палачинки-Pancakes. Като един виден чревоугодник много обичам палачинки и често си правям сам. Викам си супер, нека съм част от групата на палачинколюбците докато не почнаха да ми досаждат с разни линкове и безмислени теми, несвързани с палачинките. Очаквах някоя хубава рецепта за палачинки с тестсо с ванилия и пълнеж от шоколад и пъпеш поръсен с ядки, но получавах нежелани съобщения и я напуснах. Така че внимавайте с групите или по-точно с техните спамещи автори. Facebook ви дава свобода и вие да създавате група, така че защо не направите група със същото име, но да не спамите като автора на другата?

Избягвайте да показвате всички ваши снимки. Повярвайте но не един или двама души по света са били уволнявани заради това, че когато са си взимали болничен са го прекарвали на як купон. Не една или две връзки са прекратявани заради случайно заснети снимки, за това много внимавайте какъв достъп сте разрешили на снимките, на които сте вие. На страницата за поверителност може да настроите кой да вижда или не вижда вашите снимки. Аз лично съм позволил само на моите приятели, вие може да пропуснете шефа например.

Предпазвайте се от злепоставящи публикации и снимки на вашата стена. Това може да го ограничите, когато разрешите само на ваши близки приятели да публикуват нещо на стената ви от бутона Настройки на вашият профил.

Firefox добавки за по-удобно ползване на Facebook


Facebook Purity – Скрипт за Greasemonkey премахва всички приложения от началната страница с последните действия на вашите приятели. Това значи, че няма да виждате досадните въпросници а само снимки, видеа, линкове и съобщения.

Firefox Toolbar – Добавя лента с инструменти и известия за случващото се във фейса във Firefox.

Facebook Photo Album Downloader – Сваля цели албуми на вашите приятели. Мдаа… имам копие на снимките на почти всички близки приятели на локалния си хардиск.

Вижте и още предложения за подобни добавки от Мashable.И тук не бива да прекалявате с автоматичните приложения извън Facebook като тези добавки, защото е много вероятно да получите банан и блокиран профил в нарушение на общите условия за ползване.

Ако по някаква причина се случи да имате блокиран Facebook профил, прочетете съветите на изпатилия Тодор. Прочете и нещата, които са безмислени според Марио. Както и статията на Георги Неделчев за Шифърът на Facebook. Също вижте и 20 трика, които може би не знаете.

А и да не забравя, не си купувайте книгата на Бехар със 111-те правила за Facebook, защото социалната мрежа е достатъчно проста за използване от над 250 милиона души както казва Еленко, че да ви трябва подобна „библия“ а и той разбира толкова от Facebook, колкото аз от ветроходство.


И нека не забравяме каква е мисията на Facebook: Дай на хората силата да споделят и направи света по-отворен и свързан.

Хората ще забравят какво сте казали, какво сте направили, но хората никога няма да забравят как сте ги накарали да се чувстват.

е казала американската поетеса Мая Анджелоу и съм сигурен, че е знаела много добре какво говори.

Тази фраза е вярна, защото вербалната и краткотрайната ни памет са в пъти по-слаби от емоционалната памет. В интернет можете да намерите доста интересни обяснения на явлението емоционална памет, и аз ще го подкрепя с прост пример. Само преди две години завърших гимназия и вече не помня имената на всички съученици и учители, а само на тези с които съм имал общи силни емоции. Помня всеки един от тях как ме е карал да се чувствам, какво сме правили заедно в училище но като срещтна на улицата и не си спомням името му.

Неприятното в цялата история с емоционалната памет е, че лошите спомени са защитен механизъм и се помнят по-дълго, по-силно и по-обстойно от хубавите.

Какъв е извода? – Карайте хората, или поне тези, които са ви близки да се чувстват добре и те ще го запомнят за цял живот.

Съвсем скоро от едно интервю на дигитален художник в блог, който следя редовно открих галерията depthCORE – Интернационална Дигитална Медия и Колектив на Модерното Изкуство. До момента имат 35 глави с различни сюжети и изображения, които без изключение ми харесват. В момента съм толкова ентусиазиран, че не мога да определя любими, а и не искам. Просто се радвам, че открих място за вдъхновение. Най-вероятно някои от тях ще си направя на постери за стаята или други кътчета, а може и за уолпейпъри да ги ползвам. Принципно за уолпейпъри ползвам изображения от DesktopoGraphy.net и очаквам колекцията им за 2009 с нетърпение или месечните плакати на SmashingMagazine.

Още в ранна тийнеджърска възраст осъзнах, че изобразителното изкуство не е за мен и останах само с гледането. Но тоя модерен начин на живот и прекарване на много време пред компютъра понякога не ми понася и обожавам някакво изкуство да си играе с въображението ми. Мога да седя и да гледам някои картини доста продължително.

Аз получих едно виртуално потупване по рамото от Мария и искам да го предам нататък. Наградени да се чувстват всички блогъри, но по-специално ще поздравя следните, който наистина са променили някакви мои виждания по отделни въпроси или техни отделни статии и публикации са имали ефект върху мойто поведение и мисли.

Kreativen.com – Креативен от всякъде, дори и името му е такова. Един блог с най-разнообразни съвети за блогове и интернет маркетинг.

NovaVizia.com и Alabala.org – Блоговете на Тодор Христов са чудесен пример за креативност. Неговите публикации не са изсмукани от пръстите а предварително премислени анализи. Сигурен съм че преди да публикува си задава въпроса – „С какво тази статия ще помогне на читателите ми?“ и отговаря доста умело.

Спри и Помисли – Блога на Майк Рам е един доста позитивен и духовен блог в който откривам различни мъдрости и поглед на живота, до който сам не бих достигнал. Интересни цитати и публикации които те карат да спреш и помислиш.

Юруков на живо – Блогът на Боян Юруков често представя различни уроци, коментари или поглед на нещата в България „outside of the box“ или иначе казано от далеко.

Како Сийке, не съм от тях бе! – Има ли някой който не знае що е това блог и да не е чел блога на Петър Стойков? Съмнявам се! В последно време се е поотпуснал или говори за политически теми но като е във форма пише страхотни публикации по най-нашумелите теми и дискусии.

Още една песен снимана не къде да е, а в пернишкия пейзаж на полу-разрушения тец. Между другото очаквам да го използват скоро за декори на някое FPS. Друга песен, която преди време се възползва от неверотните визуални ефекти на „ТЕЦ Република“ е тази на Азис и Десислава – Жадувам.

В последно време пернишкият тец ни задушава с около 60 пъти над нормата. Централата си работи в нарушение от доста време и никой не може да я спре. Освен неприятните газове и прахове създава и много силен шум, който е неприятен за живущите в близост до нея. Замърсяването е видимо с просто око и може да се чуе на няколко километра от тец-а.

Общинският съветник от ГЕРБ – Петър Петров към депутата Ненко Темелко:

Слава Богу, че в Перник има ТЕЦ, а не АЕЦ. Иначе става Чернобил.

Илюстрирам това, което бълва тец-а със следното любителско видео и малко любителски фотоси на мои приятели.

Следващата двойка, която ще изнася концерт в теца може свободно да ползва този текст за своята си песен:

Именно ти задуши изцяло живота ми. Именно ти ме спираш да продължа, дишам и виждам. Именно ти ме убиваш само с дим и прах. Именно ти ме убиваш и не спирам да не виждам нищо, защото ти правиш сив света.

Интересен въпрос си зададох, що за болен мозък трябва да съм че да харесвам филми в които хората се мъчат да оцелеят? Опитах се да си отговоря, че оцеляването е основното в нашия живот и е интересно да наблюдаваш как хората се справят в изключително екстремни моменти и крайни преживявания. Не отричам, че често фантазирам в тая насока и си представям разни картини на разрушение с пушка в ръка и как трепя големи буболечки и зомбита. В момента в който прекаля с фантазиите, си пускам Half Life или друго FPS и след няколко паднали трупа ми олеква.

Ако и вие харесвате подобни филми, редно е да посетите следния адрес за още ревюта – volumen.net/apoc/ или IMDB.

Първо темата е обширна и не може да се конкретизира – унверситетът дава знания или умения, не може да се избере едно от двете докато не сме дефинирали точно университетът. Ако той е НСА например, определено дава умения. Ако е Икономомическия – дава повече знания. Но моята теза е следната:
Университетът дава знания и умения едновременно, тъй като уменията са приложението на знанието и те са идентични. Примерно дали знаеш да направиш нещо, или умееш да направиш нещо са напълно еднакви неща. Или по-скоро знанието се намира в някакво психично измерение и е с определен размер, докато умението е неговото психично или физично изявление. Умението е следствие от знанието, без да познаваш нещо не може да се развиеш. Умението е развитие на знанието, защото то е умелост да ръководиш и употребяваш знанието или знание как да управляваш знанието.

А и най-важното – независимо кой и какъв е университетът, той не може да ти даде нищо – нито знание нито умение. Факта че е университет, е ясно че до там се стига по собствена воля и трябва да се премине пак по собствена воля и лична мотивация а не допълнително да се стимулира и дава – от университета. Той просто те предразполага и ти дава база, ти трябва да си дисциплиниран и готов да усвоиш знанията и така да ги разбереш че да може да ги приложиш и умееш наистина.