Голф 2 е аристократичен модел на шведската фирма Ауди, първоначално създаден да докаже или отхвърли Специалната Теория на Относителноста на Айнщайн или с други думи – да провери дали е възможно телата да се движат със скорост по голяма от тази на светлината. В последните години марката изключително много нашумя в България, но определено не може да се говори за мода. 2-та е по-добра от единичката, защото тя е не просто автомобил, тази кола е начин на живот, тя те обсебва. Съществуват и други мнения – например според известния учен-дисидент Митко Манафов, Голф 2, не е автомобил, а е истинско социално явление (също като Дявола).

Среща се предимно в провинцията и обратното.

Конски сили

Ето и една приблизителна схема на разделението на конските сили в тези прочути возила:

1) 120 редови коня на обикновен Golf II GTI

2) Надпис GTI отпред дава минимум още 5 коня, тази отзад дава 15, щото винаги им гледаш задницата… => станаха 140

3) Затъмнени джамове + 10 коня => до тук 150

4) Допълнителни два фара на предната решетка + 15, но тъй като никога не се използват по предназначение ги намалявам на 10 => колко станаха… 160

5) Голям накрайник на ауспуха… тук работата е сериозна… минимум 25 коня => сумарно станаха 185

6) Може да е само с накрайник на ауспуха, ма па за сметка на това има огромна лепенка REMUS на задния джам… минимум още 25 => станаха 210..

7) Надпис 16V сам по себе си добавя още 15 коня => 225

Малък, но забележим (?!?) спойлер на багажника отгоре подобрява несравнимо сцеплението, рязко спада разхода на гориво и прибавя още 25 магарета та да станат общо 250

9) Лет(Н)и джанти, страхотна имитация на O.Z. купени по 40 лева бройката прибавят още 20 (по 5 на джанта) коня за да станaт общо 270

10) Всяка лепенка на фирми за тунинг прибавя по още 10 коня, т.е. тъй като всеки уважаващ себе си голфаджия има минимум 15 (задължително на различни фирми) общия брой на конете стават 290

11) Само 1 конска сила отгоре, но много GuZaR-ско технологично подобрение са няколко червени светодиода хитро скатани в муфата на ауспух-а. Погледнат изотзадзе Голфот прави кюнците червени!

12) Наличието на РК, КН или в най-краен случай ВН в номера качва съответно 15, 10 и 5 коня. Ако Голфът се кара в София, конете може да се удвоят. Ако шофьорът наистина е от някой от тия градове и кара в София, гореизброените коне се утрояват. Ако драйверът е от тия градове и си кара в града, конете падат наполовина.

За североизточна България правилото важи и при номера от типа ТХ и Н, също така и от по-южните щати като У – Ямбол. Особеност на този тип състезатели е тяхното отношение към новите технологии – повечето в крак с времето си инсталират гъзосъбирателни устройства и наред с басите марка Neo – за 10 лв от Метро – много държат да притежават зловонни горива под 260 атмосфери налягане за т.нар. Jet Propulsion. Цялата установка добавя поне 10-20 коня.

Важно е да се гледа страшно и да се кара със клаксон – това дава още 30-тина коня. А ако е през лятото пред баби Германки, се добавя 1 кон за сръчност и 4 за съобразителност.

12) И сега като прибавим и типично голфаджийската поза в колата, а именно: отворен джам, с лявата ръка стиска със сила волана, лъкята му се е показал през прозорец, дясната е на скоростния лост , държи го 3 пъти по силно отколкото волана, главата му е наведена така, че очите му да са на нивото на лакътя за да може да гледа още по-страшно, телефон 3310 на колана и Сашка Васева от мощната аудио-система. Цялото това нещо прибавя още 10 коня (заслужава повече, но не всички са стриктни в изпълнението на този точка) и така вече крайните коне на вездесъщите Голфове стават 300

13) Сините светлини на жигльорите на чистачките дават поне още 7-8 катъра, но само по здрач.

14) Задължително за истинските притежатели на суперкар ГОЛФ-2 е изпреварването от дясно, в не-англоговорящи страни, с поне 40 км/ч над допустимата скорост. Идеята е че с всяко подобно изпреварване шоферите събират бонус точки които могат да заменят в специализирани магазини. Магазините членуват в клуб с мото: „Голф-2 аксесоари всичко от 1 до 2 лева“ и раздават лепенки тип петно, тип капачка за бензин формула едно style и други. На по заслужилите членове им се дават топки за скоростен лост „зарче“ , кит и вестници за визуален тунинг.

15) Ако Голф 2 е с перничка регистрация, огледайте и за задължително висящите от предното стъкло играчки – кученце, зайче и слонче, закачливо полюшващи се между ЦеДе-та или за по-модно ДеВеДе-та в сложен синхрон. Видимостта между тях е нулева, но именно в това се крие майсторлъка на перничкия шофьор на гоУф. Ако можете да зърнете пък задната седалка през затъмнените с фолио за 2лв стъкла, ще откриете модерната завивка китеник, неразделна семейна ценност, без която ГоУфа просто не може да кара достатъчно бързо. Ако върху китеника има поставена кора с яйца, добавете още 5 коня.

16) Обява, написана на РС и залепена от вътрешната страна на страничното стъкло (може да се дублира и от двете страни). Текстът е: с големи букви ПРОДАВА СЕ ЦЕНА 10 000лв (носи 10 т.) или 5 000еur (носи 15т.) Важно е да се знае цената на Голфу.

Най-бързият модел в Перник

След дълго проучване на марката и собствениците по средно статистичестко изчисление, базирано на Неделното Гаусово разпределение и Съботното Шофиране в полутрезво състояние, се оказа, че най-бързият модел в Перник е Golf II 2.0 GTI 16V черен металик отговарящ на всички описани tuning points по-горе и със регистрация PK.

„Забелязва се отдалеч. За жалост аз не го видях и отблизо.“
- споделя Ахмед Мерчев след Катастрофата на светофара на МЕИ-то.

Най-бързата кола в страните членки на ЕС

След 2007 година Golf II с перничка регистрация ще бъде най-бързата кола в страните членки на Европейския Съюз.

Разпознаване на членовете

Тъй като Голфаджиите са много задружен народ помежду си и те се поздравяват по кръстовищата, магистралите, тесните улици, планинските пътеки и паланките по следния начин (степенуването на крясъците и виковете е задлъжително до момента в който колегата не реагира):

1. Спиране на ръчна зад колегата.

2. Светкане, свиркане и ръкомахане към предния.

3. Отваряне на прозореца и усилване на музиката. Същевременно псуване на бакшиша отстрани.

4. Потропване отгоре по покрива с лявата ръка.

5. Жест „наздраве“ – с празна ръка.

6. Сваляне и вдигане на сенника – левия или десния.

7. Среден пръст. За да се отличава от обидния жест – показва се с двете ръце едновременно през преден ляв прозорец. За да сме сигурни в съпричасността си може да се вика силно и продължително: „УУУУУУУУУ“.

8. Изкъртване на ръчната и махане с нея през левия прозорец на Голфарата.

9. Вдигане на колата 4 пъти на крик. Два пъти бързо и два пъти бавно.

10. Изваждане на помпата и надуване на презервативи.

Голф 2 е престижна марка, която е привилегия, а не право.

Ода за голфа

Правоъгълна кутийка
без багажник – с колела,
със моторче доста шумно
набедено за кола.

Майка му е костенурка,
возиш се във него свит,
то в Европа е ненужно,
но у нас е супер хит.

Захабена немска бричка
и с дизайн на всъдеход,
то купува се страхотно
от дебил и идиот.

Имидж страшен има, братко,
внасяме го и до днес,
и поне сме мазохисти
мажеме се здраво с грес.

Ремонтираме, но знаем,
туй е здравата кола,
и пред никого не ще признаем
как е гадничко това.

Хванеш ли обаче Голфа
ще се друсаш здраво, знай,
от цени и от павета
пломбите ще ти изпадат май

За първи път в блога си пиша с користна цел и участвам в игра. Тази публикация е заявка за играта за LG Optimus 2X.. Телефона е мега як и разчитам на приятелската подкрепа с вашия коментар да го спечеля. Правилата на играта са прости – публикувайте коментар по темата с вашето истинско име и в полето, което е за website въведете линк към вашият профил във facebook, twitter, svejo, aha, gepime, linkedin или личен уеб сайт. Оригиналната статия е от dreal.net

Бейлис (Bayleys)
Резлива боза с домашна ракия.

Блъди-Мери
Аптекарски спирт разреден с домашна салца.

Космополитан (Cosmopolitan)
Водка и компот от боровинки. Ако нямате компот от боровинки става всякакъв друг компот важното е да сме космополитни.

Мохито (Mojito)
Голяма ракия с малко настъргана марулка.

Секс на плажа (Sex on the Beach)
Това не е коктейл, това е мястото на което го правиш след запоя в дискотеката в Приморско.

Отверка (Screwdriver)
Ракия или водка, разредена с портокалов сок и разбира се отверка с която да го разбъркаш, иначе защо да се казва така?

Кубалибре (Cubalibre)
Ром с кола. Човека не пие, кво толкова? Ти може да люснеш една водка с кола.

Мръсно Мартини (Dirty Martini)
Обикновено Мартини с маслинка, но си забравил да си измиеш ръцете след като смени онази главина и тропащия носач на голфа, и си го разбъркал мартинито с пръст.

Миньор, Кукер и Винкел освен фази в препиването подредени в нарастване на промилите са и три уникални за региона коктейли, които всеки уважаващ себе си гастрольор трябва да опита.

Миньор (Minner)
Жълто-черния коктейл съдържа алкохолен концентрат без значение от спирта, разреден с лимонада и кола.

Кукер (Kuker)
Домашно вино разредено със спирт. Дезинфекцира и гони всички болести като кукер по Сурва.

Винкел (Vinkell)
100 градусов чист спирт. Не се разрежда, пие се без мезе на гладно. Правиш се винкел и всичко ти е равно.

Само преди броени дни за мен бе най-хубавото време от годината. Имах удоволствието да присъствам на международен проект в Чанакале, Турция, по програма „Младежта в действие“, наричан за кратко „Peace camp“, под наслов „GRANDFATHERS FOUGHT, GRANDCHILDREN MEET FOR PEACE“. Провежда се за втора поредна година от най-гостоприемните организатори. Тази година беше и първото участие на България в този проект и за мен бе голяма чест да бъда част от него благодарение на IYAC Bulgaria.

Пътят до там беше труден и не защото беше дълъг, а заради отвратителния ни шофьор. Понякога това, което е по-евтино и удобно, винаги излиза по-скъпо и некомфортно, както и в нашия случай. Първоначалнияt план бе да отидем с автобус до Инстанбул и оттам отново с автобус до Чанакале, но като времеви интервал беше дълго, а и прехвърлянията щяха да ни се сторят трудни с нашия багаж. Заради празниците в югозападната ни съседка много от рейсовете пък и бяха вече резервирани и от някъде се появи той, нашето тогавашно спасение и сегашен най-голям кошмар – Славчо от Карлово с малкия си миниван, с който е препътувал цяла Европа, познава всички хора в България и с две думи е Най-големият. Извинявам се, че фокусът малко се премества от невероятния проект към този шофьор на маршрутка със съмнителен бизнес и арогантно поведение, но това беше изключително отвратително преживяване за мен и останалите българи, които пътувахме и остави траен отпечатък в съзнанието ми, за което изключително съжалявам, че го срещнах. Когато търсехме решение на транспортните си проблеми в офиса на IYAC с другите участници от България в този проект – Алекс, Ваня, Михаела, Лили и другата Ваня, ни изпадна тази оферта – да ни откарат от място до място. Ние изключително много се зарадвахме на възможността да не се прехвърляме и да ни излезе дори една идея по-евтино, но въобще си нямахме представа какво ни очаква. Искам да кажа, че се радвам, че преразказвам това и съм жив, и още повече, че десетчасовите му приказки не са увредили психичното и менталното ми състояние и все още мога да мисля нормално. Бате ти Славчо е еманация на българското общество. Той е голям, много голям. Ако го слушаш той ги познава всички, и със всички разговаря като с равен – от Бойко Борисов, Митко Пайнера, Президента на Републиката и чак до Слави Трифонов. Даже Трифонов му дължи пари, то и половината държава му дължи, ама той, Славчо, е голям и не си ги иска. Простил им е на всички, щото може да ги купи, ако поиска. През последните двайсет години е пътувал из Европата много, предимно е прекарвал хора през граница – кога с документи, кога без… Занимава се още с внос на автомобили, камиони, бусове; трудова борса за чужбина, има агенция за подбор и персонал и предлага работа в цяла Европа, САЩ и Израел, цитирайки текста от визитката му. Още на нея пише: „Пълно точно и комплексно решение на всеки Ваш проблем.“ Абе той може всичко, видял е всичко в този живот и е много голям човек. Всеки, който мисли противното за него, е идиот или малоумен и цитирам „ше му завра метла в задника и ше го продам като фазан на животинския пазар“.

Представете си десет часово пътуване в което най-арогантният и ерудиран шофьор на света не спира да говори колко голям и велик човек е. През пътя караше винаги над лимитите за скоростта, говореше по телефона, ядеше, правеше оригами с кибритени клечки, настройваше музиката от италианска до любимата му песен на Денислав за дюнера и всичко това едновременно. Бате Слави е полиглот, той разбира всички езици, но говори само български, италиански и гръцки, поназнайва малко енглиш и цитирам е „Вери вери вери вери вери вери пор бой!“. Последното или е някакъв особен единбургски диалект, или е опит за самоирония като показва животинското в себе си, но в никакъв случай не е грешка на езика и ако си мислите това, ще отидете на пазара за фазани. Аз съм от Перник, срещал съм много отвратителни хора и през краткия си житейски път не бях срещал по-отвратителен, арогантен, нахален, надменен, предизвикателен, обиден, оскърбителен, груб, горделив, високомерен, безочлив, безсрамен, циничен, дързък, свадлив, нагъл и презрителен човек от Славчо. И въпреки това отвратително преживяване, което беше като отрова за всички нас, ние си прекарахме чудесно в следващите седем дни на този международен проект. Можете ли да си представите колко хубаво ни беше, дори при условие, че знаехме, че ще го видим отново и първата ни среща е била само половината от нещастието?

Първият ден всички пристигаха. Настанихме се в хотела, който щеше да е наш дом за следващите седем дни, който се казва Crowded House и чийто собственик – Зия – е изклютиелен патриот и много гостоприемен. Искам да кажа, че организаторите от Aktif Gençlik Derneği – Active Youth Association (AYA) освен, че ни посрещнаха с голямо гостоприемство и усмивки бяха и много точни в графика и организацията и аз не забелязах дори една допусната грешка от тяхна страна.

Дните ни бяха запълнени плътно с увлекателни игри, културни вечери и туризъм и всичко това толкова добре съчетано, че да не ни натовари и същевременно да се чувстваме съпрачастни и заети. Първата вечер бе културната вечер на Турция. Обичайното за подобни проекти с младежки обмен са тези културни вечери. Те представляват представяне на родината на участниците с презентация, видео, приказки, подаръци и разбира се – хапване и пийване. След като домакините се представиха подобаващо, продължихме и на следващия ден, когато беше и нашата българска културна вечер заедно с Гърция. През самия ден учихме гръцки традиционни танци благодарение на нашия преподавател Ахил от гръцката група, който е и адвокат и женен за прекрасна жена на име Атина. Имената не са случайни, всичко беше като приказка. Вечерта представихме наученото през деня върху гръцка музика. На нашата част от културната вечер представихме традиционна храна и напитки. Не минахме без домашна ракия разбира се. Аз силно се опитвах да пласирам радомирска боза под кодовото название „течен хляб“, но определено на никой от другите не му се понрави вкуса. Знаете ли колко трудно е да обясните що е то боза и още повече защо подяволите пием нещо с вкус на вкиснало жито? За мое учудване, открих боза в турския супермаркет до хотела, която се прави от просо и е с доста по-нормален цвят и вкус от нашата.

През четвъртия ден от проекта нашите домакини ни разведоха из важния исторически полуостров Галиполи. Там са се водели тежки битки в първата световна война и тези моменти са от изключителна важност за новата турска история. По това време е станал популярен и турският военен деец и политик – Мустафа Кемал Ататюрк. Целия ден посветихме на разходка на това богато на история и красива природа място. В същия този ден осъзнах и колко големи националисти са турците и видях. Да позволиш на вражеските войски една година след тежките битки, в които са взели стотици хиляди жертви да построят на турска земя своите паметници за загиналите си войници, въпреки това че те са започнали атаката, е един изключителен дипломатически жест, който показва колко много се е променил турският народ от онези години, които ние българите все още помним и ни тежат в съзнанието.

Вечерта посетихме азиатската част на града и се отдадохме на културен обмен в местните барове. За първи път ми се случи и да си забравя ключовете в друг континент, след като се прибрах с по-ранния ферибот, но затова мога да виня само себе си. Впрочем на такива обмени или фестивали почти не се спи, от съня нито има спомени, пък и можеш после да си го наваксаш. Честно казано, в момента си гледам програмата на проекта, за да успея да подредя мислите си кое беше първо и кое последно, защото дните там се сливат в едно общо. Почти не сме спали от ентусиазъм и възторг, радвайки се на удоволствието да общуваме с толкова страхотни хора от другия край на Европата.

Петия ден, 25 ноември, прекарахме повече в рисуване и арт дейност. Както винаги, енерджайзърите ни събуждаха и даваха нови сили. Вечерта вече беше ред на втора група от две държави да представят своите културни вечери. Това бяха Франция и Унгария. Впечатленията ми са толкова много, че едва ли мога да ги споделя тук, но със сигурност вкуса на Токайското вино (TOKAY WINE) все още тръпне по небцето ми. За моя радост вчера открих полу-сладко внос от Унгария в METRO. Да живее между културния обмен и вноса на качествени вина от Унгария! Както обикновено, вечерта се сля в ден и продължи със закуска. На шестия ден бе нашата визита в древния град Троя. Ако сте гледали филма, в общи линии няма нищо общо с реалната история. Ахил беше с нас и ни разказа какво е станало. След историческата разходка из древния град отново се вляхме в нощния живот на Чанакале и посетихме кафе, в което пушихме наргиле и пихме чай, наслаждавайки се на възможността да се срещнем и запознаем. В същата вечер бе и последната от т.нар. културни вечери, следващата щеше да е по-некултурна със завършващо парти. В тази вечер се представиха блестящо Германия и Австрия. Емоциите по време на проекта бяха толкова силни, че едва ли помня нещо в детайли.

В последния ден, в който щяхме всички за последно да сме заедно на това историческо и красиво място се усещаше тъгата в очите на всички, че всичко това свършва. Разбира се, подобно нещо не може да продължи вечно, всички имаме реален живот някъде там отвъд тази магия, в която се намирахме, но не ни се искаше да спира чудото.

За тези седем дни се вдъхнових толкова, че да напиша книга в няколко тома. Имаше толкова много хубави моменти и мигове, че ми е трудно да си ги спомня всичките. Както вече споменах, всичко се слива в едно, осъзнаваш колко ние, балканските народи, си приличаме, не само в начина на мислене, но и в обичаите и традициите, както и в ястията. Виждаш разликите и в по-западните народи, но това въобще не те дистанцира, а напротив, заедно проявявахме интерес в различията си в опита да се идентифицираме с тях и да ги запазим. Европейският съюз не се стреми да ни уеднакви и унифицира, а напротив, да ни обедини, но да си останем различни и уникални. Точно това се случи там, в една държава, която все още не е в обединението на Европа, но където живеят достойни европейци и за мен беше чест и удоволствие този проект да бъде част от моя живот.

Проектите по „Младежта в действие“ имат идеална цел. Те представляват нещо като една седмица, в която си обгрижен и нямаш никакви тревоги, заобиколен си от нови невероятни приятели сякаш събирани с кастинг от най-готините европейци. Това е една седмица, в която живяхме на макс, забавлявахме се, творихме и се наслаждавахме. Една седмица, в която бяхме обединени в различията си и откривахме колко си приличаме и колко добре можем да се разбираме. Това нещо не е било възможно за моите родители и техните, така че се чувствам изключително щастлив и горд, че днешните времена ми позволяват това. Благодаря на програмата, позволяваща това да е реалност. Благодаря на организациите като IYAC и AYA и други, които работят за това да стимулира междукултурния диалог между младежи от различни държави. Аз се чувствам с много по-обогатен мироглед след всичко това, до което се докоснах на този международен обмен и създадох много нови приятелства, които за мен са си цяло богатство.

Фестивалните изяви
Този фестивал е феерия от различни събития и изяви. Тази година преди стартирането на дефилето имаше барабанен кръг, в който много от зрителите на фестивала взеха участие. Вижте видеото от ORV Media за по-добра представа. По традиция първият ден започва с дефиле от пл.България по главната търговска улица в града – ул.Македония. После дефилето преминава през градския парк и свършва в летния театър, където е официалното откриване на фестивала с първия концерт, в който се изявяват различни фолклорни и танцувални групи, много певци и най-вече се лее много рок. Концерта завършва с огнено шоу и в тазгодишното участвах и аз, бълвайки огън. Научих се ден преди самото шоу и ми беше изключително удоволствие.

Паралелно с концертите се стартират и другите изяви. Още на първия ден започва откриването и на кръглата маса – дискусионен клуб с представители на неправителствени и в повечето случаи младежки организации, които през дните на фестивала решават разнообразни проблеми. Тазгодишната тема на кръглата маса бе „Европа 2020 – Младежката визия на България 2020″ където бяха представени и възможности за развитие, младежка заетост и разтеж.

Жега, жажда, живот…
На вторият фестивален ден обичайно започват и другите изяви като изложба, улични изкувства и рисуване. Докато участниците в кръглата маса умуват и водят задълбочени анализи и дискусии, музикантите правят репетиция в летния театър а в началото на парка до моста млади брейкъри показват най-доброто от своето изкуство.

Втората ни вечер завършва обичайно с Балканското парти, което е както се изразяват по южното черноморие – парти един път. Честно казано обаче тази година бе по-слабо от миналата, защото най-добрият диджей с балканска музика не успя да ни озвучи. Ние пак си прекарахме страхотно, Карандила Джуниър отново бяха там да ни забавляват с музиката си, но следващата година задължително да присъства.

По време на фестивала се организираха и три конкурса:
Най-добър млад поп-рок изпълнител – Тазгодишния победител в този конкурс бе Игор Митрович. Поздрав с любимата ми негова песен: Игор Митрович – Сам без тебе
Конкурс за фотография на тема „Всички различни, но не безразлични“ – Първо място заслужено спечели Aurelie Mandon от франция. Можете да прочетете в нейния блог, който е на френски език, статия за фестивала, както и интересна статия за сблъсъка и с българската чалга. Снимките и, участвали в конкурса можете да откриете на фейсбук страницата на фестивала.
Конкурс за „Фестивална фолклорна двойка „Младостта на Балканите“ [видео] – Победители в тазгодишния конкурс бе танцова двойка от фолклорен ансамбъл „Никола Вапцаров“ гр. Сандански, в която двойка участваше очарователната Юлиана Попдимитрова, позната на всички като Джули – талиснама на фестивала.

През третия фестивален ден участниците имаха възможноста да посетят Мелник. След разходката до живописната местност на площада се представи нагледно как се прави вино. Под музикалния фон на Карандила Джуниър се тъпкаше грозде, от което направихме коктейли.

Еко хепънинг

Доброволството ми във фестивала a.k.a. Justin is in the house
Понеже миналата година фестивала остави емоционален отпечатък в съзнанието ми не можех да си позволя да го пропусна тази година. Доброволствал съм по различни събития и инициативи, но никога не бях участвал в организацията на нещо подобно. Изпратих запитване, върнаха ми отговор и на 1-ви септември бях в Сандански. Посрещнаха ме топло, настаниха ме бързо в пост-комунистическия хотел Здравец, където всяка вечер е невъобразим купон и никой не спи. Тук е мястото да поздравя и другите доброволци, които са невероятно комплексни, креативни и светли личности, съчетаващи невероятни качества. За мен бе удоволствие да съм в екип с вас. Докато помагахме за организацията на фестивала ми се наложи да върша какво ли не. От работа в офиса и поддържане на интернет профилите и сайта на фестивала, до монтиране на картини за изложба и участие в огнено шоу. Това бяха двете най-добри седмици от годината за мен и съветвам всеки, който иска да бъде доброволец догодина да следи сайта и да изпрати запитване, когато фестивала наближи. Този фестивал бе мястото, където се запознах с невероятно креативни, усмихнати, интелигентни и готини приятелски настроение и отворени млади хора.

Представяте ли си какво е това, да организираш петнадесет поредни години в нашата държава, в която подобни мероприятия стават с неимоверни усилия и клизма? Усилията, необходими за организирането са неизмерими и за това искам да благодаря лично от трибуната на моя блог на г-жа Емилия Маринова – Спандониева за това, че е посветила себе си на този фестивал и прави всичко възможно той да е един от най-добрите събития в България. Това за мен не е събитие а етап от живота ми, както и на другите, имали възможността да участват в него. Благодаря!

За мен беше удоволствие, че участвах и в това издание на фестивала. Ще се радвам да ее поредното и фестивала да продължи да оживява Сандански за няколко дни, да бъде среща на млади и креативни хора и причина за много приятелства и усмивки.

Sincerely yours,
Justin.

Бронзова значка от 100 НТО опознай България

До момента съм посетил общо 28 обекта от които съм взел и печат:

1. Банско — Велянова къща, Музей „Неофит Рилски“, Музей „Никола Вапцаров“, постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“, църква „Света Троица“.
2. Пирин — Връх Вихрен.
3. с. Добърско — църква „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.
4. Мелник — Исторически музей, Кордопулова къща, Роженски манастир „Рождество богородично“.
5. Петрич — село Рупите, храм-паметник „Света Петка Българска“, Самуилова крепост.
26. Кюстендил — Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“, Къща-музей „Димитър Пешев“.
27. Връх Руен
28. Рилски манастир.
51. Силистра — Исторически музей, крепост Меджиди табия.
58. София — Национален исторически музей, Национален музей „Боянска църква“.
59. София — Храм-паметник „Свети Александър Невски“ с криптата
61. София — Национален дворец на културата.
62. София — Национална художествена галерия, Етнографски институт с музей при БАН.
64. София — Национален музей „Земята и хората“.
65. София — Национален природонаучен музей при БАН.
66. София — Музей на историята на физическата култура и спорта на Национален стадион „Васил Левски“.
68. София — Национален археологически институт с музей при БАН.
69. София — Софийски зоопарк.
74. Витоша — Черни връх.
75. Копривщица — Архитектурно-исторически резерват.
76. Същинска Средна гора — връх Богдан.
80. Рила — връх Мусала.
81. Ботевград – Часовникова кула.
82. с. Скравена – Паметник-костница на Ботевите четници.

Докато си взимах моята значка в инфо центъра влезе мъж на средна възраст, служител на МВР с униформа, който от есента до сега беше успял да събере и стоте печата, което за мен беше малко стряскащо. Не искам да коментирам от къде е намерил време и средства за такова кратко време да успее да посети всичко или да поставям под съмнение дали е ходил лично навсякъде, или е опорочил идеята, но препълнената му книжка с мастило беше факт за уникално кратко време. Мога само да се радвам, че има такива ентусиасти и се надявам да го догоня скоро, не че това е състезание, просто след всяко посещение нямам търпение за следващото и изпадам в абстинентно състояние за туризъм и пътувания с приятели.

Надяваме се следващият път да се съберем повече хора и да направим много по-голяма обиколка. Ако сте заинтересовани, може да следите facebook групата където ще си организираме подобни походи. Имаме идеи и желание, останалото е движение.

Ben Stanford, по-известен като Dub FX е световно известен уличен музикант от Австралия, чиято запазена марка е правенето на музика, луупвайки гласа си с ефект педали. Музиката на живо му е страхотна и ми се ще да го видя не само в Ялта но и някъде в центъра на София на вън да прави шоу.

Dub Fx и приятелката му Flower Fairy грабват хората, излизайки на улиците в редица големи градове по света и създават музика използвайки само гласовете си и 2 педала на лууп станция. Ако не сте ги засичали някъде из улиците, е много вероятно да сте попадали на техни видеа в YouTube – „Flow“ (http://youtube.com/watch?v=WhBoR_tgXCI) или „Love someone“ (http://youtube.com/watch?v=UiInBOVHpO8) които до момента са видяни от над 7 милиона души. Билети ще се продават в мрежата на Eventim

© Freedom by Madddy


Свободата на реда и редът на свободата
(ЕСЕ)

Без свобода човек не е способен да изживее пълноценно живота си и да изпита каквито и да било добри чувства и емоции. Свободата е онази платформа, онова скеле, върху което се крепи цялата ни личност и ако тя липсва, то остава просто едно безполезно съществуване.

Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се съобразява с нищо друго освен със закона. Ето това е основната връзка между реда и свободата – когато се води политика, която да ни прави пълноправни и свободни. Политика, която да води до закони, които регламентират нашата сигурност на свободата и личността. Тогава всеки от нас ще е спокоен да се заеме с другите важни неща в живота като приятели, семейство, духовност и самоусъвършенстване.

Свободата без ред е хаос. Тя винаги е свършвала там, където започва свободата на другите, затова тази тънка невидима граница между човешките свободи трябва да се регламентира чрез закон и ред. Не всеки одобрява законите, но те служат да има ред в свободата. Свободата е ред между общите ни свободи. Ако някой има абсолютната свобода над всички, тогава другите няма да бъдат свободни и обратното. Затова законите не трябва да ограничават свободата ни, а да определят докъде може да се разпростира тя, че да съществува без да пречи на свободата на другите. Също така да ни поставят на равен старт с другите и да не важи максимата, че се раждаме свободни, а сме навсякъде в окови.

Европейският съюз е може би най-голямото предизвикателство пред съвременния либерализъм. Това голямо обединение главно с икономически аспект се опитва да ни постави пред равен старт и да даде не само пълноправие на страните членки, но и възможност за всеки един гражданин да се чувства равен с другите и свободен. Това, от което всеки радетел на свободата и гражданското участие се страхува, е държавата да няма наднормени надмощия над личната ни свобода. Властта е конституирана вследствие на доброволния договор на индивидите да се лишат от част от своята свобода в името на защита на сигурността, мира и собствеността и тя губи своята легитимност щом надхвърли определени граници. Ето това за мен е свобода вътре в реда и закона. Един от основните либерални проблеми на Европейския съюз е как да бъде осъществяван ефективен контрол върху решенията на тази над национална власт от страна на гражданството. Решението според мен е да се води усилена либерална и отговорна политика.

Свободата може да съществува само там, където всички права в обществото са неотменни. Ние, активните граждани, не бива да позволяваме държавата или съюзът, в който членува тя, да има прекомерни надмощия над свободата ни.

Здрасти
Как е вашият ден ходи? За мен е удоволствие среща you.I m Amelda.I m simplly романтичен, грижовен, секси, умен, goegeous, верен, надежден и достоен и помислих др

Pls, че би било най-щастливият ми удоволствие на земята, за да имат връзка / приятелство с you.ima вид на някой, че виж какво ми харесва и след това отивам за it.hope никога няма да имате предвид, droping ми няколко реда на думите на моята пощенска кутия, за да позволи ми споделят funs на живот, снимки или нещо по-смислено в живота си с теб, а също и да се даде възможност обсъждат нещо thati би искал да ви кажа, като well.Bye се надявам да чуем мнението на вас скоро с усмивка ми харесва в личен и пряк моята пощенска кутия ( ladybg19883@yahoo.com)

И версията в мейла на английски:

Hi
How is your day going? Is my pleasure meeting you.I m Amelda.I m simplly Romantic,caring,sexy,cute,goegeous,faithful,trustworthy and decently well figured etc.

pls it would be my happiest pleasure on earth to have a relationship/friendship with you.i m a kind of somebody that see’s what i like and then go for it.hope you will never mind droping me a few lines of words at my mailbox,to enable me share the funs of life,photos or something more meaningful in life with you and also to enable discuss something thati would want to tell you as well.Bye hope to hearing from you soon with a loving smile at my private and direct mailbox (ladybg19883@yahoo.com)

Филма е добър, като за български.

Всички това говорят, като напускат кино салона. Да уважим българското кино както се казва. Във филма не усетих онази тръпка от нещо очаквано, нещо да се случи, както е в добрите филми. Или пък онази тръпка, в която се случват непрекъснато неочаквани неща, както е в страхотните филми. Т.е. в крайна сметка все се случваще нещо очаквано и лесно предположимо. Може би това се дължеше на факта, че прочетох няколко рецензии и мнения преди да го гледам.

Въпреки, че филма ми се стори скучен ви съветвам, даже направо ви умолявам да го гледате за да подкрепим българското кино. Аз не се сещам за друг подобен филм след „промените“ и се надявам това да е началото на хубави български филми.

Не знам дали знаете, но 50% от субсидията за филма е от държавни пари. В „Мисия Лондон“ държавата участва със сумата от 1.31 млн. лв. Това е около 50% от общия бюджет на филма, който е 2.74 млн.лева. Тези средства се разпределят и отпускат от Националния филмов център (НФЦ) чрез конкурс. Парите всъщност идват от Министерството на културата.

Димитър Митовски (който е и един от съсобствениците в продуцентска компания SIA и режисьор) смята, че „в Европа се прави кино с държавни пари, защото от него пари не могат да се върнат, а държавите правят кино, защото е част от тяхната културна идентичност. И тези пари са пари за култура.“ (източник: Капитал)

Инвестицията в този филм няма да се върне и парите вложени в него са пари за култура и българско кино. За това ви приканвам да го гледате, защото така или иначе сте платили за него като данъкоплатци.