Коментари на: Проблеми в общуването

От: гергана

гергана — Mon, 08 Mar 2010 14:27:14 +0000

това е един наистина голям проблем и в основата на всички раздели стои неумението да общуваме,жалко .но е така.Есето е прекрасно

От: Миглен

Миглен — Wed, 01 Apr 2009 14:47:26 +0000

Определено ключа към общуването е първо да имаш себеуважение и лек егоизъм и после ще оцениш и другите.

От: Доби

Доби — Tue, 31 Mar 2009 22:04:08 +0000

по принцип не можем да общуваме с някой хора,защото се притесняваме.аз също имам този проблем който не ме напуска вече 4 години и се ,старая все по някакъв начин да се боря.
Може би трябва да бъдем малко по нахакани да повдигнем малко самочувствието и най-вече винаги да сме усмихнати.Малко по малко се свиква а и не може всички хора да са еднакви,това е природа едни са подтиснати на други не им пука и така

От: Миглен

Миглен — Fri, 15 Aug 2008 17:07:09 +0000

Вроден дефект? По-скоро вроден рефлекс, защо да е дефект? Всички се притесняваме дефект ще бъде по-скоро ако беше нещо различно от обичайното.

От: tanita

tanita — Fri, 15 Aug 2008 16:43:52 +0000

Не е вярно, че с възрастта се преодоляват проблемите при общуването. Аз съм на 43 години, имам хубава професия, работя в голяма престижна столична фирма, старая се да изглеждам добре и въпреки това не мога да преодолея чувството на притеснение (изчервяване, притреперване на гласа и др.), което ме е съпътствало цял живот в общуването ми (най-вече с хора с по-високостоящ от мен ранг в службата или пред по-голяма аудитория от хора). Изчела съм доста литература по този въпрос, най-вече от Дейл Карнеги, но не мога да се справя сама. Мисля си, че този проблем не е от липсата на самочувствие. По-скоро е някакъв вроден дефект, който не може да се изкорени. Ако някой наистина е преодолял проблемите си в общуването (подобни на моите), нека даде рецептата.

От: Миглен

Миглен — Thu, 14 Aug 2008 12:05:18 +0000

Ева, много се радвам че е така. Мисля че това е най-важното и ти си го постигнала, поздравления!

От: Eva

Eva — Thu, 14 Aug 2008 11:43:44 +0000

Е, аз съм на 38 години и нямам този „проблем на общуването“! Живея пълноценен емоционален живот, дори вече имам интимен приятел, с който споделям всичко, а на близките си никога не съм пестяла да демонстрирам и казвам, че ги обичам.
Мисля, че на 20-25 и аз бях болезнено чувствителна и притеснителна.
Всичко си идва на мястото с възрастта.
А света НЕ се е променил, само нашето възприятие!

От: N

Thu, 22 Nov 2007 12:37:47 +0000

И аз имам проблем с общуването които запо4на когато бях на около 15 сега съм на 20 и все о6те този проблем.Разбирасе той отслабва6е и се засилва6е и се променя6е (като и аз) за последните две години се промених ужасно много но проблема си остана. Ще бъда по конкретна и щте кажа 4е проблема е в това ч аз живея с 4ужденци и ми се налага да говоря с тях на Английски което е доста изморяващо) но все о6те не мога да им помогна да проумеят колко е важно да бъде6 истински към 4овека сре6ту теб,колко важни са прегръдките и милите думи, колко важно е да намираме време и да се спрем да си кажем то4но това което и както го мислим без да се ядосваме, нападаме, убиждаме и т.н.
Обикновенно всеки път когато се опитам да бъда 4ове4на и откровенна те ме карат да съжалавам за постъпката си като истърсват не6то което знаят 4е 6те ме накара да се по4увствам зле (особенно когато се опитвам да говоря за не6то което не им изнася например за това 4е родителите на мъжа ми трябва да поспрът да ни се бъркат толкова) но аз само мога да продължавам да се опитвам но не знам как мога да избегна неражностоен скандал 3:1 (родителите+мъжа:мен)

От: Миглен » Мирослав Джоканов (a.k.a. Shao)

Миглен » Мирослав Джоканов (a.k.a. Shao) — Sat, 29 Sep 2007 14:52:16 +0000

[...] в общуването” на което е автор Миро, можете да намерите и в моя блог, препубликувано от [...]

От: Мирослав Джоканов

Мирослав Джоканов — Tue, 04 Sep 2007 09:16:22 +0000

Мария, хареса ли ти филма?