Само преди броени дни за мен бе най-хубавото време от годината. Имах удоволствието да присъствам на международен проект в Чанакале, Турция, по програма „Младежта в действие“, наричан за кратко „Peace camp“, под наслов „GRANDFATHERS FOUGHT, GRANDCHILDREN MEET FOR PEACE“. Провежда се за втора поредна година от най-гостоприемните организатори. Тази година беше и първото участие на България в този проект и за мен бе голяма чест да бъда част от него благодарение на IYAC Bulgaria.

Пътят до там беше труден и не защото беше дълъг, а заради отвратителния ни шофьор. Понякога това, което е по-евтино и удобно, винаги излиза по-скъпо и некомфортно, както и в нашия случай. Първоначалнияt план бе да отидем с автобус до Инстанбул и оттам отново с автобус до Чанакале, но като времеви интервал беше дълго, а и прехвърлянията щяха да ни се сторят трудни с нашия багаж. Заради празниците в югозападната ни съседка много от рейсовете пък и бяха вече резервирани и от някъде се появи той, нашето тогавашно спасение и сегашен най-голям кошмар – Славчо от Карлово с малкия си миниван, с който е препътувал цяла Европа, познава всички хора в България и с две думи е Най-големият. Извинявам се, че фокусът малко се премества от невероятния проект към този шофьор на маршрутка със съмнителен бизнес и арогантно поведение, но това беше изключително отвратително преживяване за мен и останалите българи, които пътувахме и остави траен отпечатък в съзнанието ми, за което изключително съжалявам, че го срещнах. Когато търсехме решение на транспортните си проблеми в офиса на IYAC с другите участници от България в този проект – Алекс, Ваня, Михаела, Лили и другата Ваня, ни изпадна тази оферта – да ни откарат от място до място. Ние изключително много се зарадвахме на възможността да не се прехвърляме и да ни излезе дори една идея по-евтино, но въобще си нямахме представа какво ни очаква. Искам да кажа, че се радвам, че преразказвам това и съм жив, и още повече, че десетчасовите му приказки не са увредили психичното и менталното ми състояние и все още мога да мисля нормално. Бате ти Славчо е еманация на българското общество. Той е голям, много голям. Ако го слушаш той ги познава всички, и със всички разговаря като с равен – от Бойко Борисов, Митко Пайнера, Президента на Републиката и чак до Слави Трифонов. Даже Трифонов му дължи пари, то и половината държава му дължи, ама той, Славчо, е голям и не си ги иска. Простил им е на всички, щото може да ги купи, ако поиска. През последните двайсет години е пътувал из Европата много, предимно е прекарвал хора през граница – кога с документи, кога без… Занимава се още с внос на автомобили, камиони, бусове; трудова борса за чужбина, има агенция за подбор и персонал и предлага работа в цяла Европа, САЩ и Израел, цитирайки текста от визитката му. Още на нея пише: „Пълно точно и комплексно решение на всеки Ваш проблем.“ Абе той може всичко, видял е всичко в този живот и е много голям човек. Всеки, който мисли противното за него, е идиот или малоумен и цитирам „ше му завра метла в задника и ше го продам като фазан на животинския пазар“.

Представете си десет часово пътуване в което най-арогантният и ерудиран шофьор на света не спира да говори колко голям и велик човек е. През пътя караше винаги над лимитите за скоростта, говореше по телефона, ядеше, правеше оригами с кибритени клечки, настройваше музиката от италианска до любимата му песен на Денислав за дюнера и всичко това едновременно. Бате Слави е полиглот, той разбира всички езици, но говори само български, италиански и гръцки, поназнайва малко енглиш и цитирам е „Вери вери вери вери вери вери пор бой!“. Последното или е някакъв особен единбургски диалект, или е опит за самоирония като показва животинското в себе си, но в никакъв случай не е грешка на езика и ако си мислите това, ще отидете на пазара за фазани. Аз съм от Перник, срещал съм много отвратителни хора и през краткия си житейски път не бях срещал по-отвратителен, арогантен, нахален, надменен, предизвикателен, обиден, оскърбителен, груб, горделив, високомерен, безочлив, безсрамен, циничен, дързък, свадлив, нагъл и презрителен човек от Славчо. И въпреки това отвратително преживяване, което беше като отрова за всички нас, ние си прекарахме чудесно в следващите седем дни на този международен проект. Можете ли да си представите колко хубаво ни беше, дори при условие, че знаехме, че ще го видим отново и първата ни среща е била само половината от нещастието?

Първият ден всички пристигаха. Настанихме се в хотела, който щеше да е наш дом за следващите седем дни, който се казва Crowded House и чийто собственик – Зия – е изклютиелен патриот и много гостоприемен. Искам да кажа, че организаторите от Aktif Gençlik Derneği – Active Youth Association (AYA) освен, че ни посрещнаха с голямо гостоприемство и усмивки бяха и много точни в графика и организацията и аз не забелязах дори една допусната грешка от тяхна страна.

Дните ни бяха запълнени плътно с увлекателни игри, културни вечери и туризъм и всичко това толкова добре съчетано, че да не ни натовари и същевременно да се чувстваме съпрачастни и заети. Първата вечер бе културната вечер на Турция. Обичайното за подобни проекти с младежки обмен са тези културни вечери. Те представляват представяне на родината на участниците с презентация, видео, приказки, подаръци и разбира се – хапване и пийване. След като домакините се представиха подобаващо, продължихме и на следващия ден, когато беше и нашата българска културна вечер заедно с Гърция. През самия ден учихме гръцки традиционни танци благодарение на нашия преподавател Ахил от гръцката група, който е и адвокат и женен за прекрасна жена на име Атина. Имената не са случайни, всичко беше като приказка. Вечерта представихме наученото през деня върху гръцка музика. На нашата част от културната вечер представихме традиционна храна и напитки. Не минахме без домашна ракия разбира се. Аз силно се опитвах да пласирам радомирска боза под кодовото название „течен хляб“, но определено на никой от другите не му се понрави вкуса. Знаете ли колко трудно е да обясните що е то боза и още повече защо подяволите пием нещо с вкус на вкиснало жито? За мое учудване, открих боза в турския супермаркет до хотела, която се прави от просо и е с доста по-нормален цвят и вкус от нашата.

През четвъртия ден от проекта нашите домакини ни разведоха из важния исторически полуостров Галиполи. Там са се водели тежки битки в първата световна война и тези моменти са от изключителна важност за новата турска история. По това време е станал популярен и турският военен деец и политик – Мустафа Кемал Ататюрк. Целия ден посветихме на разходка на това богато на история и красива природа място. В същия този ден осъзнах и колко големи националисти са турците и видях. Да позволиш на вражеските войски една година след тежките битки, в които са взели стотици хиляди жертви да построят на турска земя своите паметници за загиналите си войници, въпреки това че те са започнали атаката, е един изключителен дипломатически жест, който показва колко много се е променил турският народ от онези години, които ние българите все още помним и ни тежат в съзнанието.

Вечерта посетихме азиатската част на града и се отдадохме на културен обмен в местните барове. За първи път ми се случи и да си забравя ключовете в друг континент, след като се прибрах с по-ранния ферибот, но затова мога да виня само себе си. Впрочем на такива обмени или фестивали почти не се спи, от съня нито има спомени, пък и можеш после да си го наваксаш. Честно казано, в момента си гледам програмата на проекта, за да успея да подредя мислите си кое беше първо и кое последно, защото дните там се сливат в едно общо. Почти не сме спали от ентусиазъм и възторг, радвайки се на удоволствието да общуваме с толкова страхотни хора от другия край на Европата.

Петия ден, 25 ноември, прекарахме повече в рисуване и арт дейност. Както винаги, енерджайзърите ни събуждаха и даваха нови сили. Вечерта вече беше ред на втора група от две държави да представят своите културни вечери. Това бяха Франция и Унгария. Впечатленията ми са толкова много, че едва ли мога да ги споделя тук, но със сигурност вкуса на Токайското вино (TOKAY WINE) все още тръпне по небцето ми. За моя радост вчера открих полу-сладко внос от Унгария в METRO. Да живее между културния обмен и вноса на качествени вина от Унгария! Както обикновено, вечерта се сля в ден и продължи със закуска. На шестия ден бе нашата визита в древния град Троя. Ако сте гледали филма, в общи линии няма нищо общо с реалната история. Ахил беше с нас и ни разказа какво е станало. След историческата разходка из древния град отново се вляхме в нощния живот на Чанакале и посетихме кафе, в което пушихме наргиле и пихме чай, наслаждавайки се на възможността да се срещнем и запознаем. В същата вечер бе и последната от т.нар. културни вечери, следващата щеше да е по-некултурна със завършващо парти. В тази вечер се представиха блестящо Германия и Австрия. Емоциите по време на проекта бяха толкова силни, че едва ли помня нещо в детайли.

В последния ден, в който щяхме всички за последно да сме заедно на това историческо и красиво място се усещаше тъгата в очите на всички, че всичко това свършва. Разбира се, подобно нещо не може да продължи вечно, всички имаме реален живот някъде там отвъд тази магия, в която се намирахме, но не ни се искаше да спира чудото.

За тези седем дни се вдъхнових толкова, че да напиша книга в няколко тома. Имаше толкова много хубави моменти и мигове, че ми е трудно да си ги спомня всичките. Както вече споменах, всичко се слива в едно, осъзнаваш колко ние, балканските народи, си приличаме, не само в начина на мислене, но и в обичаите и традициите, както и в ястията. Виждаш разликите и в по-западните народи, но това въобще не те дистанцира, а напротив, заедно проявявахме интерес в различията си в опита да се идентифицираме с тях и да ги запазим. Европейският съюз не се стреми да ни уеднакви и унифицира, а напротив, да ни обедини, но да си останем различни и уникални. Точно това се случи там, в една държава, която все още не е в обединението на Европа, но където живеят достойни европейци и за мен беше чест и удоволствие този проект да бъде част от моя живот.

Проектите по „Младежта в действие“ имат идеална цел. Те представляват нещо като една седмица, в която си обгрижен и нямаш никакви тревоги, заобиколен си от нови невероятни приятели сякаш събирани с кастинг от най-готините европейци. Това е една седмица, в която живяхме на макс, забавлявахме се, творихме и се наслаждавахме. Една седмица, в която бяхме обединени в различията си и откривахме колко си приличаме и колко добре можем да се разбираме. Това нещо не е било възможно за моите родители и техните, така че се чувствам изключително щастлив и горд, че днешните времена ми позволяват това. Благодаря на програмата, позволяваща това да е реалност. Благодаря на организациите като IYAC и AYA и други, които работят за това да стимулира междукултурния диалог между младежи от различни държави. Аз се чувствам с много по-обогатен мироглед след всичко това, до което се докоснах на този международен обмен и създадох много нови приятелства, които за мен са си цяло богатство.

Фестивалните изяви
Този фестивал е феерия от различни събития и изяви. Тази година преди стартирането на дефилето имаше барабанен кръг, в който много от зрителите на фестивала взеха участие. Вижте видеото от ORV Media за по-добра представа. По традиция първият ден започва с дефиле от пл.България по главната търговска улица в града – ул.Македония. После дефилето преминава през градския парк и свършва в летния театър, където е официалното откриване на фестивала с първия концерт, в който се изявяват различни фолклорни и танцувални групи, много певци и най-вече се лее много рок. Концерта завършва с огнено шоу и в тазгодишното участвах и аз, бълвайки огън. Научих се ден преди самото шоу и ми беше изключително удоволствие.

Паралелно с концертите се стартират и другите изяви. Още на първия ден започва откриването и на кръглата маса – дискусионен клуб с представители на неправителствени и в повечето случаи младежки организации, които през дните на фестивала решават разнообразни проблеми. Тазгодишната тема на кръглата маса бе „Европа 2020 – Младежката визия на България 2020″ където бяха представени и възможности за развитие, младежка заетост и разтеж.

Жега, жажда, живот…
На вторият фестивален ден обичайно започват и другите изяви като изложба, улични изкувства и рисуване. Докато участниците в кръглата маса умуват и водят задълбочени анализи и дискусии, музикантите правят репетиция в летния театър а в началото на парка до моста млади брейкъри показват най-доброто от своето изкуство.

Втората ни вечер завършва обичайно с Балканското парти, което е както се изразяват по южното черноморие – парти един път. Честно казано обаче тази година бе по-слабо от миналата, защото най-добрият диджей с балканска музика не успя да ни озвучи. Ние пак си прекарахме страхотно, Карандила Джуниър отново бяха там да ни забавляват с музиката си, но следващата година задължително да присъства.

По време на фестивала се организираха и три конкурса:
Най-добър млад поп-рок изпълнител – Тазгодишния победител в този конкурс бе Игор Митрович. Поздрав с любимата ми негова песен: Игор Митрович – Сам без тебе
Конкурс за фотография на тема „Всички различни, но не безразлични“ – Първо място заслужено спечели Aurelie Mandon от франция. Можете да прочетете в нейния блог, който е на френски език, статия за фестивала, както и интересна статия за сблъсъка и с българската чалга. Снимките и, участвали в конкурса можете да откриете на фейсбук страницата на фестивала.
Конкурс за „Фестивална фолклорна двойка „Младостта на Балканите“ [видео] – Победители в тазгодишния конкурс бе танцова двойка от фолклорен ансамбъл „Никола Вапцаров“ гр. Сандански, в която двойка участваше очарователната Юлиана Попдимитрова, позната на всички като Джули – талиснама на фестивала.

През третия фестивален ден участниците имаха възможноста да посетят Мелник. След разходката до живописната местност на площада се представи нагледно как се прави вино. Под музикалния фон на Карандила Джуниър се тъпкаше грозде, от което направихме коктейли.

Еко хепънинг

Доброволството ми във фестивала a.k.a. Justin is in the house
Понеже миналата година фестивала остави емоционален отпечатък в съзнанието ми не можех да си позволя да го пропусна тази година. Доброволствал съм по различни събития и инициативи, но никога не бях участвал в организацията на нещо подобно. Изпратих запитване, върнаха ми отговор и на 1-ви септември бях в Сандански. Посрещнаха ме топло, настаниха ме бързо в пост-комунистическия хотел Здравец, където всяка вечер е невъобразим купон и никой не спи. Тук е мястото да поздравя и другите доброволци, които са невероятно комплексни, креативни и светли личности, съчетаващи невероятни качества. За мен бе удоволствие да съм в екип с вас. Докато помагахме за организацията на фестивала ми се наложи да върша какво ли не. От работа в офиса и поддържане на интернет профилите и сайта на фестивала, до монтиране на картини за изложба и участие в огнено шоу. Това бяха двете най-добри седмици от годината за мен и съветвам всеки, който иска да бъде доброволец догодина да следи сайта и да изпрати запитване, когато фестивала наближи. Този фестивал бе мястото, където се запознах с невероятно креативни, усмихнати, интелигентни и готини приятелски настроение и отворени млади хора.

Представяте ли си какво е това, да организираш петнадесет поредни години в нашата държава, в която подобни мероприятия стават с неимоверни усилия и клизма? Усилията, необходими за организирането са неизмерими и за това искам да благодаря лично от трибуната на моя блог на г-жа Емилия Маринова – Спандониева за това, че е посветила себе си на този фестивал и прави всичко възможно той да е един от най-добрите събития в България. Това за мен не е събитие а етап от живота ми, както и на другите, имали възможността да участват в него. Благодаря!

За мен беше удоволствие, че участвах и в това издание на фестивала. Ще се радвам да ее поредното и фестивала да продължи да оживява Сандански за няколко дни, да бъде среща на млади и креативни хора и причина за много приятелства и усмивки.

Sincerely yours,
Justin.

Мога вече да се похваля, че съм организатор и водещ на първия конкурс „Miss teen Pernik“ в моя град. Идеята дойде още миналата година за подобен конкурс, но поради неясен сценарий и място се случи чак сега. Разбира се събитието нямаше да се осъществи без подкрепата на Консултативния съвет за младежка политика и помощта на екипа на Младежкия дом в Перник.

Догодина имаме много по-големи амбиции за това събитие, като да направим по-мащабна рекламна кампания и да осигурим големи спонсори за да има по-голяма мотивация защото си признавам, че очаквах повече кандидатки.

В крайна сметка се получи непринуден младежки купон, за който ние – аз и колегата Адриан Скримов положихме доста усилия и се надяваме да е бил забавен и на другите колкото и на нас. Не минахме и без гафове – по средата на мероприятието спря тока, но бързо възстановиха електрозахранването и продължихме с лекота.

Благодарим на всички, които уважиха събитието и дойдоха. Да не забравя най-важното. Miss teen Pernik стана 18 годишната Корнелия Инкьова. Повече информация в новините на ipernik.com или на официалния сайт на конкурса: http://miss.ipernik.com

Последните няколко дни бях на състоялата се в Силистра 10-та национална пролетна сесия на Български детски и младежки парламенти. Целта на БДМП е „Да бъде мястото, където талантливите, амбициозни и енергични млади хора намират поле за изява и развитие.“ На срещата бях като член на Общински младежки съвет гр. Перник, който е част от Консултативния съвет за младежка политика към общината ни. Членовете на Ученическият парламент в Силистра, които бяха нашите домакини и организатори на събитието се справиха повече от отлично. Моите искрени адмирации! Беше ми толкова приятно, че чак изгубих представа за времето. Организацията бъ отлична и всичко протече много добре и напълно естествено. Имахме време да се представим, поговорим и да се забавляваме. Благодаря на всички, най-искрено на Ники и Даяна, както и на всички други силистренци и гости, които ни накараха да се чувстваме добре и работиха толко усилено за срещата и благотворителния концерт.

Силистра ще я запомня със спокойствието, готините и амбициозни млади хора. Вековната история – факта, че Марк Аврелий е посещавал Силистра ме срази, аз съм голям фен на неговата философска творба – Книга към себе си. Крепостната стена и Меджиди табия. С хубавите танци и ансамбъл „Ритъм“, с равните като море изорани ниви и разбира се с усмивките на сърдечните и граждани.

Все по-малко българските кукери приличат на кукери, и все повече чуждите кукери са по-хубави от нашите.

Кукерите трябва да са страшни, да плашат и да се възхищаваш как могат да носят тези огромни маски и звънци, а не тийнеджъри да се преобличат като травестити. Сурва не е фестивал на простотията, екстравагантното и розови зайчета а празник в който гоним злите духове с още по-зли маски.

Както никой друг път имаше много чуждестранни групи които представиха невероятно шоу. Моите любимци от чужбина бяха хърватите – Grobnički Dondolaši които имаха огромни животински черепи с рога за маски и се удряха един в друг с огромните си звънци на гърба. Бях много впечатлен и очарован колко си приличаме в обичаите и колко интересни различия имаме.

Не мога да отрека, че организацията беше на ниво по-добро от минали години и очаквам догодина фестивалът да надмине моите най-смели очаквания.

Снимки в линкове:

• Фоторепортаж от откриването – 29 Януари2010
• Фоторепортаж от първия ден на дефлието – 30 Януари2010
• Фоторепортаж от втория финален ден на дефилето – 31 Януари 2010
• Фоторепортаж от Боян Пищиков – Архиватора .com

Приятно гледане на всички, аз също ще се взирам в небето въпреки прогнозата за облачно време.

Най-хубавата песен с име „Twenty one“ която открих е на Corey Smith и ви поздравявам с нея.

Както споменах избора ми продължи три години докато мога да намеря точният символ и място, които искам да си нарисувам на тялото. Мястото за татуиране избрах много лесно, според това, че не исках да го виждам често, за да не ми омръзне а също така не исках и татуировката да е съвсем малка за това най-обширното платно за рисуване бе гърба.

Моята татуировка символизира точно и ясно на-близката звезда до нашата планета отговорна както за физическото ни съществуване така и за духовното ни израстване. За древните Слънцето е било божество, даряващо живота. Наричали са го с най-различни имена – египтяните Атон, гърците Хелиос, а римляните Сол. Изследването на Слънцето има огромно значение за Земята и представлява ключ за разбиране на особеностите на далечните звезди, които не могат да се наблюдават толкова детайлно.

Едно от най-важните символики на слънцето е „истина“. Истината е това, към което се стремя – истински приятели, истински живот с истински моменти. Единствено истината е нещо сигурно и непроменливо.
В по-ранни времена хората са знаели, че слънцето е отговорно за добрата реколта и за това то също така символизира плодородието. Слънцето също така представлява жизненост, мощ, власт, сила и лидерство.
Татуровката също така символизира достойнство, смелост, креативност, знания и самостоятелно качулка.
Една друга много важна характеристика, която слънцето символизира е раждането и прераждането. Тъй като слънцето залязва и се издига всеки ден, тя силно символизира безсмъртие. Дизайнът на Селтик слънце, на което наподобява моето символизира плодородието, лечение и източник на живот. Следователно, татуировки на слънце се използват за изобразяване на тонизиращи и лечебни свойства на дадено лице. Понякога хората рисуват слънца се изобразяват за да напомнят за страст към нещо, в моя случай искам да изобразя страстта към живота с надеждата никога моя ентусиазъм да не спира и да съм всеотдаен и горящ в това, което правя.

И така – истина, плодородие, жизненост, смелост, безсмъртие и страст. Силно се надявам тези, които ме познават да не отрекат, че се стремя към тези ценности и характеристики. Пожелавам и вие докато четете това да се замислите за смисъла на това, което ще си нарисувате а то да не е просто някой китайски знак без важно значение за вашата същност.

И хиляди слънца…., но защо точно това?
Дизайна на това слънце ме грабна с простотата и минимализма в елементите си. Изчистено и просто, само лъчите са видими а центъра му е празен. Оригинала на това слънце е логото на рок бандата Godsmack, само с една малка промяна – логото има голям плътен кръг в средата си. Вече над 2 години, от както редактирам тази публикация в блога си и я допълвам съм щастлив от избора си – не виждам татуировката често, за да ми омръзне и всеки път, когато я видя съм доволен и наистина ме допълва и изразява най-точно.

Събитието беше интересно, имаше много добри лекции и тренингови курсове които разиграхме и от които попих доста знания. Темите на лекциите бяха свързани с решаване на конфликти и работа в екип. Откроиха се доста идеи, които могат да се приложат в отношенията между НПО и администрацията и най-вероятно може да се работи по тях.

До сега не бях посещавал Велико Търново и в началото имах смесени чуства. Преминаха от срам, че съм допуснал подобна грешка до пълно удовлетворение че съм я поправил. Градът ми стана един от фаворитите и се радвам, че там ще съм и през април на уеб конференция/блогосрещата. В престоя си там имах и възможността да попия малко от нощтния живот и да посетя светлинно звуковото шоу „Звук и светлина“ на крепостта Царевец.

След тази забавна реч на другаря Живков искам да ви пожелая няколко неща. Първо приятно прекарване днес, това е един от 365-те празника в годината на студента. Второто по-скоро ще си остане само пожелание – иска ми се студентски град отново да има академична атмосфера, както преди години. Аз лично когато бях там не съм го усетил и бях малко разочарован. Вместо това ти предлагат леко притоплена ефтина и некачествена храна и много клубове в които да си умреш от кеф и купон, но не мисля, че този заместител си струва.