Двайсет и една

Ставам на двайсет и една, и сега кво? Нищо, животът продължава в двайсет и първи век. Малко съжалявам за някои неосъществени планове точно покрай рожденния ден, но като цяло се радвам на живота. Например няма да мога да видя Джулая над Камен бряг заради лошото време и моята настинка, но светът не е свършил.

› Continue reading

Постановката “Отблизо”

Преди малко бях на театър в ОДК Перник на постановката “Отблизо” от Патрик Марбър с реж. Ангелин Балсамаджиев. Входа беше свободен заради 80 годишнината на Перник, покрай която се организират различни културни събития и програмата можете да намерите на сайта на общината.

Постановката беше прекрасна, но преди това да се оплача, че публиката се държа малко невъзпитано. Аз имах неприятния късмет да седна близо до най-шумната и част, която коментираше всяко действие и бездействие, че дори и тъмнината. Въпреки това и въпреки звуковите дефекти които се получиха с колоните по едно време успях да се абстрахирам и да се наслаждавам на актьорската игра и сюжет.

Когато едно театрално представление успее да ме “вкара” в играното действието и да го изживявам в момента, знам че е било много добро. Точно такова беше и “Отблизо” за това ви препоръчвам да го посетите ако имате възможност. Много ми хареса дуалистичното действие, което виждах за първи път на сцена. Имаше и приятен хумор съчетан с отлично майсторство на драмата.

Утре възнамерявам да посетя от 19. 00 ч. отново в ОДК комедията “Две сватби и едно прелюбодеяние” с участието на Светослав Пеев, тъй като пропуснах представянето и в началото на годината а и сега всичко е безплатно.

Пернишките абитуриентски каляски

В пернишко от вътре ни кара да сме атрактивни и кичозни. От доста време се опитвам да определя извора на неуморимото ни вдъхновение за подобни неща и скоро ще изложа тезите си. Сега нека се пренесем в сегашно време където кипи сезона на баловете и хвърлим едно око на следните любителски видеоклипове на превозните средства на абитуриентите.
› Continue reading

Кореняк софиянец

Пътувам във влака. Влизам в огреяно от слънцето купе. Вътре двама пенсионери седят и небрежно ги поздравявам, като след това сядам до прозореца и мълчаливо потъвам в размисли, но дочувам техния разговор:
- За къде си тръгнал?
- Сандански.
- От там ли са родителите ти, кой е от там?
- Не, отивам на гости. Майка ми е от Разлог а баща ми от Пирдоп, иначе аз съм си кореняк софиянец.

Татуирах се

Очаквах тоя момент от поне 3 години, в които разглеждам различни каталози и осмислям символиката и причините от това, да имаш татуировка. На 6 този месец имах запазен час, отидох и се татуирах. Цялата процедура ми отне час, в който татуиста нарисува с маркер как примерно ще изглежда татуировката и после я нарисува с игла. Очаквах някаква силна болка, защото казват, че покрай гръбнака доста боли, но не усетих нещо нетърпимо.

› Continue reading