Уеб разработчик от Перник
Лично мнение
Мисия Лондон е добър филм, като за български
27 април
Аз не съм кино критик, но имам собствено мнение и блог за трибуна, в който мога да ви го пробутам. Колко съм компетентен от филми и кино е особен въпрос, обичам да гледам филми и съм станал доста деликатен в избора си на кинце. Предпочитам да чета книги, защото ми гъделичкат въображението. Тези филми, които ги очаквам дълго време и предвещават уникална история и преживяване ги гледам на кино, за останалите – „p2p will never die“.
Филма е добър, като за български.
Всички това говорят, като напускат кино салона. Да уважим българското кино както се казва. Във филма не усетих онази тръпка от нещо очаквано, нещо да се случи, както е в добрите филми. Или пък онази тръпка, в която се случват непрекъснато неочаквани неща, както е в страхотните филми. Т.е. в крайна сметка все се случваще нещо очаквано и лесно предположимо. Може би това се дължеше на факта, че прочетох няколко рецензии и мнения преди да го гледам.
Въпреки, че филма ми се стори скучен ви съветвам, даже направо ви умолявам да го гледате за да подкрепим българското кино. Аз не се сещам за друг подобен филм след „промените“ и се надявам това да е началото на хубави български филми.
Не знам дали знаете, но 50% от субсидията за филма е от държавни пари. В „Мисия Лондон“ държавата участва със сумата от 1.31 млн. лв. Това е около 50% от общия бюджет на филма, който е 2.74 млн.лева. Тези средства се разпределят и отпускат от Националния филмов център (НФЦ) чрез конкурс. Парите всъщност идват от Министерството на културата.
Димитър Митовски (който е и един от съсобствениците в продуцентска компания SIA и режисьор) смята, че „в Европа се прави кино с държавни пари, защото от него пари не могат да се върнат, а държавите правят кино, защото е част от тяхната културна идентичност. И тези пари са пари за култура.“ (източник: Капитал)
Инвестицията в този филм няма да се върне и парите вложени в него са пари за култура и българско кино. За това ви приканвам да го гледате, защото така или иначе сте платили за него като данъкоплатци.
(1)Защо не ходя на църква на великден
3 април
Единственото, което харесвам на Великден са козунаците и чукането. А не ходя на църква поради две прости причини – първата е, че не съм силно вярващ в християнството и още по-малко в църквата като място където човек да се свърза с Бог. Аз имам своите виждания и философия за религията. Втората причина, която още повече ме отблъсква от събирането покрай цървки в този светъл за християните празник е простотията, която се случва покрай този обичай да се обикаля църква на ноща преди великден.
Тълпи от „вярващи“ се събират веднъж в годината покрай църква, да запалят свещ за здраве и да изкупят греховете си като закупят свещи на тройна цена от иначе щедрият и хрисим игумен. Ама нали знаете, не всеки ден е Великден а и ден – година храни. И така в приказки докато трае молитвата, с някой друг изгорен кичур и накапани с парафин ръце, разправяйки мръсни вицове за монахини и разменяйки пич водка скрита под блузата минава времето до полунощ, когато попа бие камбаната и всички правят обиколка на църквата. И какъв е смисъла, нима тези души ще се приберат вкъщи по-пречистени и по-вярващи? На утрешния ден тези хора по-добри ли ще са? Не смятам. Най-много на утрешния ден да миришат не само на алкохол, но и на тамян.
Много добре знаем нашия поп как през цялата година си прекарва времето в кръчмата и е константно опиянен и то не от религия. Как такъв човек може да учи мен или някой друг на морал или нещо възвишено като религия? Бил съм и свидетел на физически саморазправи и побои пред църквите в пернишко, това какво общо с вярата има? Духовник и пияница днес са почти синоними, но не всеки, който е пиян е духовит и не всеки духовник е алкохолик.
Да ме извиняват всички вярващи и добри хора, които наистина търсят своята връзка с бога по това време на годината в църквите, но аз на такива неща съм свидетел, че няма как да не се погнуся и да откажа да стъпвам в църква. И в крайна сметка това не е вярно, аз почти цял живот живея в църква – квартал Църква. Даже като умра може и светец да ме направят, защото силно съм убеден, че имам повече морал от много български духовници.
Шоуто на Слави вече издиша
3 март
Последното шоу, което гледах преди минути, беше почти изцяло базирано на анализа на някакво съмнително социологоческо проучване, поръчано от „Шоуто на Слави“ за неговата гледаемост и доверие.
Много от приятелите ми си признават, че гледат шоуто от чиста доза солидарност за дългите години упорит труд и дни в ефир на Дългия и то предимно в понеделнишките актьорски вечери.
Едва ли бих имал възможността да проведа директен разговор с г-н Трифонов, но използвайки трибуната на своя блог, бих искал да го помоля да не губи човещинката в себе си. Признавам си, че имаше период, в който Слави ми беше кумир. Всяка вечер с нетърпение очаквах да гледам неговото шоу и оригиналните актьорски вечери, както и всички други мероприятия и интересни сценарии, които правеха. Освен че сценаристите им отдавна са преминали активната си младежка възраст и са им поизмрели доста мозъчни клетки, а оттам и креативността, с която грабваха, се появиха и много други алтернативи за гледане.
Какво имам в предвид с това – „да не губи човещинката в себе си“? More >
Биометрични данни
18 декември
Биометрия е начин за разпознаване на човешки единици чрез физически данни като пръстови отпечатъци, разпознаване на лицето, ДНК анализ, анализ на геометрията на дланта или положение на вените на дланта, разпознаване на ирис-а или ретината или други уникални части от тялото. Има и поведенчески способи за разпознаване на човек като гласово разпознаване.
Догодина в нашата мила татковина предстои да влязат в употреба нови биометрични паспорти по Регламент (ЕО) № 390/2009, които ще съдържат пръстовите ни отпечатъци. Подобни мерки за сигурност и контрол са стара фиксидея на правителствата и ЕС и благодарение на поевтиняването на ключови елементи в разпознаването на пръстовите отпечатъци и технологиите за съхраняване това се случва.
Страх ме е от въвеждането на подобни мерки и събирането на нашите биометрични данни, защото познавам колко зле до сега се пазеха личните ни данни и колко лесно новите биометрични данни могат да станат притежание на не когото трябва.
Знам, че ще има много злоупотреби, но нека да греша и ако това наистина ще подобри нашата национална сигурност съм до известна степен съгласен с мерките. До сега сме виждали много случаи на електронни измами и дупки в сигурността и мисля, че липсата на качествени специалисти в националната ни сигурност ще бъде проблем за сигурността на събираните данни.
Неприятно ми е също да събират подобна информация за мен, защото не искам да се чувствам като говедо с ушна марка.
More >
(2)Гюро Кюмуро и Гъмзата – Балада за Перник
3 ноември
В „Шоуто на Суави“ напосуедък се зачестява с хумора към Перник и перничанье. Нищо уично просто смех да има, пък и аз немога да се убидя на нещо, което не е така в действителност. На цялата тая присмешка гледам точно като на хумор и не го приемам за лична обида. Обаче има хора, които си обичат града и са честолюбиви и да не се учудите когато видите Суави пак с патерици, пък после нека да разправя, че е паднал в банята.
Само да спомена два факта, които са изопачени:
- В Перник не караме само голфове а по-популярни автомобили са други немски марки като Audi и BMW.
- Говорещите на „Уъ“ в Перник са по-малко от 1% и Димитър Корчев, мой приятел и съсед е част от този процент, който през 2003-та година беше в „Риск печели, риск губи“. Той трябваше да познае думата „СКА-А-Е-“, чието определение беше „насекомо, обожествявано в Древен Египет“. И той тогава се изцепи с популярното вече: „Я това го знам бе, мене ми жокер не требва!“ и изрече „Скакауец“ вместо правилното „скарабей“. И от 6 години вече, Сакакауец та Скакауец. Даже и на моя квартал викат „Скакауово“.
В момента Перник е един приличен град за живеене на фона на всичко останало в България. Близо е до София, има развит транспорт, футболен отбор в А група (Само Миньоро!), богато историческо наследство и хората са изключително трудолюбиви. Да не говорим за индустриалния облик, който лично на мен ми харесва много. За сметка на добрите си страни е замърсен, има висока престъпност и много ама много корупция. Но винаги живеем с надеждата, че всичко това ще се поправи нали така?
Ако сте се въудушевили по темата за моя град, прочетете и тази интересна статия за Перник от сп. Едно.
(1)
