Проблеми в общуването

Много исках да публикувам есето на Миро в моя блог, поради простата причина че е много хубаво и пълно със духовна мъдрост. Аз лично не страдам от проблем с общуването, но понякога си подтискам чувствата и не знам защо го правя, тъй като няма да имам втора възможност да ги изразявам, но въпреки това го правя, крия ги.



Проблеми в общуването (есе върху филма “Наистина любов”)


Въведение “Когато ми стане тъжно за състоянието на света си мисля за посрещанията на летище “Хийтроу”. Популярното мнение е, че живеем в свят на омраза и алчност, но аз не виждам това. Струва ми се, че любовта е навсякъде.” Виждам майка да прегръща с насълзени очи измърлушения от военна служба син, възрастна двойка радостно разцелуват млада ученичка с голяма раница на гърба, дошла за лятната ваканция при своите дядо и баба. Слабичкото, дългокосо и явно скромно момиче, което чака на аерогарата от вече два часа нежно подава ръка на току-що пристигналия си приятел, придружен от два не малки куфара. В този дух започва филмът “Наистина любов” – продукция, показваща ясно причините, които могат да доведат до проблеми в ежедневното общуване между хората. Не случайно началната картина във филма представя непринудените реакции на хора, чакали с часове на аерогарата и в крайна сметка ощастливени, че виждат своите близки – прегръдки, целувки, искрена радост. След безкрайно дългите напрегнати минути следват миговете на мощния емоционален взрив, който съпътства такива посрещания. И единствено под непреодолимото влияние на емоционалния пик чакащите и пристигащите действат неподправено и абсолютно естествено, прегръщайки любимия човек. Болен от чувственост За съжаление повечето хора показват чувствата си само в подобни ситуации. Тук желая да маркирам един не маловажен социален проблем – неумението и подтисничеството при експресирането на чувства и емоции. Един от основните методи за комуникация е външния израз на духовното ни състояние, но повечето от нас не успяват да дадат такъв израз или не желаят да го направят от страх, че студеното модерно общество ще сметне за слабост подобна тяхна реакция.

С всяка изминала историческа епоха, с всеки отлетял век Човекът става все по-машинен – като техническо устройство, програмирано как трябва да реагира във всеки момент от своя живот, от раждането до смъртта. Седем години ядеш и спиш, 12 години четеш книги, които трябва да ти кажат как да живееш и какво да работиш, след което 40 години допринасяш за поддръжката и развитието на същото това общество, което като “По-голям брат” те следи да не би да се разнежиш в някой момент на емоционална криза и в последствие биваш записан в архивите под епитета “БОЛЕН ОТ ЧУВСТВЕНОСТ”. “Болните от чувственост” винаги са най-нещастни, преследвани от съмнението, че не са се родили в правилното време на правилното място. Накрая човешкото същество (след като вече 2/3 от живота си бива експлоатирано от “Големия брат”) се оставя да вегетира “спокойно” с искрени пожелания по-скоро да освободи социума ни от тежест. Затова му напомнят ежедневно хилядите некролози по улиците, некролозите на близката спирка, некролозите в подлеза, некролозите на блока, некролозите на долния етаж във входа. И сякаш само некролога на собствената врата липсва като последното парченце в пъзела на “безчувствения ни живот”. (Някъде бях чел, че всеки ден в световен мащаб се произвеждали близо толкова пъзели, колкото деца се раждали – Зловещо, нали!?) Обаче в един момент обществото започва да страда от липсата на “чувственост”, занижава се продуктивността на обикновения работник, който изпада в странни състояния на безспирен плач. Появяват се непознати досега вируси като алкохолизъм, наркомания, повалящи работоспособни всеки ден. Събират се учени от всички страни, за да открият причината за този обществен крах.

Изводът, до който достигат е, че човек по начало е стадно същество, което има нужда да общува със себеподобните си ежедневно и да дава откровен облик на своите мисли и усещания. Но машинизацията във всички сфери на живота води да закърняване на уменията да общуваме и експресираме своя мисловен свят. Затова на среща на страните от Г8 в Германия се създава проекта “Да научим хората да общуват”. Експериментът включва създаването на няколко филма от сорта на “Наистина любов” и курс по “Комуникативни умения”, който в началото да бъде насочен към най-преуспяващите младежи от сферата на нехуманитарните специалности, които имат перспективите да бъдат шефове, директори, менажери и символични лидери след време. Забелязва се, че по-безчувстени са хората, които преуспяват в живота, хората с широка професионална реализация и висок социален статус (каквито са например Софтуерните инженери). Логична причина затова е може би факта, че тези персони – преуспяващите, жертват голяма част от времето си за учене (във втория етап от живота си по универсалната схема на великия Джоканов) или за работа (ако вече са навлязли в третата фаза от жалкия си безчувствен живот ) и не им остава време за “чувстване”, за развиване на уменията си за общуване.

А сега в рубриката “Сериозно по темата” Та, докъде бях стигнал? А, да - Човѐк - Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот. Това е дефиницията в тълковния речник срещу думата “човек”. В тази дефиниция е спомената способността ни да мислим, говорим и водим обществен живот. Напълно вярно е – всички хора мислят (с някои дребни изключения ), но не винаги показват помислите си. Причините затова са много – ще се опитам да разгледам някои от тях. 1)Имате помисли, които според моралния кодекс на средата, в която битувате, се водят за срамни. В такъв случай не експресирайте мислите си, не давайте форма на извратеното си фантазии, гадни содомисти. (или пък сменете средата, в която работите, живеете и ще можете да дадете пълна свобода на болното си съзнание – а най-добре отидете на психиатър) 2)Друга възможна причина да задържате мислите за себе си е стеснението, свенливостта (неколкократно срещана във филма “Наистина любов” като причина за комуникативни недоразумения). Свенлив поради липса на самочувствие е не рядко срещано явление. Тук не се наемам да давам рецепта. За въпроси се обърнете към г-н Дафов.  3)Прекалената суетност в смисъла на силна зависимост от общественото мнение и надмеността (срещат се във филма) също може да попречи на нормалното обшуване. В разглеждания филм, изпълнен с романтика, се представят примери за нарушени комуникативни връзки в следствие на някоя от гореспоменатите причини. Неумението да общуваме правилно може да провокира гняв, насочен срещу околните. И като пряк резултат от нарушените словесни комуникации човек може да изпусне неповторима възможност за успех и щастие в личен или професионален план. Във филма заляга и мотивът за неразбирателството при семейните двойки. Експертите твърдят, че един от най-сериозните проблеми в брака и основната причина за развод лежи в неспособността, или нежеланието на партньорите да общуват. Много от тези двойки осъзнават, че не общуват, но те не са съвсем сигурни какво точно трябва да направят. Въпреки че общуването не е толкова сложно нещо, то все пак не е и просто. Общуването в брака е пълноценно, когато партньорите могат да боравят с три принципни положения:
1.Да използват ефективно предимствата , които се съдържат в ГОВОРЕНЕТО и СЛУШАНЕТО.
2.Да разрешават конфликтите по конструктивен начин.
3.Всекидневно да отделят време за интимно споделяне на чувства.

Често си мислим, че щом като устните на някого мърдат, това е общуване, но беседването е двупосочна улица и включва даване и получаване на информация. Общуването включва не само говорене. То е процес и на слушане, или получаване. Към този двустранен процес ние можем да прибавим и трето измерение - разбиране. Понякога си мислим, че разбираме това, което нашия партньор ни казва, но често това, което ние чуваме не е това, което то значи. Желанието ни е другият не само да слуша, но и да разбира това, което му казваме. Много бариери препятстват ефективното говорене: 1.Заповеди, нареждания и команди. Някои говорят само по този начин: "Спри тук!", "Закачи си дрехите!", "Бързай!"
2.Предупреждения и заплахи: "Ако ти някога пак направиш това, аз ще..."
3. Моралничене: "Не знаеше ли добре, че не трябва..."
4.Унижаване - Много от нас прибягват до унижаване, въпреки че добре знаят какви чувства изпитва унижения човек.

All you need is love А решението на повечето проблеми се крие в откровения и непринуден разговор. Просто си представяйте, че човека отсреща може и да не го видите повече – реагирайте сякаш го изпращате или посрещате на “Хийтроу” – засвидетелствайте свойта обич и отношение към този човек, защото в забързаното ежедневие всички забравяме дребните жестове (прегръдка, целувка), които са ни така нужни, за да усещаме емоционален уют. Преодолейте суетата, не се притеснявайте, убийте надмеността си и кажете на майка, баща, брат, сестра, баба, дядо, приятел, колега, съсед, че ги обичате, прегърнете ги, стиснете им ръка. Това е посланието на прекрасната американско-британска продукция “Наистина любов” – All you need is love (в превод: “Всичко, от което имаш нужда е любов”)



Автор: Мирослав Джоканов
Дата: 12.06