Впрочем първоначалният план за неделя беше да катерим Черни Връх от западната страна, но поради несериозността на някои индивиди се наложи да прибегнем до план Б и посещението на тези пирамиди не беше никак лошо.

Първоначално отидохме до Рилския манастир, някои запалиха по свещ други се мотаха наоколо. Ходихме и до пещерата на Иван Рилски. Минахме през дупката и без да се заглавим. Върнахме се и отидохме се оправихме към село Стоб. Оказа се, че да гледаш природна забележителност състояваща се от ерозирали скали трябва да си платиш. Ние решихме, че можем да се полюбуваме безплатно и поехме през шубраците. Доста път видяхме докато стигнем до екопътеката и осъзнаем грешката си, че евтиното излиза скъпо. Видяхме и няколко костенурки и аз се наядох с диви къпини. След като се качихме горе осъзнахме, че природата е безценна. По-добре отидете и ги вижте, ако кажете, че не са красиви то вие не сте никакъв естет на нашата природа.

Автор на снимката: Румен Василев

Панорама от Стобските пирамиди

Обща информация за Стобските пирамиди
Стобските пирамиди се намират в землището на с. Стоб, в западното подножие на Рила. Разположени са от двете страни на вододелния рид на Рилска река(предимно от южната страна), разделящ суходолията
Гръчковец (от север) и Буковец (от юг). Представляват скално-земни образувания, изваяни в дебелина до 30-40м. Наслагите са обагрени в ръждиво-кафяво, червеникаво и тъмно жълто, а поради разположението си, пирамидите са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина. Голяма част от образуванията са увенчани с каменни шапки – големи скални блокове, някои от които с размери 120 на 80 см.
Повечето скални форми са от пирамидален тип, но се срещат и конусни форми.Под действието на ветровете, дъждовете и други ерозионни фактори, формата на пирамидите се променя, като някои се разрушават, скалните шапки падат и се зараждат нови пирамиди.
Разделени са на 2 отделни групи, наречени от народа с различни имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини, Невястата и др. Най-известната група е Сватовете.
По произход са същите като Белоградчишките или тези в Мелник – ерозията от стичащата се вода ги е „нарязала“ в причудливи форми.

Преданието разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб.Тъй като в онези времене младите се женели без да се познават, девойката била забулена, според обичая.
Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, духнал панински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и понечил да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, Сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки… Носи се легенда и за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена, заради различията в религиите. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.
Разказва се също и за каменна кула – наблюдателница, издигала се някога на мястото, което днес наричат Стобски пирамиди. От изток и съперничела Рила, а от запад се простирал широк изглед чак до Македония. Кулата била от голямо значение за местното население по това време и въпреки красивите пирамиди, местността била по-известна като „Кулата”. През 1904 г. силен земетръс пропукал кулата и тя се сринала.

Екопътека Стобски пирамиди
Екопътеката от края на с. Стоб до първата група Стобски пирамиди е с дължина 1100 м. Разделена е на две части. Маркирането на екопътеката започва от м.Църквище и завършва при първата група земни пирамиди.
Първата част е с дължина 300 м, започва от края на с.Стоб и завършва до м.Църквище. Тя е предназначена за туристи с увреждания и такива с ограничени възможности за движение без превозно средство.
Местността Църквище представлява естествена хоризонтална площадка с площ около 500 кв.м. Тя е и последната точка докъдето може да се стигне с превозно средство. Затова бихме могли да я приемем за начална отправна точка на същинската част от екопътеката.
На това място е поставено информационно табло, на което са обозначени туристическа карта на целия регион, туристическа карта на тази част от Рила планина и информация за други природни забележителности и исторически обекти.
Втората част на екопътеката започва от м.Църквище и завършва непосредствено до първата група земни пирамиди, където е изграден заслон. Санирането на екопътеката включва прочистване и разширяване на съществуващата пътека, на местата където е необходимо; поставяне на предпазни парапети с цел обезопасяване движението по пътеката, на местата където е необходимо; оформяне на кътове за отдих и почивка, разполагане на пейки и кошчета за боклук; изграждане на дървени стъпала на местата с голям теренен наклон.

Туристическата маркировка на дадена местност има за задача да осигури достъпност до съществуващи природни дадености и природнизащитени обекти с минимална намеса в околната среда и запазването им от отрицателното въздействие на човешката дейност.
Лентовата маркировка представлява хоризонтален трилентов знак с устойчива на атмосферните условия боя, в който следната линия е основният, водещ цвят, а страничните линии, отгоре и отдолу на водещия цвят, го открояват за привличане на вниманието. Основен цвят при маркиране на екопътеката до Стобските пирамиди е червения, а спомагателеният – бял. Лентовата маркировка върху дърветата е поставена на 220 см над терена така, че да се забелязва лесно и от двете посоки.

Легенди за Стобските пирамиди
Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди: Преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надъбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала в къщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди напомнящи за една незабравима история.
Популярна е и друга легенда, която може да бъде разказана от всеки жител на живописното село Стоб. На няколко километра в планината нагоре от пирамидите се намирало село Бозовая, разположено на няколко хълма и различни махали: Вучкова, Топалска, Тачова и др. Двама млади се залюбили и решшили да се оженят. Тръгнали сватбарите надолу по пътеката към Стоб, защото само там имало подходяща християнска черква, минали през местността „Момена“, стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето. Булката обаче била толкова красива, че кумът не издържал на изкушението, погледнал я и се приближил да я целуне. В този миг всички сватбари се вкаменили. И сега може да се види процесията от сватбари по съседния склон на пирамидита, като телата им образуват също така красиви пирамиди.

Къде се намират?

View Стобските пирамиди в Google maps

Горд съм че и името на блога му е мое дело – Съперник.com, това ще е мястото където Христиан ще пише воден от идеята, че всеки трябва достойно и открито да отстоява позициите и идеите си, както самият той споделя. Хубавото е, че наистина има какво да каже и сподели, поради факта че е деен младеж и с доста богат опит в младежкия и политически живот в града ни.

Трудов стаж до момента:
1. Зам. министър на образованието (май 2007 – за ден)
2. Кмет на Община Перник (юни 2007 – за ден)
3. Областен управител на Област Перник (август 2007 – за ден)

Хмм….явно не го свърта на едно място за дълъг период от време

Пожелавам му много бъдещи успехи и приятни моменти свърани с блога му. Повече за него, в неговият блог – Съперник.com

Добрият приятел ще плати гаранцията, за да те извади от затвора….
Но истинският приятел ще седи зедно с теб, казвайки ‘Прецакахме се, но
пък се забавлявахме!’
Гордея се, че съм твой приятел!
Трябва да прочетеш всичко надолу до последното изречение и не прескачай!
Разбрах, че….
Животът е като тоалетна хартия.
Колкото си по-близко до края, толкова по-бързо минава.
Разбрах, че….
Tрябва да сме благодарни, че Господ не ни дава
всичко, за което го молим.
Разбрах, че….
Парите не могат да купят класа.
Разбрах, че… малките ежедневни неща, които ни се случват, правят
живота толкова грандиозен.
Разбрах че….
Под твърдата обвивка на всеки се крие някой,
който иска да бъде оценен и обичан.
Разбрах, че….
Господ не е създал всичко за един ден
Какво ме кара да мисля, че аз ще мога?
Разбах, че….
Игнорирането на фактите не променя фактите.
Разбрах, че….
Колкото по-малко време имам за работа,
толкова повече работи свършвам.
За всички вас…. Прочетете
всичко надолу, до последното изречение!
Сега е Национална Седмица на Приятелството.
Покажете на приятелите си, колко ги обичате.
Изпратете това на всеки, който считате за ПРИЯТЕЛ!
Даже, ако трябва да го изпратите обратно на този, който ви го е изпратил.

Ако се върне при вас,
знайте, че имате много приятели.
ЧЕСТИТА СЕДМИЦА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО!!!!!!:)

Сега като се замисля наистина Миро е изключително всестранно развит и е най-логичният човек, когото познавам. И точно заради това не се учудвам че той е един от участниците в тазгодишният Survivor. Това за логичността го потвърди и Анна-Мария (психоаналитикчата на предаването). Освен това крие и други качества, които не се срещат във всеки от нас.

Познавам го от около една година, и за това време мога да кажа че съм открил едва една малка част от Миро. С ръка на сърцето признавам че не мога да кажа и една лоша дума за него, въпреки че има неща с които не се съгласявам го приемам за добър приятел.

Всеки един от участниците казваше по една фраза или някакъв девиз. Разбира се и Миро не изневери на себе си със: “В живота има две сигурни неща – болката и промяната.„. Само не знам защо не допълни и „Едното неизменно води до другото.”, точно както го е написал в дневника си.


Моят личен поздрав към него е да продължава да бъде себе си, защото го уважавам много Не искам да прекалявам с хвалбите, но просто съм развълнуван в момента и много се радвам, защото това си е една голяма крачка в живота. Това участие освен слава ще му донесе и много приоритети. Успех Миро

Есето на тема „Проблеми в общуването“ на което е автор Миро, можете да намерите и в моя блог, препубликувано от него.

Снимки на Миро можете да намерите в галерията ми / Парти: 1 Ноември 2006 – Студентски Град бл. 51б ет. 5 стая 515. Скоро ще кача и снимки от миналогодишният 8-ми декември (студентският празник + неговият рожден ден).