Ежедневие
USB справедливост
1 август
Извинявам се предварително, че не обмислям много заглавията. Днес, докато си пълнех новата флашка, подарък от един семинар на който бях, се сетих за един момент в който изгубих вяра в справедливостта. В края на първия семестър както си седях в компютърната зала в библиотеката на НБУ забелязах една флашка да се мотае на USB порта на компютъра зад който седях. Влезнах в нея и видях много документи на някакъв студент и се замислих колко неприятно би било, ако забравя моята флашка така на някой компютър с всичките ми портативни апликации, документи и снимки и колко зле бих се чувствал ако никой после не ми я върне. Извадих флашката и я оставих на момичето, което работи там да му я върнат и по-късно разбрах, че се е върнал да си я потърси и я е взел. Два дни по-късно обаче в час по алгоритми, докато програмирах и вкарах флашката си за да си съхранявам упражненията за вкъщи и я забравих. Като се върнах не успях да я намеря, нито някой я бе оставил някъде.
Предполагам за някой може това да е нещо дребно, но за мен се равнява като бебе да си изгуби биберона, оцеляващ в джунглата компаса или например да си изгубите телефона с всичките контакти и информация вътре. В тоя момент изгубих надежда в справедливостта и постъпката която направих, осъзнах колко важно за мен е някакво у-во за пренос на данни и същевременно се зарадвах на своята съобразителност да си правя редовни backup-и на флашката.
В момента правя същото като преди със старата – пълня я с важни документи, портативни приложения, любими снимки и някои помощтни програми като например за възтановяване на изтрити файлове.
Постановката „Отблизо“
9 юни
Преди малко бях на театър в ОДК Перник на постановката „Отблизо“ от Патрик Марбър с реж. Ангелин Балсамаджиев. Входа беше свободен заради 80 годишнината на Перник, покрай която се организират различни културни събития и програмата можете да намерите на сайта на общината.
Постановката беше прекрасна, но преди това да се оплача, че публиката се държа малко невъзпитано. Аз имах неприятния късмет да седна близо до най-шумната и част, която коментираше всяко действие и бездействие, че дори и тъмнината. Въпреки това и въпреки звуковите дефекти които се получиха с колоните по едно време успях да се абстрахирам и да се наслаждавам на актьорската игра и сюжет.
Когато едно театрално представление успее да ме „вкара“ в играното действието и да го изживявам в момента, знам че е било много добро. Точно такова беше и „Отблизо“ за това ви препоръчвам да го посетите ако имате възможност. Много ми хареса дуалистичното действие, което виждах за първи път на сцена. Имаше и приятен хумор съчетан с отлично майсторство на драмата.
Утре възнамерявам да посетя от 19. 00 ч. отново в ОДК комедията „Две сватби и едно прелюбодеяние“ с участието на Светослав Пеев, тъй като пропуснах представянето и в началото на годината а и сега всичко е безплатно.
Кореняк софиянец
8 април
Пътувам във влака. Влизам в огреяно от слънцето купе. Вътре двама пенсионери седят и небрежно ги поздравявам, като след това сядам до прозореца и мълчаливо потъвам в размисли, но дочувам техния разговор:
- За къде си тръгнал?
- Сандански.
- От там ли са родителите ти, кой е от там?
- Не, отивам на гости. Майка ми е от Разлог а баща ми от Пирдоп, иначе аз съм си кореняк софиянец.
В Перник отново вали бял сняг
5 януари
Финансовата криза има и добри аспекти. Поради поевтиняването на металите и свиването на обема на работа на местния завод „Стомана Индъстри“ в Перник вече не вали черен сняг а отново снежинките са бели. Супер, сега като чистя пред въкщи и лопатите тежат по-малко.
More >
Какво обядва един блогър?
17 август
Още една интересна инициатива от Тодор Христов е покорила Блогосферата. Какво ядат колегите блогъри сме на път да разберем и един по един да се разкриват. Аз лично много рядко обядвам. Преди около два месеца имах сериозен режим на хапване и по обяд ядех по 3-4 варени яйца или по-точно само белтъците им и чаша вода. В момента съм на малко по не-здравословен начин на хранене и предимно по обяд пия безалкохолно, ако не сте разбрали аз съм Coca-Cola пристрастен и не мога да спра да се наливам с нея, пък има и кофеин и ме държи в бодро настроение цял ден.
Ако съм честен моята публикация трябва да се озаглави блогърско питие по обяд или нещо подобно, защото ако не е добре изстудена чаша кола с лед е едно хубаво фрапе пак с много лед. Предполагам есента, когато захладнее пак ще започна да ям по-редовно по обяд но в момента не се чувствам гладен а и интересното е, че стрелката на кантара не пада когато си прекъсвам режима.
Ако се чудите какво обядват другите, ето списъкът с техните рецепти. Бон Апети! Тодор Христов, Иван Пидов, Цветан Дичев и Калоян Цветков.
