Лично мнение
Никога няма да забравят
Хората ще забравят какво сте казали, какво сте направили, но хората никога няма да забравят как сте ги накарали да се чувстват.
е казала американската поетеса Мая Анджелоу и съм сигурен, че е знаела много добре какво говори.
Тази фраза е вярна, защото вербалната и краткотрайната ни памет са в пъти по-слаби от емоционалната памет. В интернет можете да намерите доста интересни обяснения на явлението емоционална памет, и аз ще го подкрепя с прост пример. Само преди две години завърших гимназия и вече не помня имената на всички съученици и учители, а само на тези с които съм имал общи силни емоции. Помня всеки един от тях как ме е карал да се чувствам, какво сме правили заедно в училище но като срещтна на улицата и не си спомням името му.
Неприятното в цялата история с емоционалната памет е, че лошите спомени са защитен механизъм и се помнят по-дълго, по-силно и по-обстойно от хубавите.
Какъв е извода? - Карайте хората, или поне тези, които са ви близки да се чувстват добре и те ще го запомнят за цял живот.
Дигитално изкуство
Любител съм на абстрактното дигитално изкуство съчетано с човешки фигури, животни, природа и архитектура. Дълго време съм търсил хубави рисунки на автори в DeviantArt или в DigitalArt.org, но не съм успявал да намеря творби, които да ме грабват достатъчно и да предизвикват въображението ми.
Съвсем скоро от едно интервю на дигитален художник в блог, който следя редовно открих галерията depthCORE - Интернационална Дигитална Медия и Колектив на Модерното Изкуство. До момента имат 35 глави с различни сюжети и изображения, които без изключение ми харесват. В момента съм толкова ентусиазиран, че не мога да определя любими, а и не искам. Просто се радвам, че открих място за вдъхновение. Най-вероятно някои от тях ще си направя на постери за стаята или други кътчета, а може и за уолпейпъри да ги ползвам. Принципно за уолпейпъри ползвам изображения от DesktopoGraphy.net и очаквам колекцията им за 2009 с нетърпение или месечните плакати на SmashingMagazine.
› Continue reading
Креативни Блогъри
Блогърите сме малко като затворено общество. Аз ще напиша статийка, ти ще я прочетеш пък аз ще прочета твоята. Ти ще се абонираш за моя фийд аз за твоя, аз ще ти digg-на сайта тия моя ще го Osvejo-жиж и така до безкрай.
Аз получих едно виртуално потупване по рамото от Мария и искам да го предам нататък. Наградени да се чувстват всички блогъри, но по-специално ще поздравя следните, който наистина са променили някакви мои виждания по отделни въпроси или техни отделни статии и публикации са имали ефект върху мойто поведение и мисли.
Kreativen.com - Креативен от всякъде, дори и името му е такова. Един блог с най-разнообразни съвети за блогове и интернет маркетинг.
NovaVizia.com и Alabala.org - Блоговете на Тодор Христов са чудесен пример за креативност. Неговите публикации не са изсмукани от пръстите а предварително премислени анализи. Сигурен съм че преди да публикува си задава въпроса - “С какво тази статия ще помогне на читателите ми?” и отговаря доста умело.
Спри и Помисли - Блога на Майк Рам е един доста позитивен и духовен блог в който откривам различни мъдрости и поглед на живота, до който сам не бих достигнал. Интересни цитати и публикации които те карат да спреш и помислиш.
Юруков на живо - Блогът на Боян Юруков често представя различни уроци, коментари или поглед на нещата в България “outside of the box” или иначе казано от далеко.
Како Сийке, не съм от тях бе! - Има ли някой който не знае що е това блог и да не е чел блога на Петър Стойков? Съмнявам се! В последно време се е поотпуснал или говори за политически теми но като е във форма пише страхотни публикации по най-нашумелите теми и дискусии.
Пост-апокалиптични филми
Най-после успях да дефинирам любим тип филми и това са пост-апокалиптичните. Никога не съм вярвал, че харесвам някакъв под жанр на научната фантастика, но ето че се случи и това. Идеята на тия филми е за край на цивилизацията чрез ядрена война, пандемия, природно бедствие, нападение от извънземни, киборги или мутация на съществуващи твари които ни изтребват но не до крак а остават няколко от нас. Филмът започва в повечето случаи след някаква катастрофа от горепосочените и представя група оцелели хора продължават да се борят за по-нататъшното си оцеляване заедно.
Интересен въпрос си зададох, що за болен мозък трябва да съм че да харесвам филми в които хората се мъчат да оцелеят? Опитах се да си отговоря, че оцеляването е основното в нашия живот и е интересно да наблюдаваш как хората се справят в изключително екстремни моменти и крайни преживявания. Не отричам, че често фантазирам в тая насока и си представям разни картини на разрушение с пушка в ръка и как трепя големи буболечки и зомбита. В момента в който прекаля с фантазиите, си пускам Half Life или друго FPS и след няколко паднали трупа ми олеква.
› Continue reading
Категории
Архив
Дискусии
- Апостол Апостолов по Двайсет и една
- Миглен по Двайсет и една
- Петър Събев по Двайсет и една
- Миглен по Науага уи се да викам родитеуите?
- Миглен по Татуирах се
- Xquisite по Науага уи се да викам родитеуите?
- Emo designer по Татуирах се
- Юлето по Кореняк софиянец
- veronika nikolova по Питбул
- Апостол Апостолов по Кореняк софиянец
Топ коментатори
Лични проекти
Джаджи
