Лично мнение
Биометрични данни
18 декември
Биометрия е начин за разпознаване на човешки единици чрез физически данни като пръстови отпечатъци, разпознаване на лицето, ДНК анализ, анализ на геометрията на дланта или положение на вените на дланта, разпознаване на ирис-а или ретината или други уникални части от тялото. Има и поведенчески способи за разпознаване на човек като гласово разпознаване.
Догодина в нашата мила татковина предстои да влязат в употреба нови биометрични паспорти по Регламент (ЕО) № 390/2009, които ще съдържат пръстовите ни отпечатъци. Подобни мерки за сигурност и контрол са стара фиксидея на правителствата и ЕС и благодарение на поевтиняването на ключови елементи в разпознаването на пръстовите отпечатъци и технологиите за съхраняване това се случва.
Страх ме е от въвеждането на подобни мерки и събирането на нашите биометрични данни, защото познавам колко зле до сега се пазеха личните ни данни и колко лесно новите биометрични данни могат да станат притежание на не когото трябва.
Знам, че ще има много злоупотреби, но нека да греша и ако това наистина ще подобри нашата национална сигурност съм до известна степен съгласен с мерките. До сега сме виждали много случаи на електронни измами и дупки в сигурността и мисля, че липсата на качествени специалисти в националната ни сигурност ще бъде проблем за сигурността на събираните данни.
Неприятно ми е също да събират подобна информация за мен, защото не искам да се чувствам като говедо с ушна марка.
More >
(1)Гюро Кюмуро и Гъмзата – Балада за Перник
3 ноември
В „Шоуто на Суави“ напосуедък се зачестява с хумора към Перник и перничанье. Нищо уично просто смех да има, пък и аз немога да се убидя на нещо, което не е така в действителност. На цялата тая присмешка гледам точно като на хумор и не го приемам за лична обида. Обаче има хора, които си обичат града и са честолюбиви и да не се учудите когато видите Суави пак с патерици, пък после нека да разправя, че е паднал в банята.
Само да спомена два факта, които са изопачени:
- В Перник не караме само голфове а по-популярни автомобили са други немски марки като Audi и BMW.
- Говорещите на „Уъ“ в Перник са по-малко от 1% и Димитър Корчев, мой приятел и съсед е част от този процент, който през 2003-та година беше в „Риск печели, риск губи“. Той трябваше да познае думата „СКА-А-Е-“, чието определение беше „насекомо, обожествявано в Древен Египет“. И той тогава се изцепи с популярното вече: „Я това го знам бе, мене ми жокер не требва!“ и изрече „Скакауец“ вместо правилното „скарабей“. И от 6 години вече, Сакакауец та Скакауец. Даже и на моя квартал викат „Скакауово“.
В момента Перник е един приличен град за живеене на фона на всичко останало в България. Близо е до София, има развит транспорт, футболен отбор в А група (Само Миньоро!), богато историческо наследство и хората са изключително трудолюбиви. Да не говорим за индустриалния облик, който лично на мен ми харесва много. За сметка на добрите си страни е замърсен, има висока престъпност и много ама много корупция. Но винаги живеем с надеждата, че всичко това ще се поправи нали така?
Ако сте се въудушевили по темата за моя град, прочетете и тази интересна статия за Перник от сп. Едно.
Facebook съвети
15 август
Вече имам година опит в социализирането чрез Facebook и мисля да споделя с Вас малко съвети за по-добро прекарване в мрежата на Facebook. В общи линии съм събрал впечатления за по-добро управление на профила, сигурност, поверителност и удобство при ползването на социалната мрежа.
More >
Никога няма да забравят
16 февруари
Хората ще забравят какво сте казали, какво сте направили, но хората никога няма да забравят как сте ги накарали да се чувстват.
е казала американската поетеса Мая Анджелоу и съм сигурен, че е знаела много добре какво говори.
Тази фраза е вярна, защото вербалната и краткотрайната ни памет са в пъти по-слаби от емоционалната памет. В интернет можете да намерите доста интересни обяснения на явлението емоционална памет, и аз ще го подкрепя с прост пример. Само преди две години завърших гимназия и вече не помня имената на всички съученици и учители, а само на тези с които съм имал общи силни емоции. Помня всеки един от тях как ме е карал да се чувствам, какво сме правили заедно в училище но като срещтна на улицата и не си спомням името му.
Неприятното в цялата история с емоционалната памет е, че лошите спомени са защитен механизъм и се помнят по-дълго, по-силно и по-обстойно от хубавите.
Какъв е извода? – Карайте хората, или поне тези, които са ви близки да се чувстват добре и те ще го запомнят за цял живот.
Дигитално изкуство
30 ноември
Любител съм на абстрактното дигитално изкуство съчетано с човешки фигури, животни, природа и архитектура. Дълго време съм търсил хубави рисунки на автори в DeviantArt или в DigitalArt.org, но не съм успявал да намеря творби, които да ме грабват достатъчно и да предизвикват въображението ми.
Съвсем скоро от едно интервю на дигитален художник в блог, който следя редовно открих галерията depthCORE – Интернационална Дигитална Медия и Колектив на Модерното Изкуство. До момента имат 35 глави с различни сюжети и изображения, които без изключение ми харесват. В момента съм толкова ентусиазиран, че не мога да определя любими, а и не искам. Просто се радвам, че открих място за вдъхновение. Най-вероятно някои от тях ще си направя на постери за стаята или други кътчета, а може и за уолпейпъри да ги ползвам. Принципно за уолпейпъри ползвам изображения от DesktopoGraphy.net и очаквам колекцията им за 2009 с нетърпение или месечните плакати на SmashingMagazine.
More >
