Абитуриентският ми БАЛ

1, 2, 3, 4, 5, 6 и така до към 12. Това не е предстартово броене при излитането на съветска совалка, така се драх преди няколко дни със всичка сила. Както и всички нашенски тазгодишни абитуриенти. Сядам чак сега да пиша за това, щото напоследък нямам достатъчно време.

Та събитията горе долу протекоха така:

25 Май 2007 - 12:00ч. : Със семейството в Ресторант "Романтика"

25 Май 2007 - 17:00ч. : В учителската стая на училището със съучениците

25 Май 2007 - 18:00ч. : Малко снимки със съучениците пред паметника "Кракра Пернишки"

25 Май 2007 - 19:00ч. : Празнично влизане му казвам аз, в бар-хотел "Струма"

26 Май 2007 - 04:00ч. : Не толкова празнично, с яко рев и без глас излизане от хотела

26 Май 2007 - 04:20ч. : OMV - Сутринта само бензиностанцията работи

26 Май 2007 - 06:30ч. : Прибиране в къщи, останал съм без крака, без глас, без пари, абе нищо нямам освен хубави спомени


Хронологично това беше първата празнична вечер, втората и третата се състояха в един град, който вече ми стана любим с главно Л - Пловдив. Там отседнахме в хотел Санкт Петербург - 4 звезден. Лично нашия клас не бяхме буйни хорица и не сме разрушавали нищо, въпреки че ни казаха, че ако повредим нещо се заплаща x*3, където x е цената. Както и да е, пътуването до там с влака беше шумно и преживяхме доста авантюри, най-вече когато някоя бабка отидеше до тоалетна докато влака беше спрял и Светлето от нашия клас само пръскаше с някакаъв парфюм за да можем да осъществим нормално дишане. Настаняването в хотела траеше около 1 час, 1 много дълъг час честно казано. След като влезнахме по стаите, не знам кой ме би през устата да се похваля, че само в наща стая има вана, та почти всички момчета от нашия клас още първия ден се топнаха в нея. Гадното беше, че по цялата баня имаше косми.. бля..
Там имахме още една празнична вечеря, която си бяхме платили. Тя се състоеше в някакъф "FLy bar" към хотела. Честно да си кажа, храната беше отвратителна. Аз обрах синьото сирене на хората около мене, щото никой не го ядеше пък аз му се кефя. Влади взе на Даниела порцията да не е по назад и той че сме шопи все пак. ДиДжея, или озвучителя там беше отвратително сакат. Не мога да ви опиша колко неприятно може да ви накара да се чувствате, когато миксира Рамзи Кючек с Пусикет Долс и Бъста Раймс, като ги включи на половина звук и двете песни, и така се получавало ремикс, въобще си нямах и на идея... Цените не бяха идеални, храната отвратителна, алкохола долнопробен, ДиДжея още повече... Наядохме се, пийнах само една глътка от водката там, която по мои скромни наблюдения беше чист разреден спирт от който веднага ми прилоша. Разкарахме се възможно най-бързо от там, защото бяхме на път да си провалим вечерта. Като начало, безориентирани тръгнахме из дългите пловдивски булеварди, без дори да знам къде се намирам, но пък бакшишите (таксетата) там бяха супер ефтиния и си бях спокоен. Понаходихме се десетина километра и не можахме една дискотека да намерим.. Мен ме заболяха краката и първото такси дето ми мина пред погледа го хванахме аз Емката (още познат по Пернишките среди като Дупката, Дупчан, Дебел, Емил-Крокодил и тн.) и Алекс (a.k.a Цигането, Туню, Плехи..) и се прибрахме в хотела, с единствената мисия да се намотаме в стаята с какъвто и да е алкохол, само да прекараме добре проклетата вечер, щото не искахме да я прахосаме в обиколки. Незнайно защо всички други ни се разсърдиха, че сме си тръгнали. Владко и Чачко бяха намерили "Най-клуб" и звъннаха на Емката. От там съзряхме възможност за едно хубаво прекарване и газ към такси от хотела и към "Най-клуб" - цяра на ноща... Там гореспоменатите покемони вече се бяха така умотали до ушите, че танцуваха с ръце във въздуха. Скоро аз и Емил се направихме същите, и купона беше супер. Ест. първата ми работа беше да отида до ДИжейчето и да му кажа "Баце, искам само Ток по тялото на орк. Кристали да чувам поздрав за Перник, това ни е новия химн.". Супер беше купона там, немога да го опиша, Емката включи неговия запазен танц, така наречената "Паника", позната в танцувалните среди като едно от най-трудните смесици от ориенталски танци, хора, латино, брейк и още куп чупки. Танца е уникален и е патентован. Самият Емил обаче неможе да го танцува в трезво състояние, за това не го молете да ви показва стъпките, то пък няма и стъпки, основата е в движението на главата и ръцете... дълго за описване..

След вечерта, мисля че някъде към 4-5 сутринта се нахвърляхме в такси аз Влади и Емил, като последните двама се трупираха от зад, а аз се опитвах да се концентрирам и да извадя да платя на таксиметровия шофер. Някак си се нахвърляхме в асансьора, не помня как това ми се губи точно и почнахме да сновем из стаите, докато всички спят. Вечерта поне за мен продължи до към 7. Станах в 9 и половина и след едно топване във ваната бях като нов, без главобол, щото качествения алкохол си заслужава парите :)

29 Май - Отидохме към обяд, аз Филип и Веско да ядем в една малка механа, точно зад хотела. Поръчах си жабешки бутчета и пилешка супа. Супата беше супер, а бутчетата още повече. Само че ми стана тежко и неможах да ги доям, но нали е лакомото Веско с нас да ги довърши. Както и да е, през деня нищо интересно, ходихме да си купим качествен алкохол и да се налющим преди купона вечерта. Пък и малко да разгледаме града. Аз като привърженик на бързите закуски Мак Доналдс, просто неможах да устоя и да не хапна в Пловдивския "филиал", от който съм възмутен. Отношението от служителките беше супер, но храната беше отвратителна, дори за МакДоналдс. Както и да е, преживява се. Поразходихме се около фонтаните и набързо се прибрахме в хотела.
Вечерта дойде и трябваше да решим, къде ще си "оставим главите" (условно понятие за безкористно напиване с цел ненормален купон и веселие). Дестинацията беше Клуб EXIT, в който като пристигнахме беше някакси тегаво. От начало всички седнахме на масите, които според мен бяха доста груби. Аз ударих една голяма чашка водка, мисля че беше някаква Sobieski круша или нещо от сорта и се разприказвах. След втората се и разтанцувах а след третата направо скачах. Всички други бяха седнали отначало като дебили по масите. Седят и гледат умно, а на мен ми е кеф... След 2-3 чаши време всичко живо беше станало и танцуваше.. Купон яко, само че почнаха да ми се губят много моменти. Не си спомням нито как съм се прибрал, нито с какво.. Добре че е Миро от нашия клас да бди над нас. Ако не съм споменавал нищо за Миро, да обобщя с няколко думи: Той ни е главен секретар по вътрешните въпроси. Той ни организира и ни е като пазач, майка, учител. Просто през цялото време мислеше за нас и се тревожеше. Човек като го гледа от страни ще си помисли че изпитва някакво удоволствие от това да се грижи за нас, а иначе е супер готино да знаеш, че дори и да се усмъртиш, има някой който да те откара в хотела. Както и да е, спомням си момента в който влезнах в стаята, заключих, засилих се и се проснах на спалнята. От там всичко беше сън. Разбрах че по едно време са се сетили че Никола няма къде да спи, щото бил в моята стая, но аз бях мъртво заспал и никой неможеше да ме събуди. Под никой в случая се има впредвид цял клас да тропа по вратата, някой да ми звъни на мобилния а друг на телефона в хотелската стая. Никой... Наспах се мн. добре, Coco (Никола, това е прякор който аз измислих още в 9-10 клас ;) ) дойде сутринта да ми се накара че е спал по канапетата в другите стаи. Тръгнахме си, без много усложнения и разправии, но и без много интернесности.

Тези дни ще ми останат като спомен, но много държах да си напиша някъде няколко реда, какво чувствам и мисля, и да са пресни.
Ще ми държи топло дълго време..

P.S.: Исках да се похваля, също какво ми се случи в деня преди абитуриентската. Личния ми лекар, който се казва Николай Андреев е много свестен човек. Аз много го уважавам и няколко пъти се е налагало да му поправям компютъра от дребни грешки или да му добавям и премахвам софтуер. Един вид аз съм негов пациент, а неговия компютър - мой. Но когато дойде лично до нас за да ми подари бутилка уиски Grand направо бях изумен от уважението на този човек, че ми направи подобен жест. Рядко се срещат подобни лични лекари нали?

P.P.S.: Снимките от Пловдив и от целия бал скоро ще ги кача, само да си направя галерия.
P.P.P.S.: Цяла категория само за Пловдив: http://miglen.com/gallery/index.php?cat=3